Слагаме край на плащането под масата в болниците

12 октомври 2009 г., 15:33 ч.

Почва състезание за парите ни за здраве
Премиерът и аз ще намерим допълнително 600 млн. за лечение, каза Симеон Дянков

Бюджетът за 2010 г. трябва да бъде внесен в парламента до края на месеца. Кризата прави задачата как да се разпределят парите в хазната между отделните ведомства много трудна. Но наред с подготовката на бюджета вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков лично работи и по здравната реформа. В. "Стандарт" потърси Дянков с въпроси какво се прави, за да се подобри здравеопазването.

Г-н Дянков, вие активно работите по здравната реформа в страната. Какви са акцентите в нея?
Необходими са три основни промени в здравеопазването. На първо място е проектът за промени в закона за здравното осигуряване, който през миналата седмица влезе в парламента. С него се преобразува работата на здравната каса. По проекта работиха екипът на министъра на здравеопазването Божидар Нанев, здравната комисия в парламента и председателят й Лъчезар Иванов, както и моят екип. Втората част от реформите е промяна на типа и броя на лечебните заведения. Надявам се до месец и това да влезе в парламента. Третото, по което се работи, но за което ни трябват от 6 до 9 месеца, е промяна на ценообразуването на здравните пътеки. И не само това, а преминаване от здравни пътеки към т.нар. групери, където има по-различен начин за изчисляване на цените.
Защо тези промени са необходими?
В момента официално здравеопазването не е достатъчно финансирано. В България за тази година са заложени 4,2% от БВП за здравеопазване. Средно за страните от ЕС за здравеопазване се дават 6,6% от БВП. Например в Чехия са 7,1%, в Словакия са 6,5%, в Германия са 6,3%, в Дания са 7,3%, а в Словения - 5,9%. Официално парите за здравеопазване са поне 40% под това, което плащат другите европейски страни. Но според анализи на Световната банка и на Европейската комисия в България освен официалните 4,2% от бюджета допълнително в здравеопазването влизат около 3,5% неофициално чрез доплащания под масата. Като сумите се съберат, здравната ни система и сега струва 7,7% от БВП, което е над средното за ЕС. С други думи държавата не плаща достатъчно, защото досега не е обръщала достатъчно внимание на здравеопазването. Пациентите вадят от джоба си и доплащат голяма сума, а това позволява да няма реформа в здравеопазването. В болниците реално влизат достатъчно пари, дори повече от достатъчно. Но има голяма неефективност. С реформите целим да се увеличи частта, която официално се плаща. Т.е. някои от тези неформални плащания да станат формални и да се знае за какво плащат хората. И в същото време да има много по-добра дисциплина за какво се плаща. Защото реално ние сега плащаме повече и от Дания и Швеция.
Какво ще се промени в закона за здравното осигуряване?
В проекта има 4 нови неща. Петата промяна, която се отнася за допълнителното заплащане, ще влезе в парламента до една-две седмици като допълнително приложение към закона. Промените целят осветляване на неформалните плащания и по-добра дисциплина. Първата промяна в закона е нова управленска структура на здравната каса. В момента здравната каса има четири различни управленчески органа, като има Управителен съвет от 36 души, има и мениджърски борд - общо 62 души. Ние искаме да стигнем до Надзорен съвет от 9 души, в който за първи път ще има и представител на пациентите. Част от Надзорния съвет ще се назначава от Министерски съвет, ще има един представител на пациентите, представител на синдикатите, работодателите, а самият директор ще се предлага от Народното събрание. Чрез тази двустепенна система - от мениджъри и един Надзорен съвет от 9 души, се цели да има ясна структура и да не се стига, както през последните години, до блокаж на системата, при което не може да се реши какво е необходимо да се направи.
Какви са останалите промени в закона?
На второ място, се променя остойностяването на здравната услуга, т.е. ценообразуването. Сега това се прави чрез Националния рамков договор. От една страна са лекарските и зъболекарските организации, а от другата е ръководството на здравната каса. Те се срещат и, общо взето, се пазарят за цената на услугите. Няма икономическа основа на ценообразуването. Гледат се всичките 300 здравни пътеки и казват - по тази трябва да се увеличат парите, по тази да се намалят. Който успее да убеди другия - побеждава. Реално от 2006 г. досега страните не са имали съгласие по рамковия договор. Затова настоявах и успях да убедя и тези, които работят по проектозакона от екипа на министър Божидар Нанев, и в здравната комисия в парламента - цените да се определят на някаква икономическа база, а не с пазарлък. Идеята е анализът да се прави от ново звено - от Агенцията за икономически анализи и прогнози, т.е. от финансисти и икономисти, а не от лекари и зъболекари. При това те ще използват данните на здравната каса за цените на услугите. След това докладът ще влиза в съвет по здравеопазването към Министерски съвет, в който влизаме аз като министър на финансите, здравният министър, социалният министър, както и представители на лекарските съсловия, синдикати и т.н. Съветът ще разговаря по документа и може да се правят промени. Накрая документът ще влиза в Министерски съвет.
Цените на здравните пътеки сега отговарят ли на предоставяната услуга?
За някои пътеки лекарите са успели да се преборят да са по-скъпи. Оказва се, че те са главно за сърдечно-съдови заболявания. При тях цените са над това, което здравният продукт реално струва. Докато в педиатричната дейност пътеките за децата са много подценени. Когато отидеш на лекар с детето, той казва: "Няма да ви лекуваме за това, което забелязвам като проблем, а по друга пътека". Имам парадоксална информация, че по официални данни през 2008 г. една трета от българските деца са страдали от пневмония. Средно за Европа това са 2-3%, значи българските деца са страдали 11 пъти повече от пневмония от европейските, което е малко вероятно. Това е така, защото здравната пътека за лечение на пневмония е една от малкото, чиято цена е близка до реалната. Лекарите знаят това и когато детето влезе при тях, каквото и да е заболяването, те пишат, че е пневмония. С новото остойностяване това ще се промени.
Има ли гаранция, че лекарите пак няма да пишат по-скъпи здравни пътеки?
В тази посока са другите две промени в закона. Ще се въведе медицински одит, който в момента липсва. Идеята е освен здравната каса да има и допълнителен орган, който да проверява дали здравните услуги са извършени и дали точно те са били необходими. Например да се провери дали всички деца, които официално са страдали от пневмония, са ползвали необходимите за това лекарства. Или въпреки че лекарят е написал, че това е пневмония, те са изписали на детето бинт и риванол за ръката, заради която то е отишло. Другата промяна е увеличаване на санкциите за нарушения, които ще бъдат открити при такива проверки.
В закона ще се уреди ли и ролята на частните здравни фондове?
Това е допълнителна промяна в закона, по която още се работи в здравната комисия в парламента. Предполагам, че следващите една-две седмици и допълнителните заплащания ще влязат официално в парламента. Предстои да се уточни дали допълнителните заплащания са необходими и как ще стават. Според специалистите са необходими поне за да се извади на светло това, което сега се дава под масата. Можем да изберем между две системи, които сега работят в Европа и други части на света. Идеята на едната е да се каже - има основен пакет, който напълно се финансира от здравната каса. Това сега не се прави, защото имаме пакет от 300 здравни пътеки, но те са средно с 40% под това, което реално се плаща за тях. Целта е да се види колко струва един основен пакет, от него да се извадят някои от по-скъпите и редките болести или здравни пътеки и здравната каса да остане единственият, отговарящ за основния пакет. А над него да се даде възможност на частните здравни фондове да подкрепят тези по-редки и по-скъпи болести. Т.е. да няма съревнование между здравната каса и частните фондове, частните фондове да се съревновават един с друг за това "надграждане". Този модел работи във Великобритания и в някои от скандинавските страни. При втория модел се определя някакъв основен пакет, като и в него има някакво съревнование между здравната каса и частните фондове. Но в по-голяма степен те се съревновават върху един надграждащ пакет от по-скъпи и редки услуги. Това е холандският модел. Експертите разговарят кой от двата варианта е по-добър за България и дали трябва да се изчака да се направи остойностяване на услугите или може да се тръгне с въвеждане на системата, да се направи организационната реформа. За остойностяване на здравните услуги са нужни от 6 до 9 месеца.
Вноските в частните здравни фондове доброволни или задължителни ще бъдат?
Частните фондове ще се конкурират за вноските на клиентите. Според мен тези вноски трябва да са задължителни.
Ако вноската е доброволна - никой няма да я прави. Например сега вноската за здраве е 8%, от тях 6,5% може да отиват в здравната каза, а 1,5% в частните фондове. Допълнително те може да увеличават предлаганите услуги - например болният да е сам в стаята си, да имат телевизор и т.н.
Ще остане ли сегашното доплащане на ръка в болниците?
Зависи коя система се избере. Но според мен може да се избегне. Важно е да заработи остойностяването. Ако влезе в сила новата система със старите цени на услугите, за болниците ще има период, през който ще искат някакво доплащане.
Предстоят и промени в броя и типа на лечебните заведения, каква е целта?
Това е третата реформа, по която се работи. В България има много болници - над 420, което за броя на жителите в страната е няколко пъти повече, отколкото в сходни страни от ЕС. Според анализи за България броят на болниците би трябвало да бъде под 100. А другите болници може да минат към по-специализирано обслужване, например да станат хосписи за възрастни хора или да се използват за следоперационно обслужване. Например съществуването на болница с 23-ма души медицински състав, който обслужва средно по трима души месечно, не е финансово обосновано.
Колко пари за здраве са предвидени в бюджета за 2010 г.?
Ако законът се одобри, ще трябват допълнително 600 млн. лв. над това, което е предвидено в проектобюджета. Ако се въведе някаква система за доплащане, този недостиг ще се намали. Но ако законът се приеме до края на годината в този вид, и аз, и премиерът Бойко Борисов сме казали, че ще намерим пари.
Стефан Кючуков