Слагаме край на плащането под масата в болниците

Слагаме край на плащането под масата в болниците

Почва състезание за парите ни за здраве
Премиерът и аз ще намерим допълнително 600 млн. за лечение, каза Симеон Дянков

Бюджетът за 2010 г. трябва да бъде внесен в парламента до края на месеца. Кризата прави задачата как да се разпределят парите в хазната между отделните ведомства много трудна. Но наред с подготовката на бюджета вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков лично работи и по здравната реформа. В. "Стандарт" потърси Дянков с въпроси какво се прави, за да се подобри здравеопазването.

  • Г-н Дянков, вие активно работите по здравната реформа в страната. Какви са акцентите в нея?
  • Необходими са три основни промени в здравеопазването. На първо място е проектът за промени в закона за здравното осигуряване, който през миналата седмица влезе в парламента. С него се преобразува работата на здравната каса. По проекта работиха екипът на министъра на здравеопазването Божидар Нанев, здравната комисия в парламента и председателят й Лъчезар Иванов, както и моят екип. Втората част от реформите е промяна на типа и броя на лечебните заведения. Надявам се до месец и това да влезе в парламента. Третото, по което се работи, но за което ни трябват от 6 до 9 месеца, е промяна на ценообразуването на здравните пътеки. И не само това, а преминаване от здравни пътеки към т.нар. групери, където има по-различен начин за изчисляване на цените.
  • Защо тези промени са необходими?
  • В момента официално здравеопазването не е достатъчно финансирано. В България за тази година са заложени 4,2% от БВП за здравеопазване. Средно за страните от ЕС за здравеопазване се дават 6,6% от БВП. Например в Чехия са 7,1%, в Словакия са 6,5%, в Германия са 6,3%, в Дания са 7,3%, а в Словения - 5,9%. Официално парите за здравеопазване са поне 40% под това, което плащат другите европейски страни. Но според анализи на Световната банка и на Европейската комисия в България освен официалните 4,2% от бюджета допълнително в здравеопазването влизат около 3,5% неофициално чрез доплащания под масата. Като сумите се съберат, здравната ни система и сега струва 7,7% от БВП, което е над средното за ЕС. С други думи държавата не плаща достатъчно, защото досега не е обръщала достатъчно внимание на здравеопазването. Пациентите вадят от джоба си и доплащат голяма сума, а това позволява да няма реформа в здравеопазването. В болниците реално влизат достатъчно пари, дори повече от достатъчно. Но има голяма неефективност. С реформите целим да се увеличи частта, която официално се плаща. Т.е. някои от тези неформални плащания да станат формални и да се знае за какво плащат хората. И в същото време да има много по-добра дисциплина за какво се плаща. Защото реално ние сега плащаме повече и от Дания и Швеция.
  • Какво ще се промени в закона за здравното осигуряване?
  • В проекта има 4 нови неща. Петата промяна, която се отнася за допълнителното заплащане, ще влезе в парламента до една-две седмици като допълнително приложение към закона. Промените целят осветляване на неформалните плащания и по-добра дисциплина. Първата промяна в закона е нова управленска структура на здравната каса. В момента здравната каса има четири различни управленчески органа, като има Управителен съвет от 36 души, има и мениджърски борд - общо 62 души. Ние искаме да стигнем до Надзорен съвет от 9 души, в който за първи път ще има и представител на пациентите. Част от Надзорния съвет ще се назначава от Министерски съвет, ще има един представител на пациентите, представител на синдикатите, работодателите, а самият директор ще се предлага от Народното събрание. Чрез тази двустепенна система - от мениджъри и един Надзорен съвет от 9 души, се цели да има ясна структура и да не се стига, както през последните години, до блокаж на системата, при което не може да се реши какво е необходимо да се направи.
  • Какви са останалите промени в закона?
  • На второ място, се променя остойностяването на здравната услуга, т.е. ценообразуването. Сега това се прави чрез Националния рамков договор. От една страна са лекарските и зъболекарските организации, а от другата е ръководството на здравната каса. Те се срещат и, общо взето, се пазарят за цената на услугите. Няма икономическа основа на ценообразуването. Гледат се всичките 300 здравни пътеки и казват - по тази трябва да се увеличат парите, по тази да се намалят. Който успее да убеди другия - побеждава. Реално от 2006 г. досега страните не са имали съгласие по рамковия договор. Затова настоявах и успях да убедя и тези, които работят по проектозакона от екипа на министър Божидар Нанев, и в здравната комисия в парламента - цените да се определят на някаква икономическа база, а не с пазарлък. Идеята е анализът да се прави от ново звено - от Агенцията за икономически анализи и прогнози, т.е. от финансисти и икономисти, а не от лекари и зъболекари. При това те ще използват данните на здравната каса за цените на услугите. След това докладът ще влиза в съвет по здравеопазването към Министерски съвет, в който влизаме аз като министър на финансите, здравният министър, социалният министър, както и представители на лекарските съсловия, синдикати и т.н. Съветът ще разговаря по документа и може да се правят промени. Накрая документът ще влиза в Министерски съвет.
  • Цените на здравните пътеки сега отговарят ли на предоставяната услуга?
  • За някои пътеки лекарите са успели да се преборят да са по-скъпи. Оказва се, че те са главно за сърдечно-съдови заболявания. При тях цените са над това, което здравният продукт реално струва. Докато в педиатричната дейност пътеките за децата са много подценени. Когато отидеш на лекар с детето, той казва: "Няма да ви лекуваме за това, което забелязвам като проблем, а по друга пътека". Имам парадоксална информация, че по официални данни през 2008 г. една трета от българските деца са страдали от пневмония. Средно за Европа това са 2-3%, значи българските деца са страдали 11 пъти повече от пневмония от европейските, което е малко вероятно. Това е така, защото здравната пътека за лечение на пневмония е една от малкото, чиято цена е близка до реалната. Лекарите знаят това и когато детето влезе при тях, каквото и да е заболяването, те пишат, че е пневмония. С новото остойностяване това ще се промени.
  • Има ли гаранция, че лекарите пак няма да пишат по-скъпи здравни пътеки?
  • В тази посока са другите две промени в закона. Ще се въведе медицински одит, който в момента липсва. Идеята е освен здравната каса да има и допълнителен орган, който да проверява дали здравните услуги са извършени и дали точно те са били необходими. Например да се провери дали всички деца, които официално са страдали от пневмония, са ползвали необходимите за това лекарства. Или въпреки че лекарят е написал, че това е пневмония, те са изписали на детето бинт и риванол за ръката, заради която то е отишло. Другата промяна е увеличаване на санкциите за нарушения, които ще бъдат открити при такива проверки.
  • В закона ще се уреди ли и ролята на частните здравни фондове?
  • Това е допълнителна промяна в закона, по която още се работи в здравната комисия в парламента. Предполагам, че следващите една-две седмици и допълнителните заплащания ще влязат официално в парламента. Предстои да се уточни дали допълнителните заплащания са необходими и как ще стават. Според специалистите са необходими поне за да се извади на светло това, което сега се дава под масата. Можем да изберем между две системи, които сега работят в Европа и други части на света. Идеята на едната е да се каже - има основен пакет, който напълно се финансира от здравната каса. Това сега не се прави, защото имаме пакет от 300 здравни пътеки, но те са средно с 40% под това, което реално се плаща за тях. Целта е да се види колко струва един основен пакет, от него да се извадят някои от по-скъпите и редките болести или здравни пътеки и здравната каса да остане единственият, отговарящ за основния пакет. А над него да се даде възможност на частните здравни фондове да подкрепят тези по-редки и по-скъпи болести. Т.е. да няма съревнование между здравната каса и частните фондове, частните фондове да се съревновават един с друг за това "надграждане". Този модел работи във Великобритания и в някои от скандинавските страни. При втория модел се определя някакъв основен пакет, като и в него има някакво съревнование между здравната каса и частните фондове. Но в по-голяма степен те се съревновават върху един надграждащ пакет от по-скъпи и редки услуги. Това е холандският модел. Експертите разговарят кой от двата варианта е по-добър за България и дали трябва да се изчака да се направи остойностяване на услугите или може да се тръгне с въвеждане на системата, да се направи организационната реформа. За остойностяване на здравните услуги са нужни от 6 до 9 месеца.
  • Вноските в частните здравни фондове доброволни или задължителни ще бъдат?
  • Частните фондове ще се конкурират за вноските на клиентите. Според мен тези вноски трябва да са задължителни.
    Ако вноската е доброволна - никой няма да я прави. Например сега вноската за здраве е 8%, от тях 6,5% може да отиват в здравната каза, а 1,5% в частните фондове. Допълнително те може да увеличават предлаганите услуги - например болният да е сам в стаята си, да имат телевизор и т.н.
  • Ще остане ли сегашното доплащане на ръка в болниците?
  • Зависи коя система се избере. Но според мен може да се избегне. Важно е да заработи остойностяването. Ако влезе в сила новата система със старите цени на услугите, за болниците ще има период, през който ще искат някакво доплащане.
  • Предстоят и промени в броя и типа на лечебните заведения, каква е целта?
  • Това е третата реформа, по която се работи. В България има много болници - над 420, което за броя на жителите в страната е няколко пъти повече, отколкото в сходни страни от ЕС. Според анализи за България броят на болниците би трябвало да бъде под 100. А другите болници може да минат към по-специализирано обслужване, например да станат хосписи за възрастни хора или да се използват за следоперационно обслужване. Например съществуването на болница с 23-ма души медицински състав, който обслужва средно по трима души месечно, не е финансово обосновано.
  • Колко пари за здраве са предвидени в бюджета за 2010 г.?
  • Ако законът се одобри, ще трябват допълнително 600 млн. лв. над това, което е предвидено в проектобюджета. Ако се въведе някаква система за доплащане, този недостиг ще се намали. Но ако законът се приеме до края на годината в този вид, и аз, и премиерът Бойко Борисов сме казали, че ще намерим пари.
    Стефан Кючуков





SatHealth
Акадаемия за продължаващо медицинско обучение
Medicalnews
Електронно продължаващо медицинско обучение за лекари
Клъстър

Mеждународни партньори

Iamra
Световната медицинска асоциация (WMA - World Medical Association)
Eвропейска федерация на лекарите на заплата (FEMS)
CPME (Постоянен комитет на европейските лекари)
UEMS (Европейски съюз на лекарите специалисти)