Д-Р ИВАН МАДЖАРОВ: ПРОДЪЛЖАВАЩОТО МЕДИЦИНСКО ОБУЧЕНИЕ ТРЯБВА ДА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО
Д-р Маджаров, наскоро бяхте преизбран начело на Българския лекарски съюз. Каква е вашата равносметка до момента?
– В последните години успяхме да изградим един стабилен образ на Лекарския съюз, с който смело мога да заявя, че всички се съобразяват. Няма случай, в който да сме заобикаляни като фактор и това е добре, защото ние обединяваме вижданията на лекарите от различните специалности и получаваме информация от всички колеги. По този начин защитаваме не само интересите на лекарите, но и на цялото общество, в сферата на здравеопазването.
В каква насока ще задълбочите усилията си по време на втория си мандат?
– Продължаваме работата си по основни за сектора задачи – преговорите с НЗОК, промените в Основния пакет дейности, както и на цените на медицинските дейности. Стратегическа цел и е повторното внасяне в бъдещия парламент на промените, които да регламентират задължителното продължаващо медицинско обучение. Това е нещото, за което ние като съсловна организация трябва непрекъснато да настояваме, защото това е гаранцията за добро качество на медицинската грижа. България е единствената страна в ЕС, в която ПМО не е задължително. По места то съществува в различна форма – чрез рестрикции или бонуси, но във всеки случай не е оставено на собствената воля на практикуващите медицина. В момента нито в Закона за съсловните организации, нито в някой от другите закони, касаещи здравеопазването, не е е записано, че всеки практикуващ лекар трябва да провежда продължаващото медицинско обучение, а това е задължително да се случи.
Medical News e партньор на БЛС в посока електронното продължаващо медицинско обучение (е-ПМО). Опитът в тази насока вече е доста голям. В тази връзка какви са вашите впечатления от подобен тип обучения за лекарите?
– Това е една от формите на надграждащо обучение, които имат най-голямо бъдеще. Различните видове продължаващо медицинско обучение са описани в правилата, които и в момента имаме. Своевременно те се актуализират.
Продължаващото медицинско обучение все повече се доказва във времето, има стойност за колегите. Така всеки, който желае, има лесен достъп до определен тип материали, може да попълни тестовете, които ги придружават и да получи акредитирани точки, които да гарантират, че лекарят е надградил знанията си. В допълнение ще се имат предвид и участията на различни научни форуми и конгреси, но с най-голяма тежест ще бъде продължаващото медицинско обучение.
Бюджетът на НЗОК за тази година беше актуализиран. БЛС имаше известни критики, свързани с разпределението на средствата по отделните пера, които бяха взети предвид. Достатъчни ли ще са обаче средствата на фона на ръста на случаите на COVID, който е факт отново?
– Случаите на COVID няма да подложат на голямо напрежение бюджета на НЗОК, защото практиката досега доказва, че в такива моменти разходите на Касата намаляват, тъй като лечението на други заболявания изостава. Трябва да насочим вниманието си в два аспекта. Първият е да направим така че парите, които са предвидени в бюджета на НЗОК за отделните направления, да отидат до изпълнителите, а не да остават огромни суми, които да бъдат прехвърляни за следващата година. Те са предназначени именно за това – болнична, извънболнична помощ, медико-диагностични дейности. Вторият аспект е проблемът инфлация.
Инфлацията е видна за всички. Как ще се отрази тя на здравния сектор?
– На фона на прогнозната инфлация за тази и следващата година е нужно минимум 15-20% увеличение на цените на медицинските дейности. Ако това не се случи, обричаме част от лечебните заведения, особено държавните и общинските, буквално да прекратят дейността си. Затова и смятам, че тази тенденция за повишаване на цената на един обслужен пациент, на една диагноза за сметка на обемите дейност, трябва да продължи. Тази година, ако е необходимо, ще се свият още обемите и предвижданията за хоспитализациите, за да може да се гарантира по-добро качество на всеки пациент, който се е докоснал до болничната система. Невъзможно е да задържаш цени отпреди 3-4 години, на фона на галопираща инфлация, и да се надяваш, че ще имаш успешни реформи. Това е нужно да става успоредно с въвеждането на електронното здравеопазване, на нови механизми на контрол на качеството, но и цената на един обслужен пациент трябва да се повишава ежегодно. В противен случай заблуждаваме населението, че му оказваме качествена медицинска помощ. Когато за лечението на даден човек са отделени недостатъчно средства, за него няма никакво значение, че държавата е планирала 4 или 5 милиарда лева за сектора. Когато системата е добре обезпечена обаче, пациентът няма да има необходимост да доплаща.
Тук опираме и до проблема със заплащането на медиците на първа линия в битката с COVID, където също имаше известно напрежение. Спокойни ли са сега медиците в това отношение?
– Това беше един конюнктурен проблем, породен от неразбирането на някои институции, че справянето с епидемията преминава през осигуряването на спокойна работа на медиците на първа линия. Мисля, че това вече се осъзна и че в бъдеще няма да се допускат подобни грешки. Нямаме сигнали отново за проблеми с методиката. Рано или късно епидемията ще отшуми, но ние трябва да запазим системата в цялост и по-важното с потенциал тя да се развива.
От години настоявате и за по-голяма тежест на извънболничната помощ. Ще продължи ли този въпрос да е приоритетен за БЛС?– Със сигурност. „Пирамидата“ в лечението трябва да се обърне, защото 90% от здравословните проблеми на човек може да се решат в извънболнични условия. Ако осигурим добро заплащане на лекарите в извънболничната помощ, ако осигурим достатъчно средства за профилактика и диспансеризация при общопкрактуващите лекари и специализираната извънболнична помощ, както и за изследвания, които са необходими, тогава няма да има толкова голям натиск над болниците да приемат. В момента за редица изследвания, които могат да се извършват в извънболнични условия, човек трябва да бъде хоспитализиран. И това се налага само защото някой някъде не е осигурил достатъчно средства. В момента при 25 лв. цена за преглед, които се заплащат на медицинския център, лекарят получава 10 лв. Бих искал да попитам коя дейност в момента е оценена на 10 лв.? Поради тази причина твърдя, че тези средства не гарантират нито качество, нито безплатен достъп до услуги. Минимумът, който трябва да се заплаща от НЗОК на преглед в извънболничната помощ, трябва да е 50 лв. Дори увеличението да е наполовина, това ще даде възможност на колегите да не работят на няколко места едновременно.
А какви трябва да са останалите 10% здравни грижи, оказвани в болниците тогава?
– За тези 10% здравословни проблеми, заради които човек постъпва в болница, трябва да получава грижи на световно, високотехнологично ниво. Що се отнася до тези лечебни заведения, които периодично твърдят, че загиват, трябва да е ясно, че с услуги от преди 20-30 години и без съвременна терапия, без съвременно лечение, с остаряла материална база, е невъзможно да се работи. Много по-лесно би било такива малки болници в отдалечени райони да се преструктурират. При добри условия те ще обслужват качествено пациенти, а ако пациентът вече има нужда, да влезе в болница, тя трябва да е осигурена с високотехнологична апаратура, с добра база и предлагаща съвременно лечение. На някой може да му се струва еретично, но рано или късно ще стигнем до там. На такива места няма нужда от медицински грижи от трето ниво, няма необходимост и от второ. Има необходимост от грижи от първо ниво, от грижи по домовете, от преглед и диагностика.
Целия материал може да видите тук
