Д-Р МАДЖАРОВ: КРАЙНО ВРЕМЕ Е МЕДИЦИНСКИЯТ ТРУД ДА БЪДЕ ОСТОЙНОСТЕН

Д-Р МАДЖАРОВ: КРАЙНО ВРЕМЕ Е МЕДИЦИНСКИЯТ ТРУД ДА БЪДЕ ОСТОЙНОСТЕН

Д-р Маджаров, екипът на здравния министър д-р Меджидиев инициира създаването на работна група по въпроса за остойностяването на медицинския труд, в която участват и представители на БЛС. На какъв етап е тя?

Все още няма проведено заседание на тази работна група, но се работи активно. Управителният съвет БЛС взе решение и предоставихме методологията, изработена преди повече от 5 години от наши колеги на експерти в областта на финансите и остойностяването, за да я прегледат и за да им послужи като отправна точка за актуална такава. Нека е ясно, че това е изключително тежък труд, към който трябва да се подходи внимателно и най-вече експертно, а това отнема време. Въпреки това, ние ще направим всичко възможно това да се случи колкото може по-бързо, нямаме желание и намерение да се бавим и очаквам съвсем скоро да покажем готовия продукт на работната група към Министерството на здравеопазването за обсъждане и евентуално за приемане и узаконяване.

Има ли някакви промени в методологията от момента на създаването й?

Според нас тя има необходимост да бъде подкрепена с експертен анализ и оценка. Тя се основава на сбор на коефициенти, които могат да се използват непрекъснато, ако трябва след анализа някой от тях ще бъде променен, а основната единица да се променя ежегодно или спрямо инфлацията. Очакваме от експертите да ни кажат „В това сте прави“ или „В това не сте прави“ и за това да има формули или критерии, които могат да се използват и да бъдат успешно защитени и пред обществото, и пред властите. Защото една методика е ефективна, само ако работи.

Има ли вече наета организация от БЛС, която да прегледа методологията?

Предстои избор на организация, како казах разговаряме с различни експерти и очаквам на предстоящия УС тази седмица да изберем. Ние вече имаме една методология, тя е публикувана на сайта на БЛС, за да може всеки колега да се запознае с нея и да си я припомни. Тя със сигурност не е съвършена, но е плод на огромни усилия на една работна група наши колеги. Сега остава икономистите и финансите да дадат своята оценка.

Какъв е според Вас реалистичният срок за приемането на методиката?

Надявам се със създаването на тази работна група да се „отключи“ същинската работа по остойностяването на медицинския труд. Не бива да си поставяме нереалистични срокове, но не бива и да ги разтегляме прекалено много във времето. Ако имаме консенсус по експертната оценка и има желание от страна на държавата и участниците в работната група, би могло това нещо да се случи в рамките на 3 до 6 месеца. Основната цел, която си поставяме с тази методика, е всеки, който е зает с управление на дейности в сферата на здравеопазването, освен информацията, която има като разход в управляваната от него структура, да има и преди всичко обосновка за това колко струва трудът на лекарите и професионалистите по здравни грижи. Защото и към момента продължаваме да сме в ситуация, в която един мениджър знае колко му струва токът и с колко ще се повиши евентуално той, знае стойността на фактурите за лекарства, за консумативи, но единственото, което е илюзорно и неизвестно, е колко трябва да плати за труд. Все още трудът в сферата на здравеопазването няма своята стойност. И когато се усети кризисна ситуация и трудно намиране на персонал, се пристъпва евентуално към увеличаване на заплащането. За нас това е неправилен подход, който доведе до огромни дисбаланси при възнагражденията в различните медицински специалности и до обезкървяване на цели сектори в здравеопазването.

Защо толкова години този въпрос не бе решен?

Защото когато стане ясно колко минимум „струва“ трудът на лекарите и сестрите в дадена структура, това със сигурност ясно ще покаже колко недофинансирано е българското здравеопазване. Този въпрос „разголва“ нещата. Когато през годините ние говорим за проблема с недофинансирането на сектора, винаги се намира някой – било политик или друг, който да каже, че всяка година се отделят все повече средства за сектора, удобно пропускайки факта, че всъщност никой не знае колко от тях отиват за възнаграждения на работещите в системата. Ако знаем колко реално струва медицинският труд, много по-лесно ще можем да направим разрез на системата, от който ясно ще се види колко недофинансиране е тя. От друга страна ще се види ясно огромната диспропорция във възнагражденията в различните специалности, в различните райони и в лечебните заведения. Ние искаме обществените средства да разпределят балансирано в сферата на здравеопазването.

Какво споделят с Вас болничните мениджъри – успяха ли да достигнат заплатите за персонала си, разписани в Колективния трудов договор?

Ситуацията е следната – всички знаем, че навлизаме в тежка криза и всички са притеснени. Истината е, че тези, които влизат в нея най-слабо подготвени – с най-малко ресурс, резерви и най-ниски приходи на практика са изправени на ръба на оцеляването. Друг въпрос е, че ние като общество трябва да се запитаме дали ще правим секторни политики, ще се опитваме ли да съхраним кадрите, да подпомогнем дефицитните специалности или отново ще се съсредоточим и ще спасяваме лечебните заведения. Там, където заплатите бяха изключително ниски, нивата от КТД не са постигнати. Разбира се, когато си поставен в ситуация, в която нямаш друг избор – прибягваш до съдебната система и инструмента на обжалването – имам предвид oбжалването на НРД в частта със заплатите. Факт е обаче, че други лечебни заведения постигнаха по-високите нива на заплащане, което на практика застрашава тези, които не са ги повишили и то не защото ние сме ги записали така. Дори съдът да отмени по-високите заплати, самият факт, че в съседната болница или в болницата в близкия град се получават значително по-високи заплати, ще обрече лечебното заведение на това да се „обезкърви“ от персонал или да се принуди да предприеме преструктуриране, чрез което да даде тези заплати.

За нас важното е, че ясно поставихме темата за възнаграждението на медиците на дневен ред и във фокуса, както на управляващите, така и на обществото. Беше крайно време това да се случи, защото доскоро говорехме само за цени. Видя се, че повишаването на цените за дейности невинаги води до повишаване на доходите на лекари и сестри.

Вариант ли е държавата да се намеси с помощ при тези лечебни заведения, които не успяват да увеличат заплатите, като например общинските болници?

Няма как държавата да се намеси навсякъде. Държавата би мога да се намеси, там където лечебните заведения са единствени за областта, където има една многопрофилна болница. Знам много добре как се чувства управител на лечебно заведение в тежко финансово състояние, но и знам също така добре, че една и съща форма на лечебно заведение, управлявана от различни управители, показва различни резултати. Това не е обвинение към никого, особено към тези, които са управители на болници в отдалечени райони – там е ясно, че и дори да си вълшебник, без помощта на държавата, ще се справиш трудно, защото говорим за обезлюдени райони, където трудно дадено лечебно заведение може да се издържа от преминали пациенти. Надявам се в следващата година, подсигурявайки по-голям месечен бюджет и по-високи цени на пътеките, и тези лечебни заведения да получат глътка въздух. Всички трябва да знаят обаче, че и този път, средствата заделени от държавата за здравеопазване ще се насочат към местата, където има повече пациенти. Има болници, които и при увеличените цени тази години, не са си усвоили бюджетите. Какво трябва да направим за тази болница? Да разпишеш, че ще получат бюджетното финансиране, без да имат пациенти? Никой не би се съгласил на това.

Целия материал може да видите тук

Източник: Medical News Medical News




SatHealth
Акадаемия за продължаващо медицинско обучение
Medicalnews
Клъстър

Mеждународни партньори

Iamra
Световната медицинска асоциация (WMA - World Medical Association)
Eвропейска федерация на лекарите на заплата (FEMS)
CPME (Постоянен комитет на европейските лекари)
UEMS (Европейски съюз на лекарите специалисти)