Д-Р ВАЛЕРИ ВЕСЕЛИНОВ: ДЕЙНОСТИТЕ, ИЗИСКВАЩИ ВИСОКА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ЛЕКАРИТЕ И СКЪПА АПАРАТУРА, ТРЯБВА ДА СА ПО-ДОБРЕ ЗАПЛАТЕНИ

26 септември 2024 г., 12:19 ч.

Разпоредбите, приети след демократичните промени, не дават на диагностично-консултативните центрове достатъчно възможности за качествена работа
Ходенето на профилактични прегледи трябва да стане национална политика
Трудната специализация е основната причина младите лекари да избират чужбина пред България
250 хил. души са били свидетели на насилие над лекар

- Д-р Веселинов, доболничната помощ в България отговаря ли на европейските стандарти? Какви са найголемите проблеми?

- След политическите промени в началото на 90-те здравеопазването беше разделено на три части – първична извънболнична помощ, специализирана извънболнична помощ и болнична помощ. След това към тях бяха обособени съответните видове лечебни заведения. Идеята в специализираната доболнична помощ беше тя да е мястото, където пациентът получава квалифицирано, качествено и експедитивно лечение. За съжаление обаче, във времето се получи административно и нормативно изоставане, което се задълбочи и доведе до някои проблеми. От една страна, разпоредбите, които бяха приети, не дават на ДКЦ-тата достатъчно големи възможности за работа и те не могат да реализират капацитета си. Което означава, че не могат да получат съответното заплащане за услугите, които предоставят. От друга страна, това затруднява пациентите и така се получава едно отстъпване от позициите, които принципно трябваше да заеме доболничната помощ. Що се касае до европейските стандарти, мисля, че политиката, която Българският лекарски съюз защитава пред държавните органи и институции, е точно в посока да се изведе доболничната помощ максимално близо до мястото, което заслужава.

- В представите на хората, които могат да направят сравнение с доболничната помощ в бивши соцстрани, е, че там има доста на брой високотехнологични поликлиники с диагностика, консултации и дневни операционни. Колко такива има в България?

- Когато започна реформата в България, тя завари изключително развита доболнична помощ с над средноевропейско ниво. Тези поликлинични звена бяха оборудвани с апаратура и обезпечени със специалисти и можеха да поемат неотложната здравна помощ в цяла България. Сега ние се мъчим това нещо да го вменим на личните лекари. Истината е, че след промените доболничната помощ беше леко неглижирана от страна на държавата, която реши да инвестира предимно в лечебните заведения за болнична помощ и в разкриването на нови такива. Така немалка част от поликлиниките в страната просто престанаха да съществуват по чисто икономически причини. Средствата, които са предвидени за осъществяването на работата на ДКЦ-тата, гравитират около суми, които могат да осигурят някакво заплащане на персонала и да покрият горе-долу режийните разходи за ток, вода и парно. Много от потенциала на тези заведения не може да бъде реализиран именно поради липсата на достатъчно добро финансиране, което от своя страна допълнително забавя развитието на доболничната помощ. Например има немалко дейности, които се извършват от много квалифицирани специалисти на скъпа апаратура, а това не е отразено в заплащането. Това прави инвестирането в нова апаратура невъзможно. Моето мнение е, че колкото по-високо специализирана техника се използва, толкова по-добро заплащане трябва да имат колегите.

- Възможността да се улесни достъпът до ЯМР и до образни изследвания в доболничната помощ е една от най-съществените промени тази година. Какво друго добро, модерно и положително трябва да се случи в доболничната помощ?

- Възможността по-лесно да се стига до ЯМР е много позитивен факт и голям успех за преговарящите между БЛС и НЗОК. Първо, увеличи се бюджетът за образни и други изследвания. Мисля, че ръстът е над 100% за последните 3 г. Сега лечебните заведения изпращат пациенти за ЯМР и др., без да искат разрешение от хора, които нямат отношение към медицинската практика. Тези малки победи, които постигнахме, рефлектират най-бързо върху пациента, защото, когато образните изследвания получиха цена, която може да обезпечи поддържането на апаратурата, качеството на лечението и на работата на специалистите се подобрява. Така вече хората в нужда ще получават сравнително бързи и по-точни диагнози, вместо да чакат седмици и месеци за тях.

- Дълго време бяхме свидетели на случаи на насилие към лекари в доболничната помощ и към спешни медици. Каква е рецептата, как може да се промени отношението на пациентите?

- За съжаление, вербалното и физическото насилие над лекарите на първа линия е доста сериозен проблем на нашето общество. Ние в БЛС направихме проучване, което показа доста притеснителни данни. Според него 5% от пациентите, които са били анкетирани, споделят, че са станали преки свидетели на физическа агресия към лекар. Това се равнява на 250 хил. души. Трябва да разберем какви са причините това да се случва и как да ги избегнем. Пациентите очакват от лекарите мълниеносна и безпогрешна диагноза.В много случаи те са много емоционални, когато виждат, че нещо се случва с техния близък, и и често с действията си пречат на специалистите да свършат работата си. Няма лекар в света, който в рамките на секунда да направи преглед и постави диагноза. Тоест чисто организационно, от страна на лечебните заведения трябва да се вземат мерки, да се намали прекият контакт между лекаря и близките на човека, който се нуждае от помощ. БЛС прави обучения в посока подобряване на отношениета към пациентите в проблемни ситуации, организира и обучения на лекари за това как да се справят с агресивни пациенти. Имаме и споразумение с прокуратурата. Смятам, че е нужно да има повече ефективни присъди, които да стават достояние на обществото, за да бъдат ограничени проявите на насилие.

- Българите масово не ходят на профилактични прегледи. Има ли проблем в диалога между лекари и пациенти? Как да се мотивират хората да се преглеждат - глобите за пациентите ще решат ли проблема?

- Проблемът не е в диалога между лекар и пациент, а в информираността на хората какво представлява профилактичният преглед и защо трябва да се прави. Тази част от доболничната помощ трябва да бъде предмет на национална политика. На пациентите трябва постоянно, а не кампанийно да им се разяснява, че различните възрастови групи са предразположени към определени заболявания и за тях е важно да преминат през нужните изследвания, за да се отхвърли или потвърди предполагаемо заболяване. Трябва да им бъде обяснено какво ще получат, когато отидат на профилактичен преглед. Не мисля, че глобите ще постигнат особен ефект. Има страни, където, ако пациентите откажат покана на личния си лекар да дойдат на профилактичен преглед, се спира достъпът до платените от държавата медицински процедури за определено време. Те пак могат да си ги направят, ако искат, но ще трябва да плащат от собствения си джоб.

- Според статистиката младите лекари все още предпочитат да пробват късмета си в Западна Европа. Какво трябва да се направи, за да пожелаят да останат тук. Къде са проблемите – трудности при специализациите и кариерното израстване, отношението на обществото или ниското заплащане?

- Когато бях студент, българското медицинско образование беше притегателно като качество за доста от държавите в нашия регион. И сега е така. Нямаме проблем с обучението на кадри. Проблемите са други. Младите лекари искат да имат три неща – реализация, специализация и кариерно развитие. В момента реализацията представлява работа при заплащане, което е недостойно за огромните усилия, които човек полага, за да стане лекар. Но поголемият проблем са специализацията и кариерното развитие. Един млад човек може и да преглътне по-малкото заплащане, но специализирането е много сложно, чисто административно. В момента наредбата за придобиване на специализация е като за държава, която има излишък от кадри в здравеопазването, а не като такава, която наистина има нужда от тях. Що се отнася до кариерното развитие, там положението също не е цветущо. Може да си най-добрият кардиохирург в света, но няма никакъв смисъл от това, ако работиш в операционна с морално остаряло оборудване.

Целия материал може да видите тук

Източник: Вестник "24 часа"