НЗОК ВЛЕЗЕ В НОВАТА ГОДИНА СЪС 70 МЛН.ЛВ.ДЕФИЦИТ| Трябват ни малко, но добри болници – казва в свое интервю управителят на НЗОК д-р Румяна Тодорова
style="text-align: justify;">__
Интервю на Жулиета НЕДЯЛКОВА за в. ПРЕСА
Годината, която изпратихме, беше доста трудна за пациенти, лекари, каса и министерство. С какъв дефицит влезе НЗОК в 2014. г.?
- Около 69 милиона, 70 нека да го кажем.
- Ще успеете ли да се разплатите с болниците, както обещахте? Срокът изтича след седмица. style="text-align: justify;"> style="text-align: justify;">- Ние сме готови. Даже в разговор с Министерството на финансите разбрахме, че сме приоритет. В момента, в който дойдат постъпления, веднага ще бъдат преведени на касата, за да се разплащаме с болниците, така както сме се договорили.
- Тоест няма причина те да обвиняват НЗОК, че не плаща, и да връщат пациенти?
- Няма никаква причина. Хората трябва да са спокойни. А и мисля, че болниците определено прекалиха с приемане на пациентите през последните три месеца на миналата година. Но затова не са виновни само болниците.
- Кой е виновен?__
- Дали сме възможност. Първо системата дава възможност за изключително лек достъп в болничната помощ, което е абсурд. Достъпът до извънболничната е доста по-усложнен за разлика от болниците, където пък е най-скъпата дейност, а влизането е най-лесно. От друга страна, пътеките са написани така, че има доста занижени индикации за хоспитализация. И третият момент е, че ние по никакъв начин не можем да проследим дали пациентът отговаря на изискванията за хоспитализация. Защото пациентът трябва да бъде проверен в реално време, но възможностите на нашите контролни органи са такива, че те могат да проверят само дали той е там.
style="text-align: justify;">- Значи нещо трябва да се промени. Освен клиничните пътеки какво друго?
- Да. Всичко трябва да се промени. Дошло е време, в което нещата трябва наистина да започнат да се променят. Първо трябва да се улесни достъпът до извънболничната помощ и да се затегне достъпът в болничната помощ. Като казвам „затягане“, нямам предвид да не се приемат пациенти, а в болниците да влизат наистина хора, които имат нужда от болнична помощ. style="text-align: justify;">- Тоест по-добре развита мрежа от доболнична помощ и по-малко, но високоспециализирани болници.
- Точно така. И то болници наистина, многопрофилни комплекси. Така че пациентът, като влезе вътре, да получи пълна помощ, а не да бъде разкарван от една болница в друга, както е в момента. Знаете, че има доста болници, които са специализирани. Имаме болници по хирургия, по травматология, по детски болести и т.н., а пък е добре болницата да дава на пациента всичко, каквото му е необходимо. И това е един от съветите на Световната банка, тези, които писаха докладите. style="text-align: justify;">- Това означава ли, че ще прецизирате болниците, с които ще сключвате договори? Законът в момента не ви го позволява.
- Да, законът не го позволява. Но това означава да се направи много добър рейтинг на болниците. Може би преди това трябва да се направи прелицензиране, за да се види дали те наистина отговарят на тези изисквания, за които са получили лиценз. Като в лиценза не е достатъчно само структурите да се опишат, а реално да се направи проверка тези структури отговарят ли на и¬зискванията, имат ли достатъчно техническо оборудване и най-вече окомплектовани ли са със специалисти. Защото знаете сега, че голяма част от специалистите сключват договори с различни лечебни заведения, или т.нар. туризъм на специалиста, което обаче се отразява върху качеството. Това - от една страна. От друга страна, казахме, че трябва да се преразгледат и клиничните пътеки. Доста време мина, откакто те не са коригирани. Какво имам предвид? Например за една гастроскопия се влиза в болница, защото пътеката е 600 лева, а ако се направи в извънболничната помощ, е 25 лева. Просто са несравними цените. В интерес на истината в пътеката са описани доста други процедури - и диагностични, и терапевтични, които трябва да се извършат, но това дали винаги се извършва, или просто се написва на хартия, е трудно да се докаже. Затова трябва да се огледат пътеките. Някои трябва да се напишат от мултидисциплинарен екип, защото се засягат няколко специалности вътре. И да не се прехвърля след това пациентът от едно отделение в друго, а той да получи адекватна помощ и примерно в пътеката да участва не само един лекар от определена специалност, а да има двама или трима. style="text-align: justify;">- Правили ли сте сметка колко пари може да спестите от пренаписването на пътеките и за какво да отидат те?
- На този етап е трудно да се каже за колко пари става дума, но при всички положения ще има може би преразпределение. Ние не говорим, че ще направим икономии в болничната помощ, но парите да отидат по предназначение, а не да се разпиляват по начина, по който се случва сега. И въпреки парите, които се наливат в болниците, знаем, че в голяма част от случаите пациентът е принуждаван да плаща допълнително. И аз мисля, че ако се концентрира дейността в големи лечебни заведения и се насочи ресурсът на по-малко места, и пациентите, и лекарите ще бъдат по-доволни. А и ако тежестта се сложи върху извънболничната помощ, безспорно ще се отдели ресурс. И ако тези пари не се разпиляват между 360 болници, а се концентрират на няколко места, където наистина да се прави високотехнологична медицина, ще има допълнителни средства за още консумативи, за още лекарства. От друга страна, напоследък доста често се говори вече и за допълнително осигуряване. И аз мисля, че е дошло времето, когато могат да влязат и допълнителни структури, в които пак на солидарен принцип българинът да се осигурява. И тогава те може да бъдат на абсолютно доброволни начала и всеки да си направи сметка - или ще ползва втори солидарен модел, или ще си вади от джоба и ще си доплаща за неща, където парите не достигат. Но преди това трябва да се прецизира и пакетът. С тези средства, които сме събрали, какво можем да платим. И най-после да остойностим труда на докторите, който сега е най-евтин в цяла Европа.
- Как успявате да балансирате между настояванията на лекарите за повече пари и по-скъпи пътеки и исканията на пациентите касата да плаща всички нови лекарства, които се появят?
- Лекарствата никога няма да стигат и когато говорим за основен пакет, по отношение на лекарствата също трябва да има основен пакет. Сега касата плаща както изключително евтини лекарства, така и много скъпи. И трябва да се намери някакъв междинен вариант. При така действащия закон какво се оказва - че националните консултанти определят кои медикаменти да влязат в позитивния списък, те определят и реимбурсния процент. Касата е абсолютно безгласна. Никой досега не се е съобразил с какви възможности разполагаме. Много скъпите продукти на първо време трябва да бъдат с един по-нисък процент на реимбурсация и тук да се даде възможност на допълнителните фондове да се включат. А в същото време касата да каже: ето това е основният пакет лекарства, който ние можем за тези пари да поемем. И тук вече зависи политиката каква ще бъде - кое ще бъде доминиращо, дали масовите заболявания или редките. Въпреки че моето лично мнение е, че редките заболявания трябва да бъдат в един отделен фонд.
- Казахте, че трябва да се улесни достъпът до извънболничната помощ, обаче на всяко тримесечие направленията за преглед при специалист свършват.
- Тепърва джипитата трябва да се натоварят с повече дейности. Те не са лекари втора ръка. Те са лекари като всички останали. Една голяма част от тях вече са и специалисти по обща медицина. И голяма част от дейностите, за които пациентът се препраща към специалистите, могат да се изпълняват и от общопрактикуващия лекар. Като там също трябва да има акредитация на техните кабинети.
- Например какво трябва да правят още?
- Примерно голяма част от ехографиите спокойно могат да ги изпълняват те. Ехографията е един абсолютно рутинен метод и ако джипито я прави, той може да си прецизира диагностиката и да постави адекватна диагноза, вместо да изпраща пациента на специалист. Така ще се свие потокът към специалистите. Това обаче ще позволи да се качат цените, защото те сега разчитат на оборот. Затова искат повече направления, за да могат да изкарват по-добро възнаграждение. По този начин ще има възможност да се качат цените при специалистите и те наистина вече да се отличават като заплащане от общопрактикуващия лекар. Освен това голяма част от диспансерното наблюдение също може да се остави на джипитата. По този начин голяма част от пациентите да може да се задържат в извънболничната помощ. Защото нашите проверки какво показват? Голяма част от пациентите, които отиват в болниците, са хроници. Не е нормално толкова много хроници да намираме в болниците. Те трябва да се обгрижват в извънболничната помощ. А в България преобладават хроничните заболявания във връзка със застаряване на населението и с това, че нямаме добра профилактика, че възрастните хора са с по няколко диспансерни диагнози. И това е работа изключително на извънболничната помощ. В болницата трябва да влиза наистина изключително тежък пациент, наистина остри случаи.
- 2014-а по-добра ли ще е от 2013-а за пациентите?
- Не мисля.
- А за лекарите?
- За тях може би една идея по-добра, като се има предвид, че макар и немного, но все пак някои от клиничните пътеки са увеличени, в извънболничната помощ качихме доста дейности. Но за пациента ще е трудна година, макар достъпът до лекар у нас да е изключително лесен.
- Но не е ли по-важно качеството?
- Качеството според мен е в много голям диапазон при нас. Има много добро качество, има и много лошо. Не трябва да го скриваме. Има безупречни лекари, които наистина работят на европейско ниво, съответно и добри болници.
- А безупречни болници?
- Безупречни болници като цяло не бих казала, че има. Има добри отделения.
(в. Преса, печатно издание, брой 12 (718 от 12 януари 2014)
