СКОРО ЩЕ ДАДЕМ ЛЕКАРСКИТЕ СИ ЧАНТИ НА ШОФЬОРИТЕ
__
22.11.2011 г., с. 16
Д-р Веселин МАРИНОВ - Ръководител на филиал Девня към Центъра за спешна медицинска помощ - Варна__
Помня, че когато кандидатствах за работа преди повече от дванадесет години, в Спешна помощ се започваше трудно. Имаше доста желаещи, трябваха и препоръки. Работата беше сравнително престижна, заплатите - дори малко по-високи от тези на специалист в болница. Скоро преди това Спешна помощ се беше отделила от болниците, бяха осигурени нови линейки и апаратура по програма ФАР, зареждането с лекарства и консумативи беше отлично. Пациентите бяха благодарни. Беше удоволствие да помагаш на хората и бяхме уважавани. Това беше апогеят. Спомням си с носталгия за тези времена, защото няма да се върнат. В следващите години стандартът постепенно се качваше, а нашите заплати почнаха чувствително да изостават. Започна да се усеща недостиг на лекарства, персоналът напускаше. Министър Гайдарски, за да не ни увеличава заплатите, ни нарече „файтонджии" и прехвърли спешните приемни отделения към болниците. Повечето ни лекари напуснаха и отидоха там за по-добри доходи. След като управляващите се усетиха, че така няма да стане, през 2008 г. вдигнаха заплатите ни на сегашните им нива и нещата се позакрепиха. Новото правителство през 2009 г. беше посрещнато с големи надежди сред нашето съсловие. То направи много, но здравеопазването като че ли остана най-проблемната сфера. Още в началото на мандата се разбра, че тенденцията ще е към съкращаване на разходите за здравеопазване за сметка на други бюджети. Планът беше да се закрият по-малките общински болници, на тяхно място да има спешни кабинети и заплатите на Спешна помощ да се качат с 10%. След това чакахме още едно увеличение с 10% на всички бюджетни сфери и се виждаше перспектива. После стана ясно, че увеличение няма и няма да се качват никакви бюджетни заплати, включително и нашите. Дотук добре, но в един момент се оказа, че постепенно поехме и грижата за всички неосигурени и за всички домашни повиквания. Не е задължително пациентът да е спешен, без значение е дали има личен лекар или няма. Правителството, понеже е загрижено да осигури качествени медицински грижи.за всички, реши да ни прехвърли тази отговорност. В момента здравно осигурените при медицински проблем трябва да се редят на опашка при личния лекар, да платят потребителска такса, а след това с направление да отидат при специалист, където пак се плаща минимална сума. След като въведохме европейски телефон 112, работата се „оправи". Достатъчно е здравно неосигурен или без личен лекар да се обади на 112, и в дома му на крака ще дойде лекар с апаратура и с пълна чанта с безплатни ампули. За прегледа няма да плати нищо. Ако трябва да го консултира специалист - също безплатен транспорт до болница и безплатен консулт. В Европа е прието здравните осигуровки да са задължителни като данъците, а за социално слабите ги плаща държавата. В САЩ се осигуряват, защото без осигуровка медицинските услуги са много скъпи. При нас направихме някакъв трети, много „удобен" засега вариант. Напоследък обществото е много взискателно към медицинските услуги, които му се предлагат, и това е добре. Следи се стриктно за лекарски грешки, вече има няколко осъдителни присъди за болници или отделни лекари и обезщетенията, които се присъждат, са десетки и стотици хиляди, физическата агресия спрямо спешни екипи е ежедневие и е една по-бърза форма на „правосъдие", която е негласно поощрявана и насърчавана от законотворците. Назначиха на номер 112 телефонистки без медицинско образование, дадоха им втора категория труд и заплата към МВР. Те приемат оплакванията на пациента и ги препредават на диспечерките на Спешна помощ, макар че нашите сестри са достатъчно интелигентни да се справят с тази работа сами по-адекватно и по-бързо. Номер 112 един вид ни контролира, за да работим по-добре и показва пред обществото нашите слабости, въпреки че точно заради препредаването закъсняваме за адреси и комуникацията с пациентите и с. другите служби се затрудни. В крайна сметка медиците са стимулирани по всякакви начини да работят повече и по-качествено за по-малко пари. И в един момент се учудваме* че тъкмо научихме магарето да работи, без да яде, и то взе, че умря. В момента в цялата страна Спешната помощ е пред най-голямата си криза в историята. Персоналът за съставяне на лекарските екипи е под критичния минимум. Много мои колеги от цялата страна са се приготвили в следващите месеци да напускат. Млади лекари и новозавършили не искат и да чуят за работа при нас, и са прави. Учат немски и заминават в чужбина, където им уважават труда. Парамедици няма, в болниците също не стигат лекари за спешните кабинети. Може би след няколко месеца ще се окаже така, че шофьорите на линейките ще са тези, на които ще предадем слушалките и лекарските си чанти...
