Вече 4 години Ева Георгиева следва военна медицина. Избрала е специалността с ясното съзнание, че няма да бъде лесно. Но поема по този път, защото както тя самата казва, обича предизвикателствата и работата в екстремни условия. Към днешна дата тя е със звание главен старшина, а ставането в 05:30 сутрин и вечерният час не са пречупили желанието ? да стане военен лекар. В края на следването си, още преди дори да отиде на първата си мисия, се изправя на фронта срещу невидим враг – в разгара на лялото се заразява с COVID-19. С усмивка и бодър дух успява да пребори вируса само за няколко седмици и веднага поема нова мисия: дарява плазма, за да помогне на други заразени да живеят. Каква мотивация и упоритост стои зад нежната външност на главен старшина Георгиева – следва нейният прочит на мисията на военната медицина.

– Вие ли избрахте лекарската професия или тя избра Вас – какво Ви мотивира да следвате медицина?
– Предпочитам да мисля, че аз съм я избрала, някак това ме успокоява, когато става тежко на моменти. Колкото до мотивацията – ако сам не се мотивираш, няма кой друг да го направи.
– А защо избрахте пагона? Какво е той за Вас?
– Пагонът за мен беше лично предизвикателство. Вече четвърта година го нося на раменете си и наистина усещам тежестта му. Когато кандидатствах, не си давах сметка какво значи да си военен. Зад престижността и красотата на униформата стоят много лишения и отговорности, за които не можеш да се подготвиш предварително. На моменти ти идва да се откажеш… заради всички изпитания. Но ако сега мога да върна времето назад, не бих променила решението си.
– Каква според Вас е мисията на военния лекар? Как си представяхте тази професия, преди да започнете Вашето обучение? Отговори ли действителността на Вашите очаквания?
– Мисията му е да не се отказва и да продължава да се подлага на всички тези лишения, а наградата е щастието в лицата на хората, на които помага и на техните близки, както и гордостта от самоизграждането. Когато кандидатствах, не си представях, че ще ставам всяка сутрин в 5:30, че ще гладя и шия като луда или че ще имам вечерен час. А дали отговориха очакванията ми на реалността – беше по-трудно отколкото очаквах, но насладата от справянето с тези трудности беше още по-сладка.
– Какви бяха последните месеци за Вас в условията на пандемия? Взимали ли сте извънредни дежурства?
– По време на извънредното положение бях изолирана във ВВМУ (където живея по време на обучението си) и нямах достъп до външния свят. Хубавото е, че с колегите ми сме изключително задружни и прекарахме тези близо 70 дни заедно без излишно напрежение, но нямаше как да помагаме на колегите от ВМА в най-тежките моменти на пандемията.
– Как се заразихте с COVID-19?
– Това е въпрос, чийто отговор все още търся и за самата себе си. Нямах близки, познати и приятели, които да са болни, но аз излязох позитивна. Хубавото е, че опазих семейството и приятелите си здрави!

Цялото интервю четете ТУК.