Тръгват подписки срещу здравната карта

Тръгват подписки срещу здравната карта

Без родилни отделения и хирургии в общините до 40 000 жители
Лекари на бунт за болниците си

__Тръгват подписки срещу здравната карта, която отписа 177 клиники__
в.Стандарт

Хората от 177 общини, в които живеят до 20 000 души ще останат без болница за активно лечение. Те ще разполагат само с джипита, Спешна помощ и медицински център с 10 легла. В някои места вместо него пък може да има болница за рехабилитация и долекуване. Това предвижда последният проект за Национална здравна карта на ресорното министерство. В него се залагат критериите за броя и разположението на лечебните заведения в страната. Идеите обаче взривиха вълна от недоволство сред лекарите.
Подписка за запазването на общинската болница поде общината в Белоградчик още в понеделник. Причината е, че е една от 177-те клиники за активно лечение, които ще се преструктурират или затварят. За болницата в Белоградчик се борят и жители от Чупрене, Ружинци и Димово. За оставането й са и медиците, въпреки че приходите й едва стигат за работни заплати. Дългоочакваната реформа възбуни духовете и в Каварна. Там болниците в Тервел и Генерал Тошево ще отпаднат и ще останат само тези в Каварна и Балчик. Те пък ще имат по три отделения - вътрешно, детско и неврология.
"Казват ни така било на Запад, но ние не сме Запад. Ние сме българи и ще си останем българи и по манталитет, и по доходи", коментира директорът на болницата в Каварна д-р Иванов. В Габрово обаче медиците са по-философски настроени. Болниците в Дряново и Трявна ще се трансформират в един център за медицински услуги. Там ще влизат джипита, специалисти и филиалите за Спешна помощ. Напрежение обаче няма. В Любимец пък приветстват реформата, въпреки че и там закриват болницата им. "Абсолютно съм съгласен болницата ни да мине в Център за продължително лечение и рехабилитация", коментира директорът Иван Илиев. Здравното заведение е с едно отделение с 20 легла и е от най-малките болници в България. Според него съдбата на клиниките в малките градове е тази, тъй като с всяка изминала година изискванията от здравната каса са все по-големи и малките болници не могат да ги изпълнят. "Нямаме капацитета от специалисти и съвременна апаратура", коментира още Иван Илиев. Пациентите от Любимец ще бъдат насочвани към болниците в Свиленград и Хасково. На кантар е пък директорът на болницата в Кула. Тя остава, но с доста орязани функции. "Карат ме да закрия работещо отделение - хирургията с ортопедичен сектор. Годишно в него се правят от 300 до 400 операции", обясни д-р Валери Василев.
Целта на мерките е да се осигури по-добро качество на лечение. В момента малките болници изпълняват функциите на хосписи и на социални домове. В тях няма добра апаратура, липсват и възможности специалистите да поддържат квалификацията си. Показателно е, че в тези клиники разходите за заплати са три пъти повече, отколкото за медикаменти. В университетските пък съотношението е 1:1. Въпреки това малките общински заведения се водят за болници за активно лечение и имат право на операции или раждания. В тези случаи обаче пациентите често получават медицинска помощ със съмнително качество. Така болниците гълтат пари без полза. Един от критериите за качество на лечение например е броят на операциите. Ако е под 1000 за година, болницата няма да има хирургични отделения, предвижда реформата. В момента от 199 лечебници с право на операции 100 не изпълняват този критерий. Друго условие ще са ражданията. Ако са под 400 за година в една болница, тя остава без АГ отделение. Сега 129 клиники имат право на раждания, 89 от тях обаче са под новите стандарти. Затова идеята е тези болници да се превърнат в заведения за рехабилитация, а хората в нужда да се транспортират до по-добрите клиники в големите градове. Изключение от преструктурирането ще правят малките общини, които се намират в отдалечени или труднодостъпни райони. За такива се смятат всички, от които пациентите не могат да се закарат с линейка за 60 минути до голяма болница. Или пък пътят до лечебното заведение е над 60 км. Проектът за здравна карат налага доста големи ограничения и за болниците в по-големите общини. В 24-те общини до 40 000 души болниците ще имат отделения само по тези специалности - вътрешни болести, неврология, детски болести, долекуване. В тях няма да могат да се правят операции или да се разкриват АГ отделения. Лекарите от съкратените болници няма да останат на пътя. Реформата предвижда орязването на болниците за активно лечение да стане за сметка на увеличаването на тези за долекуване. От 4431 леглата за долекуване ще се увеличат на 9215. Добрите намерения на реформата обаче могат да изиграят лоша шега на всички пациенти, ако не се осигури наистина ефикасен транспорт до големите градове.
Екип на "Стандарт"





SatHealth
Акадаемия за продължаващо медицинско обучение
Medicalnews
Електронно продължаващо медицинско обучение за лекари
Клъстър

Mеждународни партньори

Iamra
Световната медицинска асоциация (WMA - World Medical Association)
Eвропейска федерация на лекарите на заплата (FEMS)
CPME (Постоянен комитет на европейските лекари)
UEMS (Европейски съюз на лекарите специалисти)