Д-Р СТАНИСЛАВА СТОЙЧЕВА: НИКОЕ ПРАВИТЕЛСТВО НЕ МОЖЕ ДА СИ ПОЗВОЛИ ДА ИЗГУБИ ТАЛАНТЛИВИТЕ МЛАДИ ЛЕКАРИ НА БЪЛГАРИЯ
Категорията, в която тази година Българският лекарски съюз раздаде най-много награди за принос в медицината, е „Ти си нашето бъдеще“. Medical News ви представя д-р Станислава Стойчева, която е сред отличените млади лекари. Д-р Станислава Стойчева завършва медицина в МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“-Варна през 2016 година. От 2017 година е специализант по сърдечна хирургия в УМБАЛ „Света Екатерина“, София. Асистент в катедра по Сърдечно-съдова хирургия и инвазивна кардиология, МУ-София. От месец декември 2019 г. е докторант към МУ-София. През годините има участие в медицински обменни програми в страни като Тунис, Бразилия, Тайланд и др. Активно участва в национални и международни конгреси. Доброволец в Африка по програми, подпомагащи образованието на деца в слабо развити райони.
Д-р Стойчева, какви емоции ви донесе отличието на Българския лекарски съюз в категорията за младите медицински надежди „Ти си нашето бъдеще“?
Не очаквах да получа тази награда, но я приемам с огромна признателност и благодарност. Приемам я и като отличие за целия екип на клиниката по Кардиохирургия към болница „Света Екатерина“ за ежедневните усилия, които полагаме в полза на нашите пациенти.
Как медицината стана Ваше призвание и защо избрахте нелеката специалност сърдечна хирургия?
Не си спомням кога избрах медицината – може би, защото е било още в съвсем ранна възраст. И от тогава не съм имала съмнение каква искам да бъда. Въпреки че изграждането на един лекар е процес на продължително обучение, периоди на финансови затруднения и относителна несигурност в бъдещето, удовлетворението от постигнатия успех винаги е огромно. Сърдечната хирургия изисква много широк комплекс от знания и умения. Ако сте млад лекар с амбиция, интелигентност и издръжливост, който обича предизвикателствата, усърдната работа в екип и има стремеж към положителни резултати, който обича да използва ръцете и мозъка си, изпитва емпатия, силно чувство на отговорност и грижа в полза на пациентите, трябва да помислите за кариера на сърдечен хирург.
Кардиохирургията е една от най-динамично развиващите се сфери на медицината. Как оценявате нивото на тази специалност в България?
Кардиохирургията в България има история, настояще и бъдеще. В исторически план на 14 май 1986 г. светът е шокиран от новината, че в малка комунистическа България е извършена първата сърдечна трансплантация в Източна Европа. През годините са работили сърдечни хирурзи, достойни за възхищение, които спасявайки хиляди пациенти, са писали и историята на сърдечната хирургия в България. Днес кардиохирургията изостава в своето развитие в сравнение със Западните страни, които са с много по-стабилна икономика и по-богат ресурс. Но тук идва значението на младите лекари, избрали тази сфера. Всички млади специализанти и специалисти са бъдещето на сърдечната хирургия. С нашата упоритост и хъс вярвам че ще допринесем за развитието на медицината в България.
Защо страната ни продължава да оглавява европейските статистики по смъртност от сърдечно-съдови заболявания?
Сърдечно-съдовите заболявания продължават да бъдат причина номер едно за смъртността в ЕС и да причиняват загуба на близо 5000 души на ден, по данни на Европейското кардиологично дружество. Но докато в страни като Франция и Испания средното ниво на смъртност от инфаркт, инсулт и болести на кръвоносната система е под 215 на 100 хил. души, България, по данни на Евростат, е абсолютен шампион с 1223 смъртни случая на 100 хил. души в северозападните райони – или три пъти по-висока от средната смъртност в ЕС. Водещо е значението на атеросклерозата като основна причина за появата на сърдечносъдовите заболявания, тяхното развитие и настъпващи усложнения. Съществуват рискови фактори за развитието на атеросклеротичният процес като пол, възраст и фамилна обремененост, които не могат да бъдат контролирани. Но има и такива, които при адекватни профилактични мерки, могат да бъдат навременно регулирани и това да доведе до значителен спад в развитието на сърдечносъдови заболявания. Това са високото кръвно налягане, високият холестерол, тютюнопушене, затлъстяване, обездвижване и др. Основен проблем, заради който България оглавява европейските статистики по смъртност, е недостатъчното промотиране на здравето сред обществото и липсата на навременна профилактика на заболяванията.
Любопитен момент от вашия професионален път е доброволческата ви дейност в Танзания. Разкажете малко повече как се озовахте в тази страна и какви са впечатленията ви от тамошната здравна система?
Участие в доброволческа мисия в Африка е моя дългогодишна мечта. Винаги съм имала интерес към организации и международни проекти с цел професионално и личностно развитие. През годините имах възможността да участвам в медицински обменни програми в страни като Тунис, Бразилия, Тайланд и др. Такива пътувания разширяват мирогледа на един млад лекар. Добиват се познания за начина на живот и здравеопазването в страни от различни континенти. Включих се като доброволец към местна организация в град Аруша, намиращ се в североизточна Танзания. Основната цел на тази програма е доброволци от различни държави да помогнат в обучението на деца между 6 и 13-годишна възраст, с нисък стандарт на живот и ниво на грамотност в най-слабо развитите райони на страната. Това беше интересна възможност и огромно предизвикателство за мен, най-вече поради липсата ми на всякакъв опит при работа с деца.
Нивото на здравната система в Танзания е изключително ниско. В областните градове има по една регионална държавна многопрофилна болница, често недостатъчно обезпечени с кадри и медицинска апаратура. В някои региони има и болници, поддържани от различни неправителствени или религиозни организации, които също страдат от липса на кадрови потенциал и често предлагат различни доброволчески програми. В големите градове, най-вече Дар Ес Салаам, има няколко големи модерни специализирани медицински центрове като Regency Medical Centre и Jakaya Kikwete Cardiac Institute, но достъпът до тях е затруднен. За разлика от развитите страни в Танзания водещи причини за заболеваемост и смъртност са инфекциозните заболявания и паразитози, най-вече СПИН, малария, респираторни и гастроинтестинални инфекции, засягащи голям процент от всички възрастови групи.
Днес у нас официално се сформира ново правителство, а бъдещите управници дадоха заявка за радикална промяна в сферата на здравеопазването. Кои са според Вас най-големите проблеми в сектора и какво трябва да се промени в системата, за да остават повече млади лекари у нас?
На първо място трябва да се осигурят подходящи условия за работа. Въпреки липсата на доверие, ниското заплащане, несигурното бъдеще, много млади лекари избраха да останат в България. Това са интелигентни, борбени, млади хора, които вярват, че с ентусиазъм и упоритост могат да изградят подходящи медицински стандарти. Никое правителство не може да си позволи да изгуби такива кадри в сектора на здравеопазването.
Целия материал може да видите тук
Източник: Medical News 
