Д-Р МАДЖАРОВ: РЕАЛНИЯТ БРОЙ НА ХОСПИТАЛИЗАЦИИТЕ У НАС Е 1,5 МЛН.
Д-р Маджаров, според данните на НЦОЗА за 2022 г. броят на хоспитализациите за годината е бил 2 093 034. Това може би означава, че от Касата имат основание, когато настояват в бюджета да бъдат записани прогнозни стойности от 2,2 млн. хоспитализации…
В тази справка липсва информация каква част от тях са еднодневните процедури, както и колко от преминалите пациенти са по Здравна каса. Данните, с които ние работим, са от НЗОК и те са най-реални, защото се основават на това, което Касата е заплатила на лечебните заведения, а те показват съвсем друга действителност.
Какви са те?
Практически заложените обеми са неизпълнени. Общо отчетените и заплатени дейности в болничната медицинска помощ за 2022 г. са 3 454 000 при заложени малко над 3 626 000. Оказва се, близо 173 000 броя дейности не са реализирани. В тези големи цифри обаче се включват и хоспитализациите по клинични пътеки. Там при договорени 1 953 475 хоспитализации, заплатени са 1 940 862 или 12 613 по-малко от заложеното.
При клиничните процедури практически положението е същото. При заложени 339 701 са отчетени 279 668, или 60 000 клинични процедури по-малко.
При амбулаторните процедури от заложени около 1 333 500 са изпълнени близо 1 233 500.
За сметка на тези по-малко извършени дейности и на фона на увеличените цени имаме възможност да видим защо се е формирал излишъкът в бюджета на Касата – предвиждания за големи обеми, които не се осъществяват. Те пък са свързани с отделяне на пари за тях и логично цените за неизпълнените бройки водят до сумата, която е останала като икономия.
Разликата от заложените и изпълнени хоспитализации не е голяма, въпреки че стойностите не са достигнати.
Това означава, че ние сме били значително по-точни в предложенията си, отколкото Касата с нейните искания за 2,2 млн. хоспитализации. Има обаче клинични пътеки, при които обемите са в леглодни и техният брой не следва да се отчита за една хоспитализация. За 2022 г. са отчетени около 103 000 леглодни по тези пътеки, което е равно на 19 000 хоспитализации. Т.е. с тях за 2022 г. отчетените и заплатени хоспитализации са около 1 857 000.
Връщат ли се нивата на хоспитализациите в нормалните си граници, както бяха преди COVID-пандемията?
Не, не се връщат. Нормалното число хоспитализации за населението на България, при използваемост на болниците около 75%, е не повече от 1,5 млн. И това е дори много на фона това, което е било преди години, но приемаме, че сега населението е застаряващо, има повече възможности за лечение, хората са по-информирани за здравните услуги и често ги търсят сами.
Ако не научим точната методология на НЦОЗА, по която са изчислени тези хоспитализации, посочените цифри ми звучат по-скоро като опит за подкрепа на прогнозата на Здравната каса. А това предполагам се прави, за да се прикрият парите, които Парламентът ще гласува като увеличение на бюджета за болнична помощ.
Това е неприемливо за нас. Редно е в бюджета за болнична помощ практически да фиксираме твърдо една цифра и да не говорим за повече хоспитализации, независимо какво се случва.
Правилният път е не да се опитваме да намерим пациенти по улиците, за да поддържаме жива здравната система, колкото и грубо да звучи това, което казвам, а напротив – всяка година увеличението в бюджета на НЗОК да се насочва основно към увеличение на цените за дейности, а в останалата част – към закупуване на нововъзникващи дейности като роботозираната хирургия и др.
В този ред на мисли ние имаме идея, която ще бъде доразвивана, разбира се, но в същината си е: новите дейности да бъдат извадени като отделно перо в бюджета за болнична помощ. По този начин ще знаем какви средства ще отделя НЗОК за стимулиране на модерни технологии и съвременно лечение, така както всяка година във фармацевтичната индустрия се включват иновативни медикаменти. Къде остават иновациите в лечението, извън лекарствената терапия? Те също трябва да имат приоритет и всичко да е прозрачно.
Според листата на чакащи, публикувана на сайта на Здравната каса, най-дълго се чака за роботизирана хирургия. Каква е причината за това?
Няма логика и не може да бъде обяснено какво налага това чакане. Касата не отпуска някакви отделни пари за тази дейност. Средствата са част от бюджетите на лечебните заведения. Когато болницата кандидатства пред НЗОК за пациент, който да бъде опериран по този начин, тя не иска допълнително пари. Самите бройки пък са определени емпирично, без никаква връзка с потребностите на населението.
Какво би се случило, ако реалният брой пациенти се окаже по-висок от заложения обаче?
Това би било проблем преди години, когато един управител на Касата се опита да наложи брой пациенти на болниците. Тогава стоеше въпросът какво се случва с втория пациент, ако болницата има право само на един. Сега това вече го няма и оперативната свобода е оставена в ръцете на управителите на лечебните заведения. По времето, когато управител на НЗОК беше д-р Дечо Дечев, договорихме един много гъвкав механизъм, при който лечебните заведения боравят с пари за 9 месеца, а не за месец. И това се случва. Не се получава единствено когато едно лечебно заведение се разраства с нова лечебна дейност, и тогава винаги има един критичен период и се реализира надлимитна дейност. Заплащането на такава дейност обаче се случва и в момента, за сметка на това, че една част от лечебните заведения не могат да достигнат определените им стойности. Вече реално започваме да виждаме истинско преливане на пациенти. Когато една болница се разраства, практически наблюдаваме отлив на пациенти от друга болница.
Надзорният съвет на Касата взе решение да изплати всички дейности до момента, без да се чака деветмесечието, тъй като в момента се работи по миналогодишния бюджет и няма как да бъде приложен Механизмът. До какво обаче може да доведе това?
Не е ясно дали това широко отваряне на вратата в момента ще позволи да бъде спряна вълната от надлимитни дейности. Ние бяхме свидетели на едно сравнително дисциплиниране от страна на лечебните заведения в последните три години. Макар че НЗОК плащаше всичко в края на годината, това не беше записано като задължително и за болниците това беше един твърде несигурен вариант за покриване на надлимитната дейност. Ние няма как да бъдем против да бъде заплатена дейността на нашите колеги, но стои въпросът дали не се отваря по този начин отново Кутията на Пандора и дали няма да започне да се реализира твърде много такава дейност, тъй като на практика се оказва, че всички, които са се самоограничавали и са били дисциплинирани, са ощетени. Ако Кутията на Пандора се отвори и това, за което говоря, се случи на практика, ние трудно ще можем да преговаряме за повишаване на цените. Това ще постави в неизгодно положение почти всички изпълнители на болнична помощ, но ще облагодетелства тези, които разпределят бюджетите.
Какво ще се случи, ако се сбъднат социологическите прогнози и в новия парламент партиите не се разберат за годишните бюджети за 2023 г.?
Не е ясно какво ще правим, при положение, че са разпределени три дванайсети за първото тримесечие, а са похарчени четири дванайсети. Ако няма бюджет за тази година, не се знае как ще платим последния месец и това отново ще облагодетелства едни за сметка на други. Тези, които са спазвали финансова дисциплина, отново ще бъдат в неизгодна позиция.
Какво ще се случи с надсъбраните здравни вноски в края на годината? Не е ли време разпределението на тези средства да бъде записано в НРД?
Една от причините да поискаме оставката на предходното ръководство на Касата беше нежеланието да се подпише НРД, защото нямаше никакво основание да се претендира, че липсата на бюджет пречи на това. Имахме всички условия, които да ни дадат възможност, дори на базата на икономията в болничната помощ, без увеличение на бюджета, да предвидим увеличението на някои клинични пътеки. Това емпирично увеличение от 8% беше само за да се замаже положението.
Реално всичко зависи от целите, които си поставят ръководството на НЗОК и държавата, в лицето на нейните представители в Надзора на Касата. Ако наистина са откровени и целта им е да намалят хоспитализациите и да финансират високотехнологичните дейности, да изместват дейностите към извънболничната помощ, това може да се направи винаги и без наличието на бюджет.
Тук обаче има нещо, което трябва да отбележа: оказа се, че доброто намерение да има тригодишен Рамков договор, за да се гарантира някакво спокойствие на колегите, не се случи на практика. Реалността е друга: практически бяхме принудени да подписваме постоянно анекси и това не се оказа работещ вариант. Затова ще предложим на бъдещия парламент в Закона за здравното осигуряване да се възстанови периодичността на НРД като годишен. Явно не сме дорасли за тригодишни, четиригодишни, петгодишни планове, които да бъдат подписвани и да действат напред.
