НИГЯР ДЖАФЕР: ЗДРАВНАТА РЕФОРМА ТРЯБВА ДА ВЪРВИ С ПРЕОСМИСЛЯНЕ РАЗМЕРА НА ВНОСКАТА
Ако законите за промените не са готови до края на годината, и този мандат ще е загубен, твърди шефът на здравната комисия в парламента и депутат от ДПС Нигяр Джафер.
Дина ХРИСТОВА
Нигяр Джафер е родена на 20 май 1966 г. Завършила е медицина със специалности по вътрешни болести и здравен мениджмънт. Депутат е трети мандат от листата на ДПС. В 42-рото народно събрание е председател на Комисията по здравеопазване и зам.-шеф на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
- Г-жо Джафер, вече има стратегия за реформа в здравеопазването ни. Колко реалистична за изпълнение е тя и на каква подкрепа може да се разчита от депутатите?
- Положителен факт е, че изобщо има такава стратегия. Тя трябваше да бъде готова през 2012 г., такова беше условието на европейските ни партньори във връзка със следващия програмен период 2014-2020 г. В нея има безспорни неща и аз очаквам широка политическа подкрепа за тях.
- Кои са те?
- Например въвеждането на електронно здравеопазване и единна информационна система, които станаха легендарни. Реалистично е да се случат и аз твърдя, че до края на т.г. ще имаме електронна рецепта и електронни здравни карти, с цел да се развие електронно досие, което да бъде работещо. И да се стигне най-накрая до по-добър контрол и ефикасност на разходите.
- Най-големи спорове се очаква да предизвика въвеждането на допълнителното здравно осигуряване. Какво означава това от гледна точка на пациентите? Има ли опасност част от българите да се окажат без допълнителна здравна помощ?
- Безсмислено и глупаво е да се правят промени, ако те ще влошат достъпа до здравни грижи, независимо колко велики са идеите. Два са теоретичните модела, познати до този момент по отношение на здравноосигурителния модел. Основен фонд с втори стълб допълнителни фондове е единият. Другият е пълна конкуренция между каси, които имат еднакви задължения и които боравят с еднакъв процент от здравната вноска. Като политическа сила ние подкрепяме пълна конкуренция на здравни каси. Но ако се постигне консенсус за въвеждане на една здравна каса с допълнителни фондове, които надграждат основния пакет, бихме обсъждали и такъв вариант. Вече виждаме, че сегашната ситуация - една монополна каса да е натоварена с многобройни очаквания, не работи. Няма как да спрем развитието нито на високите технологии, нито на иновативните методи на лечение в медицината. Ще се изискват все повече средства. Тази единствена каса няма как да осъществи всички желания, те са милион и едно. Колкото и пари да се наливат в нея, тя ще дава този резултат - искания, дефицит на финансов ресурс и недоволство. Касата няма неограничени възможности и има един проблем - не може да контролира своите разходи. За това има и обективни причини, тъй като държавата не е създала условия, за да функционира касата нормално. Няма наистина интегрирана информационна система, няма електронна карта, няма капацитет и по места да контролира и да работи. Ако се въведе допълнително осигуряване, тя може да покрива само болничната помощ, а от нея да бъдат извадени медицинските изделия, скъпоструващите лекарства или извънболничната помощ. За тях ще се борят във втори стълб други допълнителни здравни фондове.
- Но независимо дали ще се разпределят между много каси, или голямата част ще остане в една, парите са едни и същи.
- Разговорът за модела, който трябва да започне да функционира в България, трябва да върви успоредно с разговора за размера на здравноосигурителната вноска. И затова всички да се осигуряват на еднакъв процент. Положителното е, че в стратегията е заложено поетапно преминаване към осигуряване от държавата с 8% вместо с 4% на всички категории лица, които тя осигурява. Като начало мисля, че е реалистично да се започне с децата. Няма как обаче да излезем - или поне на този етап не виждам начин да излезем - от модела на солидарност. Защото това е европейският модел.
Разбирам, че все повече дискусията не е за солидарността на модела, а за справедливостта. Все повече хора, които са редовни платци и се осигуряват съвсем съвестно на високи доходи, си задават въпроса: "Аз какво получавам срещу моите здравни осигуровки?" Аспект от голямата тема е също въпросът за здравно неосигурените. Има резерви, има какво да се направи от приходните агенции. Защото, ако те останат в рамките на тази бройка от около 2 млн., за която говорим периодично, няма да има съществени ефекти, независимо какъв модел на здравно осигуряване изберем.
- И все пак нека да кажем практически как действа всеки от двата модела през погледа на пациента? Да дадем пример с любимата ни най-бедна област в Европа - Видин. Там болницата вероятно ще има договор с обществената каса. Но ако лечебното заведение, с което допълнителният фонд на пациента има договор, е с друга болница в областта, как се лекува той? Или при варианта пълна конкуренция фондът на същия пациент е с договор в съседен град, съседна област...
- Опираме до фундаменталния въпрос как трябва да се регламентира дейността на тези фондове. Очакванията са, когато бъде избран моделът за България, в законодателството да бъде регламентиран преходен период. През него всеки фонд трябва да докаже, че отговаря на определени условия - за национално покритие, за възможност да работи в 28-те области, за финансов ресурс, който гарантира, че той не е финансова пирамида, като се постави изискване за определен капитал, за брой записани пациенти, които са го избрали. - Добре, всички условия са изпълнени, просто фондът на пациента има договор с друга болница, не с тази с договор с НЗОК?
- Има много условности, които първо трябва да се изчистят законодателно, когато се избере моделът.
- А как частните фондове могат да се накарат да сключват договори с рискови пациенти - деца, възрастни, хронично болни?
- Трябва да има регламенти, които да не позволяват на фондовете да си избират само младите, здравите, с високи доходи. Холандия е решила много лесно този въпрос - за да няма този тип селекция по социален статут, патология и възраст, е създаден специален пул с държавен ресурс. Там има едни пари и са направени много ясни условията - ако вие приемете диабетик на 70 г. с хипертония, вие ще получите допълнително средства от фонда. И се оказало, че има голям интерес към тези пациенти.
- Споменахте преосмисляне на размера на осигурителните вноски.
- Избраният модел и дискусията за това какъв трябва да бъде той наистина ще трябва да вървят с много съществения въпрос за финансовия ресурс в системата, както и за размера на здравната вноска или преразпределението й вътре в нея при запазване на здравната вноска. Но отговор ще има, когато се промотира моделът, който България избира и кой какво ще поема.
- С въвеждането на частните фондове ще има ли схема, която да обвързва осигурителния доход с пакета от предлагани услуги?
- Говорим вече за вариация на един от моделите. Но той включва лични вноски в допълнителния пакет. Т.е. вие ако се осигурявате на 8%, приемате, че с 1 или с 2% ще се увеличи вашата лична вноска и срещу това ще имате допълнителен пакет. По-богатите и по-младите искат този вариант. Корпорациите, които осигуряват своите служители, искат този вариант. Но има мерки, които трябва да регламентират как да се селектират пациентите.
- Тук не говорим за селектиране на пациенти, а по-скоро, ако получавам по-голяма заплата и се осигурявам на по-висока сума, да получавам и по-голяма здравна помощ.
- Ето тук е сблъсъкът между разбирането за солидарност и справедливост. Защото солидарност, солидарност, но когато 2 млн. не се осигуряват по някакви причини, тази солидарност е за сметка на работещите, внасящите повече. Няма пълна справедливост и в живота. Това е трудно решение. Предприемането на подобни стъпки изисква политическа воля. Тези стъпки са непопулярни, неслучайно се отлагат много дълго във времето, защото трябва да се понесе отговорността от това непопулярно решение. И в момента 83% от хората в проучване, направено от МЗ, казват, че промените в системата са наложителни. Но щом някой се опита да направи и една стъпка в някаква посока, статуквото реагира унищожително и с надаване на вой, който е абсолютно неразбираем.
