style=“text-align: justify;“>

Само този, който не познава д-р Георги Кръстев, не знае за страстта му да помага на хората. Дори когато си сам. Като председател на Българския лекарски съюз в Пловдив Жоро води дълги и яростни битки с монопола на здравната каса. И заради лекарите, и заради пациентите. Събира след себе си много хора. Никога не е поглеждал дали някой го следва. Започва битките винаги заради някой друг, пък после му мисли. Винаги се цели правилно и точно в десетката, затова приятелите му го наричат лекаря с изстрел в десетката.

Всички познават онова особено негово излъчване на свободен човек. И на човек, който обича да тръгва към неспасяеми неща. Каузите в подкрепа на хората са неговата сила. Всички си спомнят за последната – организира лекарското съсловие да помага на пострадалите от наводнението в село Бисер. Не са една и две личните съдби, които също приема като свои, за да помогне. За жалост от това обаче печели както приятели, така и недоброжелатели и неведнъж си е патил. „Исках да стана корабен инженер, за да опозная целия свят“, споделя д-р Кръстев. Съдбата обаче го изпраща на друго високо поприще – медицината, и става лекар. За късмет на болните, тъй като е от най-добрите, защото е доктор със сърце. Медицината за него е свещена. Именно тя го запознава с жена му. „Най-широко скроеният човек, който познавах. Винаги ме е подкрепяла, беше безрезервна в обичта си“, споделя за най-близкия си човек пловдивският ортопед. За него това е семейството – подкрепа, обич, взаимни компромиси. Всичко друго е преодолимо и маловажно. След загубата на съпругата му Жоро се опитва да живее както преди. С онази нейна страст към живота, която хората безпогрешно разпознават. На въпроса дали е бил разколебан в медицината, когато са поставили диагнозата, отговаря искрено: „Бях убеден, че ще я спася, никога не съм мислил, че ще загубя човешки живот.“ Загубата на близък човек винаги е страшна. Трудно е да продължиш да живееш по същия начин. Трудна е и мисълта дори да опиташ. Той успява. С помощта на сина си и приятелите, с котката и кучетата. Със семейството, което му е останало, и с приятелите, които са емоция, усещане и нещо, което Жоро не знае как да определи. „Определя се нещо, което има граници. Приятелството няма, то е безкрайно“, смята докторът. Като любовта към хората и към медицината това чувство бележи целия му живот. Започва работа в Работническата болница в Мадан, а след това във Висшия медицински институт в Пловдив. Две години е директор на Пловдивската окръжна болница, а в продължение на 12 години ръководи ДКЦ 1 в Пловдив. Продължава работата си като ортопед, оперира в болници в цялата страна. Не спира дотук. Избират го за председател на лекарския съюз в Пловдив. Сега като водач на листата за народни представители в Пловдив-град от СДС тръгва на битка за здравето на хората. И на политическата система. „Избрах ясното дясно, защото то е свобода. Има два вида мислене – дясно и грешно. Политиките са за живи и здрави хора“, убеден е д-р Кръстев.

Ели Куманова