Пуснете доплащането,че пак ще носим чаршафи в болницата
Здравната система е на санитарния минимум: по-малък бюджет значи, че държавата отказва лечение
Kогато САЩ и Западна Европа пропищяха от финансовата криза, у нас цареше благоденствие и раздаваха бюджетен излишък.
По-образованите граждани обаче си знаят, че в България и хубаво, и лошо идват по-късно - не повярваха на тогавашния премиер, че криза няма. Няколко месеца след отрезвяването се вижда, че ако силните преди кризата отрасли я понасят някак, то традиционно закъсалите са на път да се сринат. Здравната система е не просто от вторите, а от тези, за които се казва: "Зле, по-зле, здравеопазване".
За да се стигне дотук, "работиха" усърдно няколко правителства.
От началото на прехода министърът на здравеопазването у нас постепенно, но сигурно стана никой - от него нищо не зависи. В резултат силните фигури се отдръпват и администрацията страда от трагична липса на професионалисти.
Всеки кандидат-министър тръгва към поста с яростна готовност да "се пребори за повече пари", но накрая прошепва: "Всичко зависи от финансовото министерство." Финансовото министерство пък орязва до санитарния минимум парите за здраве с един аргумент от 8 г. - няма реформа, болниците не са преструктурирани, бюджетът се излива в каца без дъно.
Като че ли реформата зависи само от един министър и двама депутати, които не са си свършили работата и държавата ги наказва. Така се завърта здравният параграф 22, чиито последици ще усетим фатално в условията на криза.
Здравната каса получава ограничен бюджет, с който трябва да плати на личните лекари, на болниците и за лекарства на принципа "с трици да ловим маймуни".
На болниците и джипитата плаща не по реални цени, а по крайно компромисни суми чрез клинични пътеки, фиксирани през 2006 г. И понеже чергата е къса, в клиничната пътека влизат само разходите за медицинската дейност и по-голямата част от консумативите.
Не е остойностен лекарският труд, записано е само, че 40% от сумата по пътеката трябва да се разпределят за доходи.
Болниците нямат отделни средства за ремонти, апаратура, ток, парно и вода. Изстискват ги от все същите клинични пътеки, които покриват между 60 и 80% от реалните разходи по дейността. Това значи, че като е лекувала даден пациент, болницата вече е на минус. И то на принципа колкото по-тежък е случаят, толкова повече губи. С лечението на неосигурените отделно, а те са над 1 милион.
Директорите не крият, че правят всякакви "упражнения" с диагнозите и изкривяват здравната статистика - всеки трябва да оцелява. И тъй като никое правителство не посмя да преструктурира болниците, трябва да умножим проблема по 420. Като прибавим и процента безсилие на касата и министерството в контрола над директорските корупционни практики, става ясно как всяка година се трупат по над 300 млн. лв. дългове.
Системата харчи годишно по 2,7 млрд. лв. на светло и още по 1,5 млрд. лв. под масата. Последното включва освен рушвети и парите, които всеки пациент "легално" вади от джоба си. Просто защото 43 клинични пътеки съдържат консумативи и медицински изделия, които не се плащат от касата. На болниците бе позволено с половин уста да вземат пари в брой под формата "избор на екип", без да има контролен механизъм, и добрата идея стана жив рекет. Боледуваш, разкарват те, чакаш за всичко и си плащаш.
Досега е зле, но през 2010 г. се очертава трагедия. Парите за здравеопазване са на път да бъдат орязани с повече от 500 млн. лв., съобщават от ведомството на министъра, от когото нищо не зависи. Очакваният приход от здравни вноски се очертава на 1,8 млрд. лв. при план 2,6 млрд. лв. На езика на потребителя това значи още по-труден достъп до медицинска помощ, безкрайни листи на чакащи и още повече пари в брой. Значи още и връщане към времената, когато си носехме лекарства и чаршафи в болниците.
Поредица управляващи в некомпетентността и страха си доведоха до този разпад. Реформата е фатално забавена, а новите идеи за нея звучат оптимистично, но и плашещо на места. На хартия повечето предлагани законови промени са смели и логични. Те са толкова сложни и сериозни като ефект, че предполагат прецизно планиране и изпълнение, за да не се унищожи и малкото, което крепи системата.
На фона на заявената готовност за смела реформа обаче идва противоречието с намаления здравен бюджет. И тъй като той вече беше орязан 2 пъти през тази година, последиците са налице.
Първи ще загинат структурите на държавна издръжка: "Бърза помощ", психиатриите, кръвните центрове. Пациентските организации вече треперят, че по-малкото пари ще ударят първо лекарствата. С тях отново има дефицит и стотици пациенти пропускат животоспасяваща терапия.
Когато става дума за намаляване на разходите в глобален план, нека не забравяме, че има сфери, в които то се отразява пряко върху живота. Откритостта на управляващите по проблемите е похвална, но може да стигне още малко по-напред.
Какво пречи, като теглят чертата на бюджета за 2010 г., да кажат директно за кои дейности в здравеопазването не стигат парите и в какъв процент. Да се определят приоритетите, вместо да се пропагандира лъжата, че здравната каса покрива всичко.
По-честно е това да се обясни на хората и да се предложат идеи за покриване на дефицита: узаконено доплащане, допълнително осигуряване или и двете отчасти. Пациентът сега не знае какво трябва да плати в болница, сигурен е само, че ще му искат пари. Въвеждането на списък с услугите и медицинските изделия за доплащане и в какъв процент е първата най-проста мярка за овладяване на хаоса. Тя, както и всяка друга, трябва да бъде придружена и от ясен механизъм за контрол.
