Д-Р ИВАН МАДЖАРОВ: ПРЕЦЕНКАТА ЗА РАЗКРИВАНЕТО НА БОЛНИЦИ НЕ ТРЯБВА ДА Е ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ГИЛДИЯТA
Д-р Маджаров, здравните власти казват, че ще направят преразглеждане на Националната здравна карта (НЗК), има ли нужда от такова?
Всичко е въпрос на философия - какво разбираме под преразглеждане на НЗК и какви цели си поставяме. Моето виждане е, че в 21 век на ниво община минимумът, който трябва да бъде гарантиран е не болница, а добре работещ МЦ или ДКЦ с оборудвани образна диагностка, лаборатория, две или три транспортни средства, осигурена спешна и неотложна помощ, както и тясна колаборация в работата с ОПЛ в общината. Малкото пациенти в Общината не гарантират поддържане нивото на квалификацията на лекарите. За да бъде добър един хирург, трябва да има определен брой пациенти, а 80% от хората са за консултация със специалист. И затова тези, които работят в кабинетите, ще обслужват хората в огромната част, а само нуждаещите се ще бъдат насочени за високотехнологична помощ на областно ниво. Ако това включва здравната карта, добре. Но, ако здравната карта ще се опита да разположи болница във всяка община, за мен това не е опция. Така е било след Втората световна война, когато нивото на болничната система не се е различавало много между община и област, но сега има светлинни години разлика и такъв модел не е вариант според мен.
Очертахте минимума на НЗК, но тя трябва ли тя да съдържа и максимум или трябва да я оставим отворена, така че всеки да прави, каквото си иска?
Трябва да си признаем, че е утопично да си представяме, че можем да извадим от играта някой, който вече е на терена на здравните услуги. Това може да се случи само през контрола – дали всеки който постъпва в болница трябва да е там, каква е осигуреността с персонал на ЛЗ и има ли съответствие с медицинските стандарти. Има и още нещо - преди години някой се е опитал да препише правило, което е характерно за другите медицински асоциации в Европа, но го е изкривил. В другите държави съсловните организации дават становище за това дали лекар от един регион може да работи в друг регион, и дали има нужда от това. В нашия закон обаче е записано, че БЛС дава становище за разкриване на лечебни заведения, което не ни е работа. И така вместо да изпълняваме нашите съсловни отговорности, като например задължителното продължаващо обучение, ние се занимаваме с несвойствени неща, с което някой друг е решил да си измие ръцете. Няма как регионалната колегия да спре бизнес инвестиция по много причини. Първо, лекарската колегия не разполага с информация за потребностите на населението, а за наличието на специалисти в региона. Тоест, ние можем да се произнасяме колко лекари има, имаме ли кардиолози или педиатри, или ни трябват още в региона. А не да ни питат има ли нужда от още една кардиологична болница. Не, не можем да го кажем ние и не бива. След това излизаме като смокинов лист на някой друг, който казва - ето, Лекарският съюз е казал да. Преценката за разкриването на болници не трябва да е задължение на гилдията, а на държавата. Ние сме съсловна организация и отговорността ни трябва да е откъм гледна точка кой да работи в даден регион, а не кой да строи болница.
От години дискутираме и още една тема в обществото – колко договора трябва да има един лекар, дойде ли времето, в което да дадем отговор?
Преди години тази тема бе отхвърляна, защото възможността за повече договори беше начин колегите да могат да си изкарват допълнителни средства. Самият факт, че лекари, които се чувстват добре платени, не работят на няколко места е показателен. Но лекари, на които доходите не достигат, работят на няколко места. Тук отново опираме до въпроса доколко добре са остойностени дейностите в момента. Например като лекар достатъчно ли е да прегледам 10-15 човека на ден, за да бъда добре платен, или както е при ОПЛ в момента да преминават по 70-80 души на ден. Необходимо е добро остойностяване на дейностите в първичната помощ, в специализираната и тогава ще дойде момента, в който да кажем – един лекар - един договор. В противен случай на младите колеги, които тичат и в ДКЦ, и в Спешна помощ, ще им орежем доходите драстично. И тук нямам предвид тези колеги пенсионери, които си дават дипломите. Преди време се взе решение, че за да се ограничи разкриването на още болници се увеличават стандартите за брой необходими лекари. Това от своя страна доведе до ползването на дипломи на пенсионирани колеги. Според нашия Кодекс на труда можеш да работиш, докато си жив. Имам идеи как това може да се промени – нека е позволено да работиш докогато се чувстваш добре, но болницата да може да защити стандарта пред НЗОК или МЗ само с лекари, които са в допенсионна възраст. Досега това не се прие, да не говорим, че изискванията в наредбата за медицинските стандарти бяха доста облекчени.
Трябва ли да има промени отново на стандартите заради това?
Смятам, че стандартите трябва да важат за цялата страна, но да са гъвкави за отдалечените региони. Например там да могат да важат договори на половин щат, но да има истински лекари. В София, Варна, Пловдив не можем да си позволим да смъкнем нивото и да правим с един кардиохирург – Кардиохирургия, с един невролог – Неврология.
Целия материал може да видите тук
Източник: Clinica.bg 
