Продължаващото обучение в Европа

Продължаващото обучение в Европа

Лекарите в Австрия ги препитват на всеки три години
Докторите на училище за работа
Белгийските медици получават годишна премия за "добър успех"

"Ученето през целия живот е препоръчително за всеки човек, ако иска да е добър в работата си. При лекарите обаче то е още по-наложително. Причината е, че непрекъснато се измислят нови медикаменти или апарати, с които може да се спаси животът на хората. За тази цел обаче докторите трябва да знаят как да си служат с тях. Затова всяка страна се опитва да измисли начин, по който да стимулира непрекъснатото им образование. Някъде лекарите са задължени да се учат, за да имат право да работят. Другаде пък ученолюбието на медиците се поощрява с финансови бонуси. У нас лекарите не държат никакви изпити, след като вземат специалност. Нито пък някой им дава повече пари, ако четат повече. На практика ние нямаме работеща система, която да осигурява продължаващото обучение на медиците. Докторите и сега ходят на семинари, но това не се отразява нито върху заплатата им, нито върху кариерата им. Това обаче скоро ще се промени. Със сигурност у нас ще бъде приета система, заимствана от опита на останалите държави.

В Белгия слушат лекции по етика
Белгия е една от страните в ЕС, която е решила въпроса с продължаващото обучение по доста хитър начин. Там то не е задължително. За сметка на това е обвързано със заплащането на медиците от здравните фондове. Лекарите, които продължават да се учат, получават с 4,5% по-високи такси за услугите си и годишна премия от 490 евро. Правото на тези екстри докторите придобиват, след като наберат 250 кредита за 5 години. В Белгия от значение за продължаващото обучение са не само медицинските новости, но и етиката. За петте години лекарите задължително трябва да са посетили поне 3 часа по тази дисциплина. Други четири пък трябва да са прекарани в групови срещи. Те се провеждат 4 пъти в годината, на тях присъстват около 20-25 медици. Целта на събиранията е да се обсъдят резултатите от обучението в практиката, разходите и правилата за работа. В Хърватия сменят лиценза на 6 г. В Хърватия са предпочели вместо моркова тоягата. Там продължаващото обучение е задължително и се води от камарата на лекарите. От 2006 г. всички практикуващи медици трябва да се прелицензират на всеки 6 години. За да продължат да практикуват професията си, те трябва да са събрали 120 точки (по 20 всяка година). Това може да стане от посещението на национални и международни семинари, публикации, получаването на научни титли като доктор. Само 60 от точките могат да се набират от една дейност. Тези, които не успеят да съберат нужния брой пък, трябва да се явят на изпит.

В Гърция гонят, ако не четеш
Почти аналогично е положението и в южната ни съседка. Продължаващото обучение в Гърция е задължително за всички лекари, които работят в държавната здравна мрежа от 1983 г. Ако иска да запази работата си, всеки медик там трябва да посети 100 учебни часа за 5 години. Ако не го направи, здравното министерство може да му отнеме правото да работи в държавните лечебни заведения. Броят на медиците на свободна практика в страната обаче е доста голям, а обучението за тях все още не е задължително.

Австрийците ходят на конгреси
Колкото и странно да звучи, стриктните австрийци са подходили доста либерално към ученето през целия живот. Там продължаващото обучение все още не е задължително. То се води от медицинската камара и Академията на лекарите. Докторите вземат сертификат на 3 години. През това време те трябва да наберат 150 точки от учене. 120 от тях задължително трябва да са от конгреси, сравнителни прегледи и дистанционно обучение. За да важат точките от последното обаче, лекарите трябва да са издържали изпит върху материала, който са учили. Останалите 30 точки всеки сам решава от какви активности да набере.

Финландия и Словения плащат за дипломи
Изцяло различен пък е подходът на финландците, които спонсорират медиците си. Продължаващото обучение там се въвежда през 2004 г. За тази цел правителството отпуска 12 млн. евро. Всички медици всяка година трябва да се учат между 3 и 10 дена. Продължителността зависи от специалността на лекаря и нуждата му от знания. Разходите по обучението се поделят между работодателя и държавата в съотношение 80:20. Отскоро във Финландия има Национален оценяващ съвет за продължаващото обучение. Той съблюдава за качеството на провеждането му. Едно от нововъведенията е обратната връзка по мейла с участниците в конгресите. Така се преценява как е подействало на лекаря обучението. Едва след това всеки получава сертификата си.
В Словения държавата също участва в поделянето на разходите по квалифицирането на лекарите. Там обучението се води от медицинската камара. Правото за практикуване на лекарите важи за 7 години. След това всички задължително минават на прелицензиране. За да го издържат, медиците трябва да са събрали поне 75 кредита. В противен случай докторът държи изпит.

В Румъния наказват мързеливците
В Румъния продължаващото обучение също е задължително. Там медиците трябва да наберат от семинари и симпозиуми 200 точки за 5 години. Ако не го направят, могат да загубят правото си на практикуване за 6 месеца или повече. Квалификацията на лекарите е на особена почит и в Унгария. Там 200 медици вече загубиха правото си да работят самостоятелно. Причината е, че не успяха да наберат нужните 250 точки за 5 години. Други 30 000 лекари обаче подновиха лицензите си успешно през 2004.

В Норвегия препитват само джипита
Различен към обучението на лекарите е и подходът в скандинавските страни. В Норвегия например уроците са задължителни само за джипитата. Те трябва на всеки 5 години да се пресертифицират. Всяка година пък лекарите обсъждат какви активности ще посещават и след това планът се одобрява от болниците, в които работят.

Мария Чипилева, в. Стандарт

Материалът е подготвен със съдействието на д-р Божидар Нанев, председател на Българския лекарски съюз





SatHealth
Акадаемия за продължаващо медицинско обучение
Medicalnews
Електронно продължаващо медицинско обучение за лекари
Клъстър

Mеждународни партньори

Iamra
Световната медицинска асоциация (WMA - World Medical Association)
Eвропейска федерация на лекарите на заплата (FEMS)
CPME (Постоянен комитет на европейските лекари)
UEMS (Европейски съюз на лекарите специалисти)