Д-р ЮЛ.ЙОРДАНОВ: ОЧАКВАМЕ СЕРИОЗНА ФИНАНСОВА ПОДКРЕПА ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО| каза по БНР преди заседанието на Обществения съвет към МЗ за разглеждане на здравната стратегия зам.председателят на БЛС

Д-р ЮЛ.ЙОРДАНОВ: ОЧАКВАМЕ СЕРИОЗНА ФИНАНСОВА ПОДКРЕПА ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО| каза по БНР преди заседанието на Обществения съвет към МЗ за разглеждане на здравната стратегия зам.председателят на БЛС

style="text-align: justify;">Разговор с д-р Юлиан Йорданов, зам.-председател на БЛС
БНР, “Преди всички” style="text-align: justify;"> style="text-align: justify;">Водещ: Сега към темата, по която те поканих в студиото, общественият съвет към здравното министерство ще обсъжда след час здравната стратегия. По „Хоризонт” се чуха гледните точки на голяма част от участниците в обществения съвет. Сега ще добавим още една към тях на д-р Юлиян Йорданов, заместник-председател на БЛС. Добро утро, д-р Йорданов. style="text-align: justify;">

Д-р Юлиян Йорданов: Добро утро на вашите слушатели, на вас и хубава седмица.

Водещ: Да започнем с тази важна част на стратегията, на която особено много държат в Брюксел, по думите на здравния министър Таня Андреева – преструктурирането в лечебните заведения, с цел да получим европейско финансиране?

Д-р Юлиян Йорданов: Да, това действително е една тема, която от години витае, когато се говори за здравеопазване, но в интерес на истината, от една страна, гледайки показателите, които са дадени в националната здравна стратегия като че ли всичко с болничната стратегия е наред. Ние сме с болнични легла в повече, в сравнение, отколкото тези в ЕС на 100 хиляди души население. За България е 663, за ЕС е 545. Оказва се,че и лекарите, поне по данни на НСИ, са малко повече, отколкото средно за ЕС, а в същото време като че ли болничната помощ се нуждае от доста основно преструктуриране. От тази гледна точка, в националната здравна стратегия се казва, че от една страна държавата трябва да подпомогне лечебните заведения, държавни и общински, от друга страна се говори, че трябва да има, тъй като ние сме с повече болнични заведения, отколкото в ЕС, трябва някои да бъдат затворени. Тука има някакво противоречие, което за нас е малко необяснимо. Още повече, че в националната здравна стратегия 2020 г. не е казано колко точно трябва да има лечебни заведения и как да бъдат те разположени. Вярно, че това е национална здравна карта, но тази национална здравна карта би трябвало да бъде включена като елемент на националната здравна стратегия. От тази страна погледнато, действително не можем да видим и аз не знам какво да очакваме 2020 г. като наличие на лечебни заведения.

Репортер: Д-р Йорданов, вие внимателно сте чели цифрите в стратегията. Финансиране видяхте ли за това преструктуриране, допълнително финансиране?

Д-р Юлиян Йорданов: Аз искам да започна малко по-общо. Прави впечатление, че на дискусия се поставя националната здравна стратегия, но отделно от нея евентуално ще бъде представен планът за действие към националната здравна стратегия. Вие може би знаете и вашите слушатели, ако не знаят, трябва да се каже, че фактически планът за действие е основният документ, по който би трябвало да се върви за изпълнение на тази национална здравна стратегия, защото там има съответните задачи, които трябва да се изпълнят, съответните структури, които трябва да ги изпълнят и най-вече финансирането като размер и това откъде ще дойде то. Така, че разделяйки нещата на две, тук като че ли се губи усещането, че това ще се случи в бъдеще, но имаме усещането за някакъв пожелателен характер на цялата програма.

Репортер: Има и трети компонент. Вие го споменахте, националната здравна карта. Министър Андреева се е ангажирала тя да бъде готова до края на годината и то във вида, в който всички очакваме от години, с наличните ресурси, с необходимостта от медицинска помощ по региони?

Д-р Юлиян Йорданов: Да, но ние досега няколко пъти видяхме, че такава национална здравна карта беше публикувана и там се даваше статуквото, без да се казва какво би трябвало да се случи за в бъдеще, така че включвайки я в националната здравна стратегия, пак казвам, ние трябва да знаем как точно ще изглежда българското здравеопазване 2020 г. като че ли това нещо липсва в тази стратегия. Що се отнася до финансирането, действително не може да не направи впечатление, че средствата, които се отделят от БВП, са доста малки. Говори се за 4,7-4,8 % от БВП, който си остава най-ниският процент от БВП за страна от ЕС. От една страна, значи ние изпълняваме директивите на ЕС и искаме да правим европейско здравеопазване, от друга страна си продължаваме с тенденцията за най-ниското финансиране на здравеопазването. Това няма как да не окаже влияние върху действително добрите идеи, които също са налице в тази национална здравна стратегия.

Репортер: Ако ми позволите да прочета само едно изречение от финансовия план към стратегията – „Не трябва да се очакват политически решения в посока увеличаване на здравната вноска или данъците, което няма да се понесе от населението, нито бързо покачване на доходите на населението, което да се отрази на нивата на осигурителните вноски“. Лекарският съюз на какво мнение е, д-р Йорданов, по отношение на размера на здравната вноска?

Д-р Юлиян Йорданов: Вижте, това е един въпрос, който действително трябва да бъде дискутиран и то в контекста на цялостното финансиране на здравеопазването. Въпросът е,че след като държавата заделя сравнително малко средства за здравеопазване, а искаме европейско здравеопазване, откъде да дойдат другите средства. Би трябвало действително да се помисли в тази насока. Още нещо искам да кажа. Разчита се на европейските програми, откъдето да кофинансираме към здравеопазването. Това нещо е включено във финансовия план, но след като ние знаем каква е усвояемостта по тези европейски програми, така заложените цифри биха ли удовлетворили нуждите от кофинансиране на здравеопазването? Считам, че може би тука също така малко по-оптимистично са дадени прогнозите, така че в заключение мога да кажа - да, програмата е добре структурирана. Включени са всички компоненти, които трябва да бъдат в тази програма. Между другото, прави впечатление и още нещо. Трябва да се отбележи и то да се подчертае, както се казва дебело. Това е, че България заема първите 5 места със стандартизираните коефициенти на смъртност. Това са отново образувания, болести на органи на кръвообръщението, други болести на сърцето, мозъчно-съдова болест и някои състояния, възникващи в перинаталния период. По-нататък в тази стратегия се казва, че България остава страна с един от най-високите стандартизирани коефициенти зо смъртност по всички причини. Това звучи много стряскащо.Т.е. за да можем ние да излезем от тази негативна тенденция, която е тука в България, при условие,че и демографското положение така, както е дадено, то е такова, също е незавидно, застаряващо население, то би трябвало действително сериозна финансова подкрепа и сериозен приоритет да бъде здравеопазването. За съжаление тука, като че ли с оглед и финансирането, като че ли някак си на здравеопазването, да - казва се - трябва да се обърне внимание, но нищо конкретно, което да изведе здравеопазването действително на европейско и най-вече здравето на хората, пожеланията за това те да получават качествено здравеопазване е добро, но реално какво трябва да се направи. Реално това, което трябва да се направи като че ли липсва в тази стратегия. Да се надяваме, че излизайки с програмата за действие, там ще има по-конкретни цифри и…

Водещ: Определено трябва да ги очакваме в програмата, не в този документ, който днес ще се разглежда. Тъй като времето ни притиска, имаме буквално 1 минута. Кажете за спешната помощ? По стратегията сериозен ресурс се залага да отиде в спешната помощ, кадрите и заплащането?

Д-р Юлиян Йорданов: Вижте, действително основата на една здравеопазна система е спешната помощ. Даже и да има някъде другаде неблагополучия, спешната помощ трябва да бъде на ниво, защото фактически основно се разчита на нея, така че това, че спешната помощ е приоритет е добре и действително, дай, Боже да се случи, защото ние досега чухме доста концепции за развитие на спешната помощ. Говоря в годините назад, но като че ли нещо особено не се случи. Надявам се и ние се надяваме от лекарския съюз, че включвайки я в тази национална здравна стратегия, действително ще има вече и реални стъпки за това действително спешната помощ да достигне едно европейско ниво.

Водещ: Дано. Благодаря ви, чухме д-р Юлиян Йорданов, заместник-председател на БЛС, в интервю на Мая Данчева.




Code Health TV
SatHealth
Акадаемия за продължаващо медицинско обучение
Medicalnews
Клъстър
Credoweb Learning Modul
Осцилококцинум

Mеждународни партньори

Iamra
Световната медицинска асоциация (WMA - World Medical Association)
Eвропейска федерация на лекарите на заплата (FEMS)
CPME (Постоянен комитет на европейските лекари)
UEMS (Европейски съюз на лекарите специалисти)