Саморазправата с лекари е симптом на разпад на държавата
Янина Здравкова
Безпрецедентната политическа и медийна кампания срещу лекарското съсловие доведе до логичен завършек. Все по-често пациенти псуват и заплашват с бой лекари, има и случаи на разбити врати на операционни, оплакаха се от ИСУЛ – болницата, която стана печално известна със смъртта на едно дете вследствие на лекарска небрежност. Случайно или не, най-много случаи на насилие от страна на пациенти са регистрирани в същото отделение – УНГ.
Нито политици, нито медии обаче желаят да си дадат сметка какво означава това и докъде ще доведе. За управляващите нападките срещу лекарите са идеален начин за отвличане на вниманието и за прехвърляне на вината за некадърното управление на здравната система. Медиите пък тиражират денонощно лекарски грешки, небрежности, грубости – там, където ги има, и там, където ги няма. По две причини. Първо – за да се подмажат на политиците, и второ – защото се смята, че това е интересно за публиката. За същата публика, която превърна „Перла“ и „Забранения плод“ в най-гледаните предавания. И която реагира подобаващо – псува и заплашва лекарите и в най-скоро време ще започне да ги бие. Въпрос на още няколко репортажа.
Това е дъното.
От едната страна имаме тотално лумпенизирано и оскотяло общество, а от другата е неговият продукт – дехуманизираните лекари. Това е дълго развивал се процес и за него виновниците са цяла върволица. ГЕРБ просто катализира процеса с нескопосаното си управление на здравеопазването и кампанията срещу съсловието. Виновни са тези, които превърнаха лекарите в търговци, а болниците – в търговски дружества, и им набиваха новите принципи на работа – „Парите следват пациента“ и „Заплащане за извършена дейност“. В резултат пациентите станаха клиенти. Който няма пари – не получава услуга, а качеството и хуманното отношение не са калкулирани в и без това ниската цена, на която е остойностен лекарският труд. Виновни са политиците в последните поне няколко правителства, защото не можаха и не пожелаха да направят друга реформа и да въведат ред в здравната система. Пациентите трупаха недоволство с години, което сега се отприщва и е на път да помете всякакъв здрав разум в отношенията лекари-болни. Хората вече звънят в телевизиите за щяло и нещяло и скоро сигурно някой доктор ще изяде боя само защото не се е усмихнал на пациента и не му е предложил чай.
Нещата са стигнали дотам, че вините далеч не са само в сектора на здравеопазването. Да се саморазправяш с лекар, да си излееш върху него яда, че си чакал пред кабинета, или защото е помолил да не присъства цялата рода при прегледа, или просто защото животът е скапан – това не е само първосигнална реакция. Тя означава и че хората не разпознават други източници на правда освен собствените си юмруци и, евентуално, медиите. В нормалните общества, когато смяташ, че няма ред в болницата или лекарят е сгрешил, подаваш жалба в администрацията на самата болница до този, който я управлява или притежава – например министерството, и до съда – ако смяташ, че ти е причинена вреда. Но не тръгваш да биеш лекаря! Или поне подобни реакции не са правило. Тук обаче се уповаваш на собствените си сили, защото институциите са компрометирани и не вдъхват никакво доверие.
Саморазправата е симптом на примитивни общности. Например, доскоро предимно ромите – хора с ниска здравна култура и хигиенни навици – се събираха на тумби и заплашваха лекари с линч, когато техен роднина почине в здравното заведение. Сега това започват да правят и българи, и цигани, и всички…
Започващата война по кабинети и болници означава, че държавата и държавността са в разпад, а на тяхно място се настанява някакъв родовообщинен порядък, в който оцеляват само силните. Който е недоволен от лекаря, го пребива, а присъдите се издават от вечерните новини, а не от магистрати. Защо човек да се влачи по съдилища, с техните такси, бавене и вещи лица, които не вадят окото на другите гарвани? А и да успее да осъди лекаря, какво от това? Редица онкоболни например вече осъдиха здравното министерство за липсата на лекарства. И до какво доведе тази демократична процедура? Не до повече лекарства, а до отказ на МЗ изобщо ги осигурява. Лекарствата вече ще се купуват от болниците, а не от министерството, само и само да не бъде съдено то, а лечебните заведения. А медикаментите гарантирано ще са по-малко и отпреди.
Лекарят, от своя страна, няма защита. На кого да се оплаче – на полицията? На същата полиция, чийто политически шеф даде старта на войната, обвинявайки лекари от парламентарната трибуна в умишлено убийство на неродено бебе? Или да отвърне подобаващо и наистина да причини вреда на пациента?
Резултатът от тази война е ясен. Кадърните лекари просто ще напуснат страната, в която всяка вечер телевизията ги представя като крадци и убийци, а пациентите ги мразят. Тук ще остане шепата некадърници, която сега се представя като олицетворение на цялото съсловие. А на пациентите няма да им остане друго, освен да се лекуват по телевизията.
