Д-Р НИКОЛАЙ БРЪНЗАЛОВ: КАДРОВИЯТ РЕСУРС Е ПРОБЛЕМ НОМЕР 1 ПРИ ОПЛ

Д-Р НИКОЛАЙ БРЪНЗАЛОВ: КАДРОВИЯТ РЕСУРС Е ПРОБЛЕМ НОМЕР 1 ПРИ ОПЛ

Откакто председателят на здравната комисия в НС доц. Антон Тонев представи идеята за реформи в здравеопазването, съм чул три различни тези. Първата беше, че няма да има въобще пациентски листи и пациентите ще се обръщат към всеки специалист, в това число и специалистите по обща медицина. (Нека да поясня, че не всички общопрактикуващи лекари имат тази специалност). Втората теза беше, че ще се запази пациентската листа само за детското здравеопазване. На срещата, която проведохме с доц. Тонев, беше обяснено, че всички пациенти, за които има допълнително заплащана дейност – диспансерна дейност, профилактични прегледи, имунизациите, ще останат в пациентските листи на общопрактикуващите лекари и всички остри случаи след приключване на работното време на личните лекари, пациентите ще могат да се самонасочват към спешна помощ. Коя от трите да тълкувам? Мисля, че е редно да тълкувам документ, а не думи“. Това каза пред БНТ зам.-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов.

По думите му каквато и ще реформа да направим, ние трябва да имаме и кадрови, и финансов ресурс. „Липсата на кадрови ресурс е проблем номер 1. Общопрактикуващите лекари са намалели наполовина за последните 20 години, когато започна реформата, а българското население, въпреки негативната тенденция, не е намаляло наполовина. Има и 1 млн. неосигурени лица, на които нито едно правителство не обърна внимание. Има и един немалък контингент от български граждани, на които държавата заплаща здравноосигурителните вноски. Така са решили политиците, така карат, явно е по-удобно“, коментира д-р Брънзалов.

По думите му общопрактикуващите лекари са намалели наполовина заради огромната административна тежест, липсата на кариерно развитие, огромните разлики в различните райони на страната и вменяваното задължение да са на разположение на пациентите си 24 часа в денонощието.  

„Общопрактикуващите лекари взимат около 40% от т.нар. капитация, която искат да премахнат, и финансовия ресурс от тази капитация да бъде пренасочен за остри състояния, които не са включени в общия пакет плащания за дейности, към всички общопрактикуващи лекари в България. Бюджетът на НЗОК е малко над 6 млрд. лева, бюджетът за ПИМП е 363 млн. лв. 40% от 363 млн. лв. трябва да поемат между 20 и 25 млн. прегледа. Когато ги разделим, се получава смешната сума от около 7 лв. на преглед. На колко ще бъде оценено инцидентното посещение на дадено лице в друга практика? Ако сложим по 20 лв. на преглед, което е крайно недостатъчно, какъв трябва да е бюджетът за първичната извънболнична помощ, за да се осигури този вид здравна грижа за населението?“, попита д-р Брънзалов.

Той отбеляза, че потребителската такса е фиксирана на 2,90 лв., което по думите му е безумие, тъй като, ако беше както преди – функция на минималната работна заплата, сега трябваше да е 7,10 лв. „Не е необходимо тя да се плаща кешово, но държавата не може да прави социална политика за сметка на лекарите“, добави д-р Брънзалов.

„Спешната помощ поема и неосигурените пациенти. На различните места в България тя се осъществява много трудно, пак заради липса на кадри. Не мисля, че това е правилният подход. Трябва да се развият четвърти вид структури, на териториален принцип, които да поемат неотложните случаи“, допълни д-р Брънзалов относно идеята за пренасочване на пациентите след работното време на личните лекари.

Целия материал може да видите тук

Източник: БНТ БНТ




SatHealth
Акадаемия за продължаващо медицинско обучение
Medicalnews
Клъстър

Mеждународни партньори

Iamra
Световната медицинска асоциация (WMA - World Medical Association)
Eвропейска федерация на лекарите на заплата (FEMS)
CPME (Постоянен комитет на европейските лекари)
UEMS (Европейски съюз на лекарите специалисти)