Д-Р ЦВ. РАЙЧИНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЛС: ЧУПИШ КРАК, ПЛАЩАШ СИ ПИРОНА - НЕЧОВЕШКО Е!|ЛЕКАРИТЕ НИ СА НАЙ-БЕДНИ В ЕВРОПА, НО СА БЛЕСТЯЩИ
Все повече млади медици напускат страната, а средната възраст на лекарите тук е 53 г. Защо се получава така и какво чака родното здравеопазване? Попитахме д-р Цветан Райчинов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС).
- Д-р Райчинов, все повече лекари бягат от България, защо?
- Основната причина, особено сред по-младите лекари, е невъзможността за кариерно развитие. Един медик иска да учи избраната от него специалност и да води нормален живот, както и да се развива след това като специалист. Не може да поставим лекаря в условия на зависимост от неговите родители - да го издържат още 4-5 г., докато специализира. Това го няма в нито една европейска държава. В Германия младите лекари ги вземат веднага на работа, като заплащането е между 2500 и 3000 евро, осигуряват им и езиково обучение, как да се конкурираме с тях. Втората причина за миграцията са условията, в които се работи тук - дори преподавателите на младите лекари нямат ясен ангажимент да придобият някакви знания. Но те и не получават възнаграждение за това, че отделят от времето си да обучават нови колеги. Третото условие е заплащането - няма по-ниско в Европа от нашето.
- След като проблемите са ясни, какви са решенията им?
- Елементарни са стъпките за решаването им. Трябва да се върне старото положение - един завършил лекар без проблеми да може да започне работа по трудов договор и да специализира. Заплатата му ще се осигурява от съответното лечебно заведение, където работи. Сега трудът му е доброволен. Младият лекар трябва да започва без изпити и такси специализация, където е избрал.
Освен това трябва да има отговорник - специалист от по-висок ранг, който да го учи. След 2 г. той да може да каже на колегата: "Да, справяте се и продължавате" или "Съжалявам, но нямате качества за това, насочете се към нещо друго". В края на специализацията, когато се полага изпитът за специалност, отговорникът му трябва да се явява с него, за да се черви, ако не го е подготвил добре.
- Директорите на болници съгласни ли са да плащат на младите лекари?
- Те нямат нищо против, защото имат полза от подобни кадри. Ако един млад човек се обучава 5 г. в дадена болница, най-вероятно ще остане да работи там. Проблемът е в изискванията за медицински стандарти и нива, където се искат по 9-10 специалисти за една дейност, а тя не зависи от броя им. Двама или трима са достатъчни, останалите могат да бъдат специализанти.
- Защо тогава директорите не наемат сега специализантите на трудов договор, никой не им забранява?
- Защото не могат да ги включат в списъка за договор с касата и да получават средства оттам за труда им.
- Ще искате ли това да се промени?
- Да, това е въпрос на малка промяна в Закона за здравното осигуряване, която предлагаме. Тя трябва да гласи, че тези лекари имат равни права с другите и могат да работят под надзора на колега със специалност. И след това текстът да залегне и в рамковия договор. Това обаче изисква и промяна в медицинските стандарти. Не може нивото на компетентност да зависи от броя на лекарите в една болница. Ти можеш да имаш 10 лекари, които вчера да са взели специалност, но те не са равни дори на един с 10 г. опит. Затова трябва да има индивидуален паспорт на лекаря, в който да се казва какво умее и това да е водещо.
- За какви промени ще се борите през тази година?
- Първо, за промени в специализацията на младите хора. Второ - да се заделят достатъчно инвестиции за болниците. Не само за техника, но и за битовите условия, защото българинът не е животно да го тръшнеш в стая с 10 души.
- Откъде обаче ще се вземат средства за подобряването на условията в болниците?
- Няколко са възможностите - едната е държавата и общините да осигуряват регулярно средства. Касата по закон трябва да плаща само за медицинска дейност, а част от парите й сега се използват за финансиране и на стопанските разходи. Друг вариант е официално плащанията на НЗОК да се разделят на две. Който и вариант да се избере, трябва болниците да придобият вид на болници, а не да се повтаря случаят с израелците, които след атентата казаха, че са мислели, че са в конюшня или нещо подобно, но не и в болница. В същото време Бургас е една от добрите клиники в страната. Друг път са европейските програми, но не да се пишат стратегии, които да останат кух документ, а да се дадат конкретно разписани предложения, за да получим финансиране. Освен това държавата може да плаща равностойни вноски за хората, които осигурява. Или част от тях, като държавните служители, да започнат сами да се осигуряват.
- Говорите така сякаш не предстоят промени в здравноосигурителния модел?
-Няма по-добър модел от солидарния, въпросът е той да е реално солидарен и средствата да отиват за здравни дейности, а не за малка част от пациентите. Държавата трябва да си поеме функциите - интензивното лечение и редките болести трябва да са национални програми, а към касата да остане лечебната дейност за масовите заболявания. Ако държавата стане коректен платец, в системата ще влязат още 600 млн. лв. и няма да се наложи вдигане на вноската поне още няколко години. И трябва да спре да се казва, че касата покрива напълно един раздут пакет, защото е абсолютна лъжа. За първи път тази година в рамковия договор с НЗОК описахме в клиничните пътеки и какво не се плаща от касата, за да знаят хората.
- Какъв е процентът на пътеките, при които има доплащане?
- В над половината от пътеките няма доплащане. Но там, където има - това е античовешко. Ако си счупиш крака, трябва да си купиш пироните и плаките, ами ако нямаш пари - ще ходиш със счупен крак ли!? Това трябва да се плаща от касата, а ние непрекъснато вкарваме други неща.
- Какво може да регулира появата на нови лечебни заведения?
- Много е просто - първият критерий трябва да е броят обслужвано население. Трябва да е ясно, че на 20 000 души е нужно едно вътрешно отделение. Ако са 30 000 - ще има и неврология. Вторият критерий са възрастта на населението и заболеваемостта. Трети критерий е броят медицински персонал и т.н.
- Само по първия критерий има региони, в които болниците надхвърлят нужния брой...
- Така е, но затова не се прави договаряне от касата с всяко лечебно заведение, което е чисто бюджетиране, а се въвежда механизъм за реална конкуренция по обективни критерии. Договорите се сключват по легла или с лекар, както е във Франция. Затова, ако въведем правилото "един лекар - един договор по каса", ще имаме много по-обективни критерии. Това ще реши съборът. Миналата година само 11 гласа не стигнаха за въвеждането му. Преценихме, че цели региони ще останат без специалисти.
- Нямаме лекари, болниците ни не изглеждат добре, какво е качеството на медицинската помощ за пациентите?
- Ще кажа нещо, което може да прозвучи алогично, но благодарение на българските лекари имаме блестящо качество на здравеопазване - достъпно, осъществявано от добри специалисти, загрижени за своите пациенти. Много хора ще ми възразят
истината е, че и сред нас има черни овци, но от това не трябва да се вадят заключенията. Няма страна, в която достъпът до лекар да е толкова лесен, а списъкът с лекарства да е толкова разширен. Мисля, че единствените, които искат по-добро здравеопазване, пак са само лекарите. Те приеха програмите за продължаващо обучение без противоречия.
- Точно квалификацията на нашите лекари все по-често се поставя под въпрос, и то от колегите им, защо?
- Това е, защото лекарите са принудени да работят на няколко места, за да имат прилични доходи и не им остава време за обучение. Това, че медицината ни е поставена в зависимост от оборота рязко сваля качеството й. Трябва да се спре тази зависимост за заплащане на болниците като на плод и зеленчук. Представяте ли си какво означава онкоотделение да зависи от броя на болните, които ще приеме, а не от това как ги лекува. Трябва да се плаща според изхода от лечението, оздравял ли е, или се е влошил пациентът. Тук лекарският съюз трябва да има водеща роля, но някой трябва да ни я възложи.
- През 2015 г. да чакаме ли подобни промени?
- Още не мога да кажа, имахме предварителна договорка с Министерство на здравеопазването промените, които ще се внасят, да се съгласуват с нас, но разбрах, че те вече са в Министерски съвет, без да знаем какви са. Докато се действа така - не в екип, а всеки работи сам за себе си, нищо добро не ни чака.
Мария Чипилева
