ИЗКУСТВОТО, КОЕТО ЛЕКУВА ДУШАТА НА МЕДИКА
Да намериш себе си между цветните платна и болничните коридори – това е вдъхновяващата история на д-р Станислав Бадаланов. Трудно можем да кажем за него, че е закърмен с идеите на Хипократ. Въпреки че пише голяма част от домашните си в отделението, където майка му е работила като медицинска сестра, неговият пръв избор не е медицината. Тя идва в живота му по-късно, едва след 7 завършени специалности. Към днешна дата обаче е сигурен, че именно това е неговото призвание. В сърцето му завинаги остава и любовта към изкуството. Използва всеки удобен повод да седне въоръжен с бои пред бялото платно и да твори.
Лекарят с много лица
Учебниците по медицина д-р Бадаланов хваща много по-късно от връстниците си. Преди това е работил на доста по-различно място от болницата, а именно в завод за производството на електронни табла. Идеята да се запише да учи за лекар идва след спор с един от началниците в производството.
Започнах да обяснявам на ръководителя си, че това, което правим ние, е много трудно и даваме всичко от себе си. Той едва ли не ме упрекна, че не си гледаме добре работата и ми каза – „Добре, завърши нещо“, разказва д-р Бадаланов.
И така, за да надделее в спора, той не само успява да влезе в Медицинския университет в София, но и го завършва. Преди и след медицината обаче в неговия живот винаги е присъствало художественото изкуство в различните му форми – от фотографията до рисуването.
По-скоро съм имал нужда да видя, че с това другото, с което съм се занимавал не е било моето – то е било мое донякъде, но не ме е удовлетворявало напълно. Може би съм търсил, докато стигна до медицината. Ако имам възможност да се преродя – първото нещо, което ще направя, щеше да бъде да се занимавам с медицина, но по никакъв начин нямаше да спра да се занимавам с изкуство, споделя лекарят.
Източник: Quo vadis 
