Д-р Георги Ставракев: Орязват прегледите с 40 на сто

Д-р Георги Ставракев: Орязват прегледите с 40 на сто

Д-р Георги Ставракев, зам.- председател на Българския лекарски съюз, е убеден, че не администрацията, а пациентите трябва да определят с доверието си коя болница да остане на здравната карта на България.
Съсловната организация иска правила за работа, съобразени с принципите на медицината, а не само с икономически мерки. Иначе имало опасност работата на българските лекари да премине изцяло в сферата на шаманството и времето на д-р Куин Лечителката. align="justify" /> Д-р Георги Ставракев:
Хората доплащат, касата отказва половината прегледи

За броя на частните болници не бива да има ограничения
Ирена Чернишева

Д-р Георги Ставракев, на 44 г., е зам.-председател на Българския лекарски съюз (БЛС). Завършил е пловдивският Медицински университет (МУ) през 1991 г.,аот 1999 г. има специалност по акушерство и гинекология. Във факултета по икономика в Пловдивския университет съвместно с Уелския университет във Великобритания завършва "Здравна икономика" през 2000 г. В момента прави магистратура по "Здравен мениджмънт" във факултета по Обществено здраве в МУ - Пловдив. Работи на свободна практика. През 2004 г. д-р Ставракев спечели първото си дело срещу НЗОК заради въведените лимити за направления. През 2008 г. Върховният административен съд ги обяви за незаконни.

  • Д-р Ставракев, защо се борихте толкова дълго срещу ограниченията при издаване на талони за преглед при специалист?
  • Защото те превърнаха медицината в елементарна счетоводна наука, което не е добре за пациентите. Благодарение на лимитите касата успя да си спести доста пари за сметка на хората. Всъщност те бяха платени от здравно осигурените, защото диагностиката, профилактиката и лечението изискват определен алгоритъм с изследвания.
    Значителна част от колегите бяха глобени, но решиха да не се занимават като мен със съдебни дела и разправии, минаха в сферата на шаманството и се върнаха във времето на д-р Куин Лечителката.
  • Какво имате предвид?
  • Диагнози се поставят без изследвания. Доколко са верни, това е друг въпрос. Затова от БЛС искаме да въведем правила, които да са поне близки до истинската медицина. Към 17% от населението на Европа минават през болниците, а в България този процент е между 23 и 27%.
  • Какъв е изводът?
  • Ние сме го направили отдавна и сме дали предложения да бъдат избегнати тези сериозни дисбаланси в системата, които доведоха до неефективност и голямо харчене. Хората са недоволни, изпълнителите са недоволни, а пък парите уж са били повече.
  • А не означават ли процентите, че българите просто сме по-болни?
  • Донякъде да. И няма как да не е така, защото липсата на всякакви профилактични програми през последните 15 г. е нормално да доведе до увеличаване на заболеваемостта 10 г. по-късно.
  • След срещата с новия здравен министър проф. Борисова има ли вече БЛС яснота как ще се развива здравната реформа?
  • На някои въпроси получихме отговори, на други -не. Демонстрирахме за пореден път благосклонност към новия екип, но няма да дадем толеранс от 100 дни, защото няма закога. До края на май очакваме плащанията да се нормализират. Надяваме се по всякакъв начин министърът да използва своя авторитет и властови ресурс, за да спре тази порочна практика за забавяне на средства за извършена и отчетена дейност. Това води до тотална демотивация на болници и лекари при обслужването на пациентите, а да не говорим за каквото и да е качество. Много скоро в болниците ще свършат не само медикаментите и консумативите, но и хората. Всяка седмица ПОТОКЪТ заминаващи колеги и медсестри се увеличава, защото където и да отиде човек извън България, ще попадне на по-добро място. Другото важно е, че очакваме спешна актуализация на бюджета на НЗОК.
  • С 200-250 млн. лв.?
  • Не, ние искаме поне миналогодишния бюджет, което означава 360 млн. лв. отгоре, защото в момента лекарите работят с 50% от средствата, които им трябват. По-малката сума е изчислена от управляващите с уговорка, че по-късно може да бъде отпусната и разликата над 200-250 млн. лв.
  • Не е ли рано резервът на касата да се разблокира? Досега това се правеше през октомври.
  • Като имате предвид, че с 5 или 8 г. сме закъснели, преценете дали е рано. Нашите претенции не са от вчера, нито са от 3 или 6 месеца. На срещите премиерът Бойко Борисов все ни обвинява: Вие докторите, защо не се интересувате от "Цанков камък"? Не ни е работа да питаме кой какво е правил там. Ние сме свършили нашата. От 5 г. повтаряме колко пари трябват и какви реални реформи очакваме. Но те не бяха направени от тройната коалиция, а през 2008 г. имаше излишък.
  • Какво имате предвид под реални реформи?
  • Първо - точно остойностяване на медицинските дейности. Клиничните пътеки са недофинансирани с 30-40 на сто
    Това не стана въпреки обещанието на Симеон Дянков. Първият срок беше 14 януари на среща с Борисов. Остойностяването не стана, но започна да се говори за критерии и реформи в болничната помощ. БЛС предупреди, че това няма как да се случи, при положение че липсват клинични пътеки за долекуване и рехабилитация, а и не са осигурени средства за тях. Правителството реши, че по административен път ще затворят болниците, които е набелязало.
  • Но проф. Борисова заяви, че няма да закрива.
  • Това е някаква светлина в тунела. Министър Борисова е наясно, че първо трябва да се променят Законът за лечебните заведения и Наредба 40, а това е основният пакет, в който влизат клиничните пътеки.
    Предложили сме превод на френската система с около 50 000 медицински дейности с конкретна цена. В момента превеждаме немската точкова система, която отчита разликите в квалификацията и между здравните заведения, където се провежда лечението на пациента, в апаратурата и дали екипът участва за 15 или за 5 минути, денонощно или в събота или неделя. Така една и съща дейност, направена в делничен ден, струва 50 евро, след 20 часа е 100 евро, през уикенда е 200, а на национален празник стига
    до 750. Не очакваме тези цени, а съотношението и коефициентите да диференцират нещата, за да получим справедливост и удовлетвореност от заплащането.
  • Ваши колеги настояват да бъдат закрити някои болници. Каква ще бъде тяхната съдба?
  • От БЛС заявихме, че очакваме още два нови стандарта, засягащи информационния обмен между болниците и финансиращия фонд, за да се преустановят злоупотребите с публични средства. Например, ако най-скоро се въведе електронната здравна карта за пациента, той ще упражнява контрол за изразходването на обществените финансови ресурси. Няма как без да потвърди пациентът, да се плати на персонала. Очакваме до края на годината тя да стартира, защото това е една от антикризисните мерки у нас.
  • БЛС беше против делегираните бюджети на болниците. Как ще се работи през настоящето тримесечие?
  • Има леко подобрение. За болничната помощ регулацията ще стане не чрез делегираните бюджети, а с изработване на националната здравна карта, която ще определи минималния брой и вид лечебни заведения. Ако се въведе максимален, както предлага министър Борисова, нашето мнение е, че това трябва да се отнася за държавните и общинските лечебни заведения, но не и за частните, защото ще се спрат всякаква конкуренция и инвеститорска инициатива. Ако все пак на макроикономическо ниво управляващите вземат това решение, те трябва да обяснят на хората, че публичният ресурс в минимален вид ще се харчи само в държавни структури за определен пакет. А за всеки, който желае нещо повече, ще трябва да внася в частни фондове
  • Проф. Горчев предложи държавата да подпомага разкриването на частни болници там, където липсват медицински услуги.
  • Естествено, защото държавата трябва да е регулатор. И ние това очакваме - да бъдат интелигентно подбрани и предложени реални финансови и други стимули, които от само себе си ще доведат да развитие на тези региони.
    Не администраторът, а пациентът трябва да определи коя болница да остане да се развива, защото предлага по-качествени, безопасни, бързи и адекватни грижи. В момента реално здравноосигурените имат с 40% по-малък достъп до медицински услуги. Това е добре единствено за здравната каса -всички разправии са между пациенти и лекари, санкциите са за доктора, а болният си доплаща. Редно е тези, които внасят много пари, да имат управляващата роля в надзорния съвет. В момента е факт, че държавата внася най-малко средства, - а диктува решенията на НЗОК.




Code Health TV
SatHealth
Акадаемия за продължаващо медицинско обучение
Medicalnews
Клъстър
Credoweb Learning Modul
Осцилококцинум

Mеждународни партньори

Iamra
Световната медицинска асоциация (WMA - World Medical Association)
Eвропейска федерация на лекарите на заплата (FEMS)
CPME (Постоянен комитет на европейските лекари)
UEMS (Европейски съюз на лекарите специалисти)