Проект за стандарт „Естетични медицински дейности”
Normal 0 21 false false false /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0in 5.4pt 0in 5.4pt; mso-para-margin:0in; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}
Уважаеми колеги,
представяме на Вашето внимание Проект за стандарт „Естетични медицински дейности”.
Изпращайте Вашите предложения и мнения относно проекта на e-mail: blsus@mail.bg до 01.06.2010 година. Проекта можете да видите тук:
Проект!
МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
НАРЕДБА
№ ..............
от ............. 20__10г.__
заутвърждаване на медицински стандарт „Естетични медицински дейности”
Чл. 1. (1) С тази наредба се утвърждава медицински стандарт за извършване на медицински дейности с естетическа цел, съгласно приложението.
(2) Медицинските дейности с естетическа цел се осъществяват при спазване на стандарта по ал. 1 и се изпълнява от всички лечебни заведения, в които се осъществяват такива дейности.
Чл. 2. (1) Премахването на доброкачествени и злокачествени новообразувания по кожата и видимите лигавици и полулигавици на лицето и тялото са медицински дейности, които не са предмет на тази наредба.
(2) Не са предмет на тази наредба и хирургични дейности, целящи възстановяването на функцията, които са обект на пластично-възстановителната хирургия.
Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. „Медицински специалист, извършващ естетични медицински дейности” е лекар, медицинска сестра, рехабилитатор, притежаващ диплома за придобито висше медицинско образование и съответна професионална квалификация.
2. „Лекар, извършващ естетични медицински дейности” е лице с диплома за придобито висше медицинско образование и професионална квалификация, свидетелство за придобита специалност по „Пластично-възстановителна хирургия”, „Кожни и венерически болести”, „Очни болести”, „Съдова хирургия”, „Урология”, „Ушно-носно-гърлени болести”, „Акушерство и гинекология” или „Лицево-челюстна хирургия”, както и свидетелство за проведено обучение по естетична медицинска дейност.
3. Лекари без придобита специалност или със свидетелство за придобита специалност, различна от „Пластично-възстановителна хирургия”, „Кожни и венерически болести”, „Очни болести”, „Съдова хирургия”, „Урология”, „Ушно-носно-гърлени болести”, „Акушерство и гинекология” или „Лицево-челюстна хирургия”, но с допълнителна квалификация за извършване на ЕМД, могат да извършват ЕМД само по назначение и контрол на „лекар, извършващ естетични медицински дейности” по смисъла на точка 2.
4. „Медицинска сестра” е лице с диплома за придобито образование и съответна професионална квалификация, извършващо основни или спомагателни дейности по ЕМД само под контрол на лекар по смисъла на точка 2.
5. Рехабилитатор – е лице с диплома за придобито образование и съответна професионална квалификация извършващо основни или спомагателни дейности по ЕМД само под контрол на лекар по смисъла на точка 2.
- Лица с квалификация, различна от изброените и без висше медицинско образование, нямат право да извършват ЕМД, никъде и под никаква форма.
Заключителни разпоредби
§ 2. Тази наредба се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
§ 3. Тази наредба отменя Наредба № 6 от 4 април 2008 г. за утвърждаване на медицински стандарт по „Козметична (естетична) хирургия”.
§ 4. Указания по прилагането на тази наредба се дават от министъра на здравеопазването.
Приложение към чл. 1, ал. 1
МЕДИЦИНСКИСТАНДАРТ „__ЕСТЕТИЧНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ__”
Раздел I
Дефиниция, цел и обект
1. Естетическите медицински дейности (ЕМД) обхващат медицински познания, техники и преценки, необходими за прецизна диагностика и корекция на нарушенията в естетиката на лицето, тялото и кожата на пациенти, при които не съществуват медицински противопоказания за извършване на съответната ЕМД.
Естетическите медицински дейности имат интердисциплинарен характер и включват инвазивни, миниинвазивни и неинвазивни медицински намеси (операции, манипулации, процедури), при които има нарушаване на целостта на кожата и/или видимите лигавици, въвеждане на лекарствени продукти и медицински изделия в тъканите или приложение на инвазивни и неинвазивни апаратни методики.
Под естетично лечение, естетична медицинска дейност (ЕМД), в този стандарт се разбира всяка терапевтична методика, при която eстетичните съображения представляват основния клиничен показател, или всяко лечение, чиято основна цел е да промени или подобри външния вид на пациента.
2. Целта на ЕМД е хармонизиране на естетичните пропорции на тялото, подобряване на външния вид, качествата на кожата, корекция на формите на лицето и тялото.
3. Обект на ЕМД са пациенти, без медицински противопоказания за извършване на планираната оперативна намеса или друга процедура, които желаят корекция на външни форми, обеми, ъгли и пропорции на части от лицето, тялото, структурата и формата на подкожните тъкани, както и на качеството на кожната покривка.
4. Естетическите медицински дейности не могат да се провеждат на пациенти под 18-годишна възраст с изключение на корекции на деформация на ушната мида след 6-годишна възраст.
Раздел II
Принципи на извършване на ЕМД
1. Естетическите медицински дейности се осъществяват в съответствие със следните принципи:
1.1. Минимализиране и миниатюризиране на цикатриксите.
1.2. Минимализиране на оперативната травма. Към инвазивни методики (по-рискови) се прибягва след изчерпване на естетичния ефект от по-малко рисковите неинвазивни методи.
1.3. Съкращаване на възстановителния период.
1.4. Разширяване на индикациите за приложение на инвазивните и неинвазивните методи.
1.5. Асептиката е задължително изискване. При осъществяване на ЕМД се спазват всички принципи на асептиката и антисептиката, определени от добрата медицинска практика.
2. Не се допуска:
2.1. извършването на увреждащи тъканите и общото състояние манипулации;
2.2. приложението на неразрешени лекарствени продукти и медицински изделия.
Раздел III
Лечебни заведения, в които могат да се осъществяват ЕМД
1. ЕМД се осъществява в следните лечебни заведения:
1.1. Лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ:
1.1.1. Aмбулатории за специализирана медицинска помощ – индивидуална или групова практика за специализирана медицинска помощ по някоя от следните специалности, според приложението (списъка) с позволени дейности за всяка отделна специалност:
1.1.1.1. „Пластично-възстановителна хирургия”,
1.1.1.2. „Кожни и венерически болести”,
1.1.1.3. „Очни болести”,
1.1.1.4. „Съдова хирургия”,
1.1.1.5. „Урология”,
1.1.1.6. „Ушно-носно-гърлени болести”,
1.1.1.7. „Акушерство и гинекология” или
1.1.1.8. „Лицево-челюстна хирургия”.
1.1.2. Медицински център (МЦ) в специализирани кабинети по някоя от следните специалности:
1.1.2.1. „Пластично-възстановителна хирургия”,
1.1.2.2. „Кожни и венерически болести”,
1.1.2.3. „Очни болести”,
1.1.2.4. „Съдова хирургия”,
1.1.2.5. „Урология”,
1.1.2.6. „Ушно-носно-гърлени болести”,
1.1.2.7. „Акушерство и гинекология” или
1.1.2.8. „Лицево-челюстна хирургия”.
1.1.3. Диагностично-консултативен център (ДКЦ) в специализирани кабинети по някоя от следните специалности:
1.1.3.1. „Пластично-възстановителна хирургия”,
1.1.3.2. „Кожни и венерически болести”,
1.1.3.3. „Очни болести”,
1.1.3.4. „Съдова хирургия”,
1.1.3.5. „Урология”,
1.1.3.6. „Ушно-носно-гърлени болести”,
1.1.3.7. „Акушерство и гинекология” или
1.1.3.8. „Лицево-челюстна хирургия”.
1.2. Лечебни заведения за болнична помощ:
1.2.1. клиника, отделение или обособен сектор по някоя от следните специалности:
1.2.1.1. „Хирургия”,
1.2.1.2. „Пластично-възстановителна хирургия”,
1.2.1.3. „Кожни и венерически болести”,
1.2.1.4. „Очни болести”,
1.2.1.5. „Съдова хирургия”,
1.2.1.6. „Урология”,
1.2.1.7. „Ушно-носно-гърлени болести”,
1.2.1.8. „Акушерство и гинекология” или
1.2.1.9. „Лицево-челюстна хирургия”.
2. Обемът на ЕМД се определя от:
2.1. вида на лечебното заведение;
2.2. броя и професионалната квалификация на лекарите и останалия медицински персонал, работещи в лечебното заведение;
Определянето на обема на дейностите е в зависимост от специалността и стандартите на тази наредба.
2.3. възможностите на лечебното заведение за осъществяване на необходимите диагностични изследвания;
2.4. оборудването на лечебното заведение;
2.5. възможностите за осъществяване на интердисциплинарни консултации и формиране на смесени екипи.
2.5. Допълнителна квалификация на медицинските специалисти, работещи в заведението
2.7. наличие на стационар
3. Обем на дейностите
3.1. В лечебните заведения за извънболнична помощ могат да се извършват следните ЕМД:
3.1.1. оценка на състоянието на пациента преди извършването на ЕМД;
3.1.2. липосукция до 1000 мл. аспират;
3.1.3. терапия с автоложни мастни импланти в обем до 100 мл.;
3.1.4. инжекционна и/или лазерна склеротерапия на малки кръвоносни съдове с диаметър до 5мм;
3.1.5. инжекционна апликация на ботулинов токсин с естетична цел;
3.1.6. лазерна липолиза (транскутанно или епикутанно приложение на лазери с цел разграждане на мазнини);
3.1.7. дермабразио;
3.1.8. лечение с перманентни или резорбируеми филъри;
3.1.9. повърхностен химичен пилинг;
3.1.10. средно дълбок химичен пилинг на кожата (проникващ до горна ретикуларна дерма – 0,45 мм.), който използва трихлороцетна киселина 30% или повече, както и всички субстанции със съпоставима сила на въздействие;
3.1.11. мезотерапия;
3.1.12. оперативни интервенции с естетична цел в областта на малката и средната хирургия, подходящи за еднодневна или амбулаторна хирургия.
3.1.13. Фракселен или стандартен аблативен и неаблативен лазерен пилинг, който не изисква обща анестезия и/или хоспитализация след процедурата.
3.1.14. Неаблативно фотоподмладяване, при което се използва кохерентна или некохерентна светлина, електромагнитни вълни с друга дължина, ултразвук или съпоставими с тях методики.
3.1.14. Лазерна или IPL-фотоепилация, както и съпоставими с тях методики.
3.1.15. Терапия на кожни пигментации и/или татуажи чрез аблативни или неаблативни методики.
3.1.16. Лечение с лазери и източници на полихроматична светлина (ІРL) които, съобразно с техническите си параметри се класифицират в клас 3 или 4, както и всички терапевтични методики, използващи електромагнитно лъчение, които по отношение на увреждащия пациентите потенциал, могат да се приравнят към тях и тяхното изпълнение; (НАРЕДБА № 9 ОТ 28.10.1986 Г. ЗА САНИТАРНИТЕ ПРАВИЛА ПРИ РАБОТА С ЛАЗЕРИ, издадена от министъра на народното здраве, обн., ДВ, бр. 95 от 9.12.1986 г
3.2. В лечебните заведения за болнична помощ могат да се извършват освен дейностите по т. 3.1.1 – 3.1.16 и следните ЕМД:
3.2.1. дълбок химичен пилинг на кожата (проникващ до средна ретикуларна дерма – 0,6 мм.), който използва фенол или субстанции със съпоставима сила на въздействие: Дерматовенерология/ДВ/, Пластично-възстановителна хирургия /ПВХ/
3.2.2. оперативни интервенции в областта на голямата хирургия с голяма и много голяма сложност съгласно общохирургичните стандарти.
4. Естетична стоматология в денталната медицина – извършва се от специалисти по дентална медицина с допълнителна квалификация по специалността.
4.1 Възстановяване на съзъбието чрез фотополимерни обтурации.
4.2 Възстановяване на съзъбието чрез порцеланови фасети.
4.3 Възстановяване на съзъбието чрез металокерамични конструкции.
4.4 Възстановяване на съзъбието чрез метода на чистите керамични конструкции.
4.5 Ортодонтско лечение на съзъбието с поставяне на брекети.
5. ЕМД се извършват в планов порядък при спазване на изискванията на съвременната медицинска наука и съобразяване с противопоказанията за извършване на съответната операция/манипулация/процедура.
6. Продължителността на лечението и престоят в лечебното заведение зависят от вида на ЕМД и общото състояние на пациента.
6.1. Дейностите, които задължително изискват хоспитализиране в лечебно заведение са:
6.1.1. Оценка на състоянието на пациента преди трансплантация на коса;
6.1.2. Scalp flaps или имплантиране на тъканни експандери на скалпа с цел коригиране на плешивост;
6.1.3. Хирургичен лифтинг на челото;
6.1.4. Хирургичен лифтинг на веждите, включително thread lifts;
6.1.5. Хирургия на уши и нос;
6.1.6. Хирургичен лифтинг на лице и шия, включително thread lifts;
6.1.7. Хирургични операции в областта на очите;
6.1.8. Хирургично поставяне на импланти в тъканите на тялото с козметична цел;
6.1.9. Хирургични операции на гърди;
6.1.10. Хирургичен лифтинг на корема – абдоминопластика;
6.1.11. Липосукция;
6.1.12. Хирургичен лифтинг на кожата на ръце, крака и седалище;
6.1.13. Хирургия на полови органи;
6.1.14. Терапия с автоложни импланти - премахване на мазнини с цел инжектирането им на други места в тялото в обем над 100 ml;
6.1.15. Терапия с автоложни импланти - премахване на мастна тъкан, с цел инжектирането им на други места в тялото в обем до 100 ml;
6.1.15. Всички ЕМД, които за извършването си изискват обща анестезия, както и ЕМД, при които общото състояние на пациента не позволява следоперативния възстановителен период да протече в амбулаторни условия.
Раздел IV
Изисквания за устройство на помещенията, в които се извършват ЕМД
1. Лечебни заведения за извънболнична помощ, регистрирани по ЗЛЗ, в които се извършват ЕМД:
1.1. Кабинетът в индивидуална или групова практика за специализирана медицинска помощ, в МЦ, МДЦ или ДКЦ, в които се извършва ЕМД включва:
1.1.1. две функционално свързани помещения – кабинет за прегледи с минимална площ 12 m2 и манипулационна с минимална площ 9 m2.
1.1.2. разполага със спомагателни задължителни помещения – чакалня и санитарен възел, които може да са общи за няколко кабинета.
1.1.3. в зависимост от спецификата на дейността може да има и допълнителни работни помещения – регистратура, стерилизационна или договор за външна стерилизация, складове, сервизни помещения и др.
1.2. Специфични изисквания, на които трябва да отговарят помещенията, в които са разположени специализираните кабинети:
1.2.1. Минималната светла височина на кабинетите е 2,20 м.
1.2.2. Подовата настилка и стените да са от материали, позволяващи ежедневно влажно почистване и дезинфекция. Не се допускат подови настилки на текстилна основа и релефни мазилки.
1.2.3. Осветлението в различните видове помещения трябва да отговаря на изискванията на БДС 1786-84 „Осветление. Естествено и изкуствено”. Допускат се без естествено осветление следните помещения: санитарен възел, складове, сервизни помещения и други неработни помещения.
1.2.4. В помещенията, за които не е осигурено естествено проветряване, се предвижда механична вентилация или климатична инсталация.
1.2.5. Отоплителните, вентилационните, климатичните, водопроводните и канализационните инсталации, електрозахранването и електрическите уредби отговарят на съответните нормативни технически изисквания.
1.2.6. Помещенията се обзавеждат с мебели и съоръжения, позволяващи влажно почистване и дезинфекция.
1.2.7. Изпирането на постелочния материал и работното облекло се извършва в перални, предназначени за целта.
1.2.8. Събирането и временното съхранение на битовите отпадъци и опасните отпадъци от медицинската дейност задължително се извършва разделно, на определени за целта места. Отпадъците от медицинската дейност задължително се обеззаразяват с общоприетите дезинфекционни средства, разрешени от МЗ, и се опаковат по начин, който не допуска контакт с тях. Опасните отпадъци от медицинска дейност се предават на лицензирани фирми за последващо третиране.
2. В лечебни заведения за болнична помощ:
2.1. Клиника/отделение/сектор по раздел ІІІ, т. 1.2.1 се състои от болнични стаи, диагностични кабинети, манипулационни зали и помощни помещения.
2.1.1. Броят на болничните легла в клиниката/отделението не може да бъде по-малък от 10.
2.1.2. Оптималният брой легла в една болнична стая е 1 до 2. Най-малко 2 от болничните стаи са с едно легло.
2.1.3. Минималната площ за един пациент в самостоятелна стая е 12 кв. м., а в стая с две легла - 6,5 кв. м.
2.1.4. При извършване на големи оперативни ЕМД в клиниката/отделението се разгръщат сектор/стаи за следоперативно наблюдение. Броят на интензивните легла в клиниката/отделението е до 6% от общия брой на леглата. Организацията и оборудването на този сектор/стаи е съгласно изискванията на Наредба № 11 от 18 април 2005 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение” (обн., ДВ, бр. 37 от 2005 г.).
2.1.5. Работните помещения отговарят на строителни изисквания и отговарят по размери, разположение, устройство, оборудване и обзавеждане на нормативните изисквания съгласно Наредба № 29 от 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи (обн., ДВ, бр. 108 от 1999 г.).
2.2. Операционна зала. Операционен сектор. Операционен блок. Манипулационна.
2.2.1. Оперативни интервенции се изпълняват в обособени структури на лечебните заведения (операционна зала).
2.2.2. Операционната зала се разполага в изолирана, но удобна за комуникация територия.
2.2.3. Мястото за извършване на оперативни интервенции разполага с оборудване, хирургически инструментариум, консумативи, пространствени, комуникационни и санитарно-хигиенни условия за безпроблемно извършване на операция с необходимия обем и сложност.
2.2.4. Необходимо е архитектурно и организационно безпроблемно движение или преместване на пациентите между операционна зала/сектор, подготвителната зона или стая/сектор за възстановяване от анестезия или към болнична стая.
