МИНИСТЪР АНДРЕЕВА: ЩЕ ИНИЦИИРАМ МЕЖДУВЕДОМСТВЕНИ РАБОТНИ ГРУПИ ЗА ЗДРАВНИТЕ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ
style="text-align: justify;">
Д-р Таня Андреева, министър на здравеопазването, в студиото на "Тази сутрин" по BTV
Водещ: Д-р Таня Андреева, здравният министър вече е в студиото. Добре дошла. Когато приемахте тази длъжност, почти по това време миналата година, вие обещахте три промени, една от които беше отпадането на абсолютно всички лимити в болниците. Мина това време и се оказва не само, че не само не са отпаднали лимитите, а Лекарският съюз прогнозира твърди лимити наесен и да има листи на чакащите за лечение в болниците.
Таня Андреева: Това, което на мен ми се искаше да направя и което тогава казах е отпадане на лимитите в извънболничната помощ. Тоест да няма върнат пациент в случай, в който той има нужда от неговото джипи или специалист за по-нататъшна консултация със специалист или в болничната помощ. За съжаление, това се оказа невъзможно по две основни причини. Първо, че броя на лечебните заведения, които чакаха да се издаде разрешително за дейност, която министърът към този момент няма как да откаже. Такава е нормативната уредба. Сега има вкарани промени в закона, за да се дава такава възможност. Бяха много, нямаше как да не бъдат подписани, успоредно с това не можахме да осигурим бюджет. Тоест бюджет, с който да работи Касата, така че да може да покрие нуждата, тоест тази разлика, която може би щеше да бъде достатъчна, за да се осигури ресурс за изплащане на дейността, свързана с издаване съответно на направления.
Водещ: Вие тогава оптимистично смятахте, че 2 млрд. лева са напълно достатъчни в тази сфера, стига да се харчи правилно.
Таня Андреева: Аз и сега го смятам. Както и това, че…
Водещ: Тоест продължава да се харчи неправилно?
Таня Андреева: Това, че колкото и да се увеличи бюджетът на Здравната каса, той никога няма да бъде достатъчен, ако няма определени правила по които да се работи. Само ще ви кажа, че преди 15-20 години бюджетът, който е бил необходим за здравеопазване е бил под 1 млрд. днес той е близо 3 млрд. и ние говорим за това, че при намаляващо население, разбира се в някои профили има увеличение на заболеваемостта, но в други има намаление, тоест проблемът е, че при неясен регламент има възможности този бюджет да не бъде изразходван ефективно. style="text-align: justify;">
Водеща: А доколко се реалистични прогнозите на ваши колеги за това, че само до няколко месеца ще се наложи връщане на пациенти и наистина на натрупване на огромни листи с чакащи за планови операции?
Таня Андреева: Вижте, листата на чакащите е една обичайна практика по света и в много държави тя е въведена именно като една възможност да се прогнозира и да се контролира изразходването на бюджетите на лечебните заведения. Защото, каквото и да си говорим, в момента лечебните заведения оказват в пълен обем диагностика и лечение на пациентите, които са хоспитализирани в съответното лечебно заведение. Успоредно с това здравната вноска покрива един определен пакет от дейности, които са разписани в поднормативен документ на Министерство на здравеопазването. Тоест ако ти внасяш осигуровка за, да кажем 80%, а получаваш 100 от нуждите, които са необходими при диагностиката и лечението, очевидно ще има недостиг.
Водеща: А ще има ли връщане на пациенти наистина до няколко месеца?
Таня Андреева: Не, аз се надявам, че няма да има връщане на пациенти. Вие знаете, че и миналата година имахме много сериозен проблем. Бюджетът на Касата практически беше разписан до месец октомври и това доведе до напрежение в системата и липсва на финанси да се заплати болничната дейност. Намери се ресурс, който в крайна сметка… всички болници си получиха парите за дейността…
Водещ: Тази година какво ще е решението?
Таня Андреева: Тази година ще видим. Твърде рано е, за да си говорим за такива апокалиптични картини. Това, което надзорният съвет на Касата взе като решение, защото все пак Касата нека да кажем, не се управлява от министъра на здравеопазването и той има много малко правомощия по отношение на оперативната дейности решенията, които Касата взима. Именно поради факта, че има редица рискове, методиката ще бъде за разпределяне на бюджетите и анализа на разходването на бюджета на лечебните заведения и на районните каси като цяло месец за месец.
Водеща: Преди да ви покажем един конкретен случай, който обаче е и масов, за да коментирате, да ви попитам само за Видинската болница, където имаше протест преди няколко дни за това, че министерството не дава лиценз и там не може да започне да работи болница по кардиология, която е оборудвана за много пари, модерна. Защо не й давате лиценз?
Таня Андреева: Това е една лечебно заведение, което да, иска да разкрие дейност на територията на сега съществуващата областна болница във Видин. Лиценз не е издаден до момента, тъй като частното лечебно заведение не отговаря на условията по реда на Закона за лечебните заведения. Тоест трябва да има определен набори от изисквания, които да е покрил, трябва да има договорни отношения, които да осигуряват част от дейността на лечебното заведение, защото тя не може да го покрие в пълен обем. Поради тази причина ние сме изпратили писмо да се отстранят тези пропуски в изпълнението на закона, ако това бъде направено няма причина те да не получат лиценз. Но надявам се никой не очаква от който и да е министър, най-малко пък аз да наруша закона и да издавам разрешително за дейност в противоречие с всякакви нормативни документи.
Водещ: Добре, нека сега да гледаме първият и конкретен случай, който е точно от Видинско, но не от самия град Видин, а от едно отдалечено село.
Водеща: Обречени ли са хората в малките населени места?
Таня Андреева: Тъжно е не само на територията на Видинска област, подобни случаи са в цялата страна и съвместно с кметовете на тези общини, към които са и селата, говорим за една възможност да се изградят т.нар. патронажни центрове, но те освен със социална ще бъдат свързани и с медицинска дейност. Защото действително в нашата страна е проблем не само това, че лекарите не искат да отидат да работят в малките населени места по редица причини, но и това, че комуникацията между селата и големите градове е твърде затруднени. Има райони, в които 14 км се минават по 1 час, заради лошата инфраструктура. Аз имах миналата седмица среща с УС на Сдружението на общините и разговорът беше фокусирана върху всичко, което съвместно ще правим, защото политиките на министерствата се реализират по места. Аз чух това, което те искат, но и аз ми казах, че ние без тях няма да можем да го направим. Защото това, че има на 20 км Спешен център, но пътят до селото е толкова… той е разрушен практически, че не може да се стигне е проблем на общината, не е проблем на Министерство на здравеопазването. Иначе ще ни бъде трудно, наистина много трудно, лекари и специалисти, дори от извънболничната помощ, общо практикуващи да отидат и да работят на терен в тези населени места.
Водеща: Другият проблем – Спешната медицинска помощ, един сигнал от там ще ви покажем. Лекарите са недоволни от новия списък с лекарства, които трябва да поставят на пациентите в линейките и според тях въвеждането му е необмислено и застрашава пациентите. Репортер: В русенския център за Спешна помощ все още не са закупили новите лекарства. Според лекарите повечето от тях не са им нужни и биха застрашили здравето на пациентите, ако се използват на терен. Други струват над 1 000 лева и трябва да бъдат съхранявани в хладилник, какъвто в линейките няма.
Д-р Борис Стоянов, Център за спешна помощ – Русе: Част от медикаментите са изключително скъпи, доста натоварващи за бюджета на Спешна помощ. Доколкото разбирам и в огромна част от центровете още не са започнали да се закупуват.
Репортер: Според лекарите за пациентите е по-добре да бъдат закарани до болниците, вместо да се губи време за поставяне на лекарства или правене на проби за алергия, каквито съдържа новият списък.
Д-р Борис Стоянов, Център за спешна помощ – Русе: Част от медикаментите са абсолютно безсмислени и дори бих казал опасни за прилагане на пациентите в нашите условия. В болнични условия нещата стоят по съвсем друг начин. Самите колеги се страхуват е не желаят да ги правят /…/ условия. Тъй като в целта си понякога да помогнем, да не се наложи така, че да навредим и да застрашим живота на пациента.
Репортер: Медиците от Спешна помощ настояват да има ясно разписани правила и да се знае кой каква отговорност носи.
Д-р Недка Дикова, Център за спешна помощ – Русе: Искам да попитам министър Андреева кой точно ще ги прави тези лекарства и къде точно е упоменато кой, в какви дози и кога трябва да полага подобни медикаменти. Защо никой не ни попита как можем да ги подобрим точно тези лекарства, които най-широко използваме, а се спускат лекарства, които са за специалисти, за приемни отделения, за интензивни отделения, които са неприложими на територията на една линейка да бъдат направени?
Репортер: От Асоциацията на работещите в Спешна помощ са изпратили писма до националните консултанти по кардиология и неврология, до Лекарския съюз и до Асоциацията на фармацевтите, с което настояват за решаване на проблема.
Водеща: Как ще отговорите на този въпрос от лекарката?
Таня Андреева: Това… първо ще започна по от далеч. След проверка в спешните центрове на медицинския одит се установи, че списъкът, с който работят колегите за медикаменти, които се прилагат при спешност е твърде остарял. Има предписание от медицинския одит, той да бъде обновен, защото има и медикаменти, които вече не се използват. Тоест не се произвеждат, за да бъдат използвани. Създаде се работна група, в която освен експерти от Министерство на здравеопазването, се е взело становището на директорите на Спешните медицински центрове и националния консултант по спешна медицина. Защото надали някой си представя, че министърът на здравеопазването е седнал с един лист и химикалка и е разписал във всичките медицински специалности медикаментите, които се прилагат при спешност. След това този списък, той е част от Наредбата за Спешна помощ, беше на сайта на Министерство на здравеопазването две седмици на обществено обсъждане. Нямаме нито едно становище против този списък. Има отразени бележки с някои съображения, които са изпращали от различни асоциации. Така или иначе абсолютно всички бележки са били отразени. Това, което колегата постави като въпрос къде е разписано, кой, в какви дози и как прилага медикаментите, всеки един медикамент в зависимост от това за какво заболяване се прилага, се знае дозата, която се прилага. Това се учи повече от 10 години, в основния курс на обучение – 6 години плюс специалността след това. И ако някой не е наясно, просто има учебници, които може да отвори и да прочете в съответните състояния как се прилагат тези медикаменти.
Водещ: Смятате ли да ревизирате този списък накрая, след тези сигнали?
Таня Андреева: Аз... тъй като очевидно, сега тук има и друг момент, който няма да засягам, в противоречие са двете асоциации на спешните медици. У нас, както винаги, имаме от всичко по две. И ако едните са доволни, другите са недоволни. Аз наистина ще разпоредя да се разгледа отново този списък със становища на всички национални консултанти за медикаментите, които са в съответните области. Но така или иначе искам на зрителите да стане ясно това, което ние ще си решим. В гилдията ще си решим, че за всяко едно спешно състояние, тоест състояние, от което може да бъде загубен човешки живот, трябва да има медикамент. И лекарите работещи в Спешна помощ трябва да знаят как да го прилагат.
Водеща: Добре. Към въпросите от Фейсбук, които се натрупаха доста към вас.
С отварянето на новите „пироговчета”, очаква ли се и заплатата на самите лекари да е по-висока?
Таня Андреева: Искам да уточня, че всички структури, за които говорим, че ще се разкриват или че ще се създават, са всъщност структури на територията… вече съществуващи структури на територията на лечебните заведения. „Пироговчета” тръгна от това, че обяснявахме в началото, че това са болнични комплекси на територията на съществуващи такива, които ще бъдат като инфраструктура, като апаратура и като кадри, обезпечени и тогава ги сравнихме с Пирогов. Тоест независимо в кой район на страната живее даде пациент, при тежки, животозастрашаващи състояния – инсулти, инфаркти, тежки травми, изгаряния, ПТП, ще могат в рамките на 100 км да има покритие от такова лечебно заведение. Така че да не е централизирано само в София, Пловдив или Варна, а те ще бъдат общо 11 на територията на страната. Което ще осигури бърз достъп и сигурност, че когато пациентът бъде транспортиран до това лечебно заведение, там ще го посрещнат съответните специалисти и апаратура, за да му окажат в пълен обем медицинската помощ, която е необходима за неговото състояние.
Водещ: А ще бъдат ли тези лекари мотивирани добре с хубави заплати?
Таня Андреева: Разбира се. Идеята в развитието на модела на Спешна помощ, тоест Спешната помощ да бъде поета изцяло от държавата, което ще означава, че те ще имат и допълнително заплащане за тази дейност.
Водеща: Мариела Григорова пита как да постъпим когато имаме нужда от специалист, от направление, имаме непрекъснато здравно осигуряване и бъде отказано направление?
Таня Андреева: В тези случаи се информират Районните здравни осигурителни каси, може да бъде информиран и медицинският одит, които провеждат съответната проверка, за да се установи причината за отказа. Защото ще ви кажа, че има случаи, в които пациенти за едно и също заболяване по 3-4 пъти искат направление, за да могат да посетят няколко специалиста. Това не е предвидено в регламента на Касата.
Водещ: Най-харесваният въпрос – Даниел Кацарски: Докога всички коректно плащащи здравни осигуровки няма да могат да разчитат на качествено здравеопазване? Аз съм млад човек, който коректно си плаща всички данъци и осигуровки в тази държава, и в малкото случаи, когато ми се налага да ползвам здравна услуга, винаги се сблъсквам с адски неуредици и глупави доплащания.
Таня Андреева: Тук има два въпроса. Първо е за качеството на медицинската услуга. Аз не смятам, че в България не се предоставя качествена медицинска услуга. Имайки предвид и положените в други европейски държави, работим по медицинските стандарти, по които се работи там. В почти всички големи болници, поне за държавните, пък вече и частните, имат изключително добро оборудване. Колегите пътуват на специализации в чужбина и се развиват. Другото за неуредиците е част от голямата неуредица в нашата система, която години наред някак си никой не пожела да променя. Вие знаете, че в момента сме предприели няколко действия. Не само с промени в нормативната уредба, която все пак да вкара някакви правила на работа и да спре основните течове в системата, защото каквото и да си говорим става дума за финансов ресурс, за съжаление, откакто болниците са търговски дружества. Между другото аз вчера се прибирам от Италия. Там имаше една голяма конференция за проблемите в системата на здравеопазване тяхната и засягаща Европа, във връзка с председателството на Италия за следващите 6 месеца на ЕС. И това, което те казаха е същото като при нас – няма млади специалисти, няма ресурс в системата. Дори министърката на здравеопазването предложи всички финансови министри да дадат клетва, че ще се борят за здравеопазването и ще го подкрепят. Така че това са проблеми навсякъде и трябва време да бъдат решени.
Водеща: Само един, последен въпрос, защото сега е много актуален. Пенка Касарова пита: В момента държавата плаща за своите служители здравни осигуровки. Какво ще промени предложението държавните служители сами да плащат тези осигуровки? Нали заплатите им ще се вдигнат, за да се покрият тези плащания? Или отново ще ударим коректни и не така добре заплатени българи?
Таня Андреева: Хайде сега да си кажем следното. Освен, че нашата система на здравеопазване, на финансиране на здравеопазването се предполага, че е солидарна. Тоест всички внасят, ползва този, които има нужда. Аз смятам, че нашата система трябва да бъде и справедлива. Има определи групи по Закона за държавния служител, за които плаща държавата. Но тези групи не са по-малко заплатени, отколкото да кажем учителките в детски градини или в училищата, или всеки друг служител в администрацията /…/
Водещ: Понеже нямаме време, това се обосновава от много време. Вие ще предприемете ли действия? Ето, 1 юли, една дата, когато можете да поемете осигуровките в пълен размер на децата или пък да задължите държавните служители да си плащат. Ще предприемете ли действия?
Таня Андреева: Аз при всички положения… разбира се, това не е действие от страна на министъра на здравеопазването. Тук много голямо участие има и Министерство на финансите, да не кажа основно, но аз ще предприема инициатива да се създаде междуведомствена, между министерствата, работна група, която още веднъж да прецени за кои държавни служители държавата трябва да поема отговорност, както са полицаите и за кои просто ще трябват да започнат да си плащат здравните осигуровки. Защото те са добре платени служители в нашата страна, в администрацията.
Водеща: Благодаря ви.
Интервюто на видео бихте могли да гледате ТУК:
Последни новини
Активни кампании
Български лекарски съюз рестартира националната си кампания срещу насилието над медици #ПребориГнева със серия от обучения, които са разработени от психолози на Лаборатория за психично здраве - ВМА
