Д-Р ИВАН МАЖДАРОВ: В ЗДРАВНАТА СИСТЕМА НОЖЪТ Е ОПРЯЛ ДО КОКАЛА
Кадровият дефицит в системата е сред най-големите й проблеми, как може да се реши той, докъде стигнаха преговорите за Анекса между БЛС и НЗОК, може ли чрез резултатите от него да стимулират запазването на медицинските специалисти у нас, интервю на д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз, за Clinica.bg.
Д-р Маджаров, докъде стигнахте с преговорния процес с НЗОК за анекса на НРД?
След няколко дни ще стане един месец, откакто сме публикували на сайта на Български лекарски съюз нашите предложения, изпратили сме ги до НЗОК и оттогава досега сме имали срещи, на които те се обсъждаха. Засега няма официално публикувани текстове или таблици от страна на НЗОК. Преговорите протичат под формата на обсъждаме на нашите предложения за цени.
Основната ви философия тази година беше да се намали обема дейност до 1.7 млн., за да може да се повишат повече цените на КП, има ли разбиране?
Много е важно да подчертаем, че искаме да се намали предварителното определяне на обеми, защото смятаме, че прогнозирането на бройки е погрешен подход, макар че финансистите твърдят, че това е бюджетирането. Но, ако е така, защо тогава не се прилага например същия подход при колегите във фармацевтичната индустрия и предварително да се запише колко таблетки или флакони с лекарства ще се купят. Напротив, гласува се бюджет от парламента за лекарства и тези средства се разпределят чрез договори сред различните доставчици. Ако през годината се наблюдава преразход в някои от предлаганите продукти, е въведен механизъм, с който се възстановяват средства, така че да бъде защитен големият бюджет на НЗОК. Затова и ние настояваме да се въведе подобен подход и при медицинските дейности, вместо при предварително договаряне да се придава излишната тежест на прогнозните обеми, за да се постиганат справедливи цени.
По време на преговорите ние предложихме цени, които смятаме, че към момента могат да подобрят качеството на медицинските услуги и здравни грижа. След това ще наблюдаваме как здравноосигурените потребяват тези услуги. В определен период на годината – например през месец септември, ако се очертава превишение на разходите, предвидени по всеки отделен ред, то тогава нека да се приложи механизъм, който е автоматичен, както е при лекарствата.
Нещо повече: с очакваното въвеждане на единната информационна система ще се подобри контрола и е първа стъпка дори за премахване на предварителната регулация, лимити, регулативни стандарти ит .н.
Представите си, че срещу парите, които има всеки участник – без значение дали в ИМП или в болничната помощ, той ще сключи договор по тази методика и при превишаване на определените му средства, ще бъдат намалени цените само за съответната структура. Така не слагаме лимити пред никого, а казваме – това е ваше решение как ще се управляват средствата и в даден момент с толкова, с колкото се очаква да надвишите бюджета си, ще се редуцират цените, за да няма преразход на големия бюджет на НЗОК. Това вероятно ще се случва последното тримесечие. Но така ще се види кой специалист или болница са били търсени и следващата година те ще получават процент увеличение на бюджета си. Пак повтарям, че това е принцип, който се прилага при финансирането на лекарствата.
А от каква база ще се тръгне, за да се определят бюджетите?
Разполагаме с информация и исторически данни за приходите на всяко всяко лечебно заведение. Това е идея, която променя бюджетирането на медицинските дейности, не претендирам за в детайлите, които предстоят да се обсъждят, но е опит да обясним, че не искаме повече да говорим за бройки и прогнозни обеми, защото те се използват винаги срещу нас. С тях се залагат едни нереални очаквания, които не се случват и в края на годината се обвиняваме взаимно с НЗОК - ние твърдим, че има пари, които не са стигнали до нас, а касата, че това е така, защото не са заработени.
Корекцията на цените ще бъде за всички ЛЗ, ако има надвишение или само за тези, които са го генерирали?
Идеята е да не бъде за всички, а само за конкретното болнично заведение. Да, то може да е по-търсено, но от друга страна останалите болници нямат вина за да бъдат намалени и техните цени. Важно е да отбележим, че работилите и лекували повече ще бъдат компенсирани следващата година, когато ще получат увеличение на бюджета си на база повече преминали пациенти. Пак казвам - принципът е същият като при лекарствата и гарантира стабилността на бюджета на НЗОК. Разбира се, може да се възприеме и другия подход намалението на цените да бъде всички. Това е въпрос на разговори и ще се прецени.
Въпросът все пак е каква ще бъде базата, пандемията промени нещата, според вас какъв период трябва да се вземе, така че да е обективно определянето на бюджетите?
Би трябвало да се вземе базовата стойност отпреди пандемията и тя да бъде надградена с процента, с който се увеличава общия бюджет на НЗОК. Освен това Надзорният съвет може да вземе предвид и други фактори, като натоварването на отделни болници с КОВИД пациенти, които следва да получат допълнително възнаграждение заради това, че изнесоха на гърба си пандемията с интензивните отделения и реанимациите си и т.н. Ние можем да дадем мнение, но Надзорният съвет е този, който определя правилата.
Основното обаче, което трябва да стане ясно е, че продължаваме да твърдим, че отделните ЛЗ получват стойности, а не бройки. И ще дам пример – ако една болница й се наложи да затвори отделение, което обслужва тежки пациенти със скъпи пътеки, то лечебното заведение вероятно може да получи същите средства от по-леки случаи със значително по-евтини КП в резултат от работата на останалите отделения. Резултатът и в двата случая за НЗОК е еднакъв разход, но с по-голям обем на изпълнение. За съжаление, в разговорите с НЗОК наблюдаваме желанието да се запази този порочен механизъм на изчисляване на бюджета чрез прогнозни бройки.
Тоест засега не срещате разбиране?
На ниво експерти нямаме добро разбиране. Но разговорите продължават, самият факт, че от НЗОК са склонни да намалят хоспитализациите и вместо предложените над 2 млн, да станат 1.9 млн. е показателен. Само че пак се прилагат различни хватки, като например се намаляват бройките при по-ниско оценените пътеки, а при по-тежките и по-добре заплатени те не се променят и в резултат от това твърдят, че няма достатъчно средства за увеличение на цените, което не е вярно.
Ако се намалят пропорционално бройките на всички КП, не само на евтините такива, ще се реализира икономия, за която ние от БЛС твърдим, че съществува и тя може да бъде претворена в значителен ръст на цените. Ние сме упорити, защото смятаме, че правото и аргументите са на наша страна.
Ако се запазят миналогодишните цени, сега ще се реализират големи икономии, съпроводени от фалирали болници. В първичната помощ, където очакваме дигитализацията да навлезе в следващите 1-2 месеца, ще има колеги, които ще се откажат, защото приходите им няма да са достатъчни, за да наемат човек, който да им помогне в новите дигитални условия. А има и една бройка от колеги над 70 години – около 360 човека, които, ако напуснат, системата ще рухне. Ножът е опрял до кокала и не може с тези похвати и таблици, които се ползват от години, да управляваме здравеопазването, нужни са нови решения. Нужно е значително увеличение на цените, допълнително подпомагане на лекарите, но трябва тази подкрепа да влезе в сила още сега, за да имаме шанс в следващите няколко години да спасим системата.
Средствата които се даваха за борба с пандемията, ще спрат в един момент, ще се преструктурират ли в някакъв друг вид?
Тези тревожни очаквания са още един аргумент за това, че дребните пазарлъци за цените сега са неуместни. След няколко месеца, когато заболеваемостта от Ковид съвсем намалее вероятно ще отпаднат допълнителните плащания. Но искрено се надяваме, че тези средства, които повишиха не само доходите, но и процентът на БВП, който се заделя за здравеопазване, ще продължат да се изплащат под друга форма за формиране на политики – кадрова например, където е необходимо. Това е въпрос на решение на МЗ и на МФ. Добре е институциите да обмислят как това може да стане.
Обсъждали ли сте с институциите вече конкретни политики за преодоляване на кадровия дефицит?
Обсъждали сме, те минават в различен диапазон, винаги започваме оттам, че първо трябва да бъдат остойностени реално услугите, за да можем да задържим и специалистите по здравни грижи, и лекарите. Коментирали сме и варианта средствата за КОВИД да се пренасочат към директно заплащане за лекари и сестри в регионите с най-голям недостиг на медицински специалисти. Третата мярка трябва да бъде насочена и към образованието на младите специалисти. За да останат да работят в България трябва държавата да поеме цялата издръжка по време на обучението. Тази пълна подкрепа трябва да е обвързана с договори за работа в страната за определен период от време. А, ако не желаят да ползват тази помощ, могат да продължат да учат по същите правила, както и сега.
Има ли разлика в броя на лекарите през последните 10 години у нас, както и във възрастовата им структура?
Няма драстична промяна в броя на лекарите – движим се в рамките на 30-32 хил., по-големият проблем е възрастовата структура на тази армия от 30 хил. души. 63% от тях са над 50 години, а при ОПЛ е още по-тевожно, защото над 50 години са 88%. Това означава, че след пет години ще сме загубили не малко колеги, които сега са над 75 години, затова използвам тези силни думи, че се нуждаем от проект за спасяване на българското здравеопазване в условията на свободен европейски пазар.
В тази връзка продължава ли да бъде постоянен напливът за работа за чужбина?
Удостоверенията, които БЛС издава не носят достатъчно добра информация, защото колегите не попълват във формуляра за колко време заминават – за постоянно или за няколко месеца. Наблюденията върху новозавършващите медицина обаче ни показват много ясно,че около 300 души от тях напускат страната, а випуска от всички медицински университети е около 1000 души на година. Като прибавим към това и смъртността сред колегите, която през миналата година беше над 700 души, се оказва, че ние за една година нямаме нито един лекар в повече.
Ако не се предприемат мерки, вариантът пред нас е да приемем, че страната ни ще се върне в онова положение от началото на 20 век, когато лекари в малките общини е нямало. Мисля, че в 21 век териториалното покритие с първична помощ трябва да е приоритет, защото тези специалисти решават 80% от проблемите на населението. Същото е положението и в специализираната помощ, където основно работят хора в края на своята професионалната карира. Важно е какво имаме като идея да правим в здравеопазването, но е важно и да има кой да го изпълнява, защото без кадри, каквато и наредба да се приеме, няма да има смисъл.
Целия материал може да видите тук
Източник: Clinica.bg 
