Законопроект за защита правата на пациента - обсъждане
Уважаеми колеги,
Във връзка с директиви на ЕС за приложение на Европейската харта за права на пациентите, НС на Р.България пое инициатива за разработването на законопроект за защита правата на пациента.
Български лекарски съюз подкрепи инициативата и участва в разработването на законопроект за правата и задълженията на пациента.
В работната група по изготвянето на законопроекта от страна на БЛС участваха: д-р Божидар Нанев - Председател на УС на БЛС, д-р Диана Чинарска – член на УС на БЛС и Марина Гинева - юрист на УС на БЛС.
І. За първи път в законопроекта, освен фундаменталните права на пациента от Европейската харта за правата на пациентите, по настояване на представителите на БЛС, са включени и задължения на пациента. Това е сериозно и значимо постижение, тъй като такава уредба на задълженията на пациента няма до настоящия момент в здравното законодателство на Република България.
В европейското законодателсто са регламентирани задължения и отговорности както на лекарите, така и на пациентите по отношение спазване на принципите на профилактика и лечение, назначено от лекуващия лекар
Страната ни е може би единствената в ЕС, в която не са уредени тези отношенията между лекар и пациент.
Лекарите, при изпълнение на професионалните си задължения, носят отговорност за спазването на медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика, както и на регламентираните в НРД условия и ред за оказване на медицинска помощ. Но при липса на реципрочни задължения на пациента за спазване на предписанията на лекуващия лекар относно профилактиката и лечението на заболяването, както и на предписаната терапия, не е налице правен механизъм пациентът да бъде задължен да се грижи за опазването на собственото си здраве. В резултат на това лекарите носят отговорност и им се налагат санкции.
Законопроектът има за цел да гарантира задълженията на пациента за профилактика на здравето, спазване принципите на диспансеризация, явяване на задължителни имунизации, съдействие на лекуващия лекар с изчерпателна здравна информация, необходима за правилно диагностициране на заболяването му, опазване достойнството и професионалния престиж на лекаря и др.
ІІ. За първи път е предвидено, че лекарят не носи отговорност в случаите, в които пациентът не спазва предписанията на изпълнителите на медицинска помощ във връзка с лечението, поддържането, запазването, укрепването и възстановяването на здравето му, както и предписаната терапия и режим, както и когато пациентът:
1. не се явява на задължителен профилактичен преглед, изследване или имунизация, след като е бил надлежно уведомен;
2. не спазва принципа на наблюдение-диспансеризация при открити социално значими заболявания по реда упоменат в съответните наредби на Министерство на здравеопазването и НРД и разяснени от лекуващия лекар;
3. пациентът не е дал добросъвестно необходимата информация за своето здравно състояние и е укрил такава.
ІІІ. За първи път в историята на здравното законодателство на Република България, по настояване на представителите на БЛС, се урежда така изключително важният и наболял въпрос за правото на лекаря да откаже лечение на пациента при следните хипотези: Когато липсват условия за изпълнението на неговите професионални права и задължения, когато потърсената медицинска помощ е извън неговата компетентност или когато върху него е упражнена принуда.
ІV. Законопроектът предвижда , че за едно и също нарушение, извършено от лекар, не може да му се налагат едновременно различни санкции от различни органи, имащи право да налагат санкции в системата на здравеопазването:НЗОК, РЗЦ, Комисии по етика към съсловните организации и др.
Към настоящия момент правната уредба предвижда възможност за едно и също нарушение на лекаря да бъдат наложени няколко санкции от различни контролиращи органи в системата на здравеопазването. Така напр. За нарушение правилата за добра медицинска практика, /които все още не са изработени в съответните специалности/ санкции на лекаря могат да наложат: НЗОК, Комисията по етика към съответната РК на БЛС и др.
Правната уредба на изброените по-долу задължения на пациента, водеща до освобождаването от отговорност на лекаря при неспазването на определени задължения, както и правото на лекаря да откаже лечение в регламентираните в законопроекта случаи е сериозно постижение, което от една страна гарантира опазването на здравето на самите пациенти, а от друга страна регламентира отношенията лекар-пациент за първи път.
Внесеният законопроект може да намерите на сайта в рубриката Нормативни актове > Закони > Законопроекти > Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето. Ще продължим да следим развитието на законопроекта и активно да участваме и защитаваме предложените от нас текстове. Ще дадем и писмено становище от страна на съсловната организация между първо и второ четене и преди внасянето му за гласуване в парламентарна зала. Мнения и препоръки от страна на колегите могат да бъдат изпращани на blsus@mail.bg
От Законопроекта:
Задължения на пациента
Чл. 116 г. Пациентът е длъжен:
1. да се грижи за собственото си здраве и да не го уврежда умишлено;
2. да пази и да не уврежда умишлено здравето на други лица;
3. да дава добросъвестно необходимата информация за своето здравно състояние, без крие такава, и да съдейства на изпълнителните на медицинска помощ при осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на неговото здраве;
4. да спазва установения вътрешен ред в лечебните и здравните заведения, в които получава медицинска помощ, и да уважава професионалното и човешко достойнство на лекарите и другите медицински специалисти.
5. да спазва предписанията на изпълнителите на медицинска помощ във връзка с подържане, запазване, укрепване и възстановяване на здравето му.
6. да не прекъсва здравноосигурителните си права и да заплаща за всяко посещение при личния лекар, специалиста, за извършване на изследвания, при лекаря по дентална медицина, както и за всеки ден болнично лечение, в размер, при условия и по ред, предвидени в закон.
7. да съдейства на лекщуващия го лекар с изчерпателна здравна информация, необходима за правилно диагностициране, подготвяне на подходящ лечебен план и осъществяване на необходимата медицинска интервенция за:
а) историята на заболяването, провежданото лечение, приеманите лекарства и рисковите фактори, свързани със заболяването му;
б) наследствени, онкологични, психиатрични заболявания на членовете на семейството си, доколкото са му известни;
в) случаите, в които заболяването му застрашава или може да застраши живота на лекарите и другите медицински специалисти или сигурността на други пациенти;
г) направените до този момент волеизявления относно оказване на медицинска помощ.
8.съдейства на държавните и обществени органи за прилагане на профилактични мерки и на контрол за спазване на санитарно-хигиенните норми и правила, както и по време на епидемични инфекциозни взривове, когато е и лично засегнато здравето на пациента и членове на семейството му.
9. да уведомавя незабавно здравните органи, в случаите на появяване на остро заразно заболяване; когато той е носител на заразното заболяване, да предоставя информация за лицата, от които се е заразил и тези, които могат да бъдат заразени от него.
10. да съдейства за прилагането на карантинни и други мерки и за ликвидирането на огнищата и източниците на зараза.
11. да се явява на задължителен профилактичен преглед, изследване или имунизация;
12. да спазва принципа на наблюдение-диспансеризация при открити социално значими заболявания по реда упоменат в съответните наредби на Министерство на здравеопазването и разяснени от лекуващият лекар.
13.да изпълнява предписанията на лекаря, както и изискванията за профилактика на заболяванията;
14. да съобщава своевременно в рамките на 24 часа на семейният му лекар за открито инфекциозно заболяване както лично на него , така и на членове на семейството
15. да не влиза в кабинет на лекар или Лечебно заведение с оръжие ако ползва такова по какъвто и да е повод.
16.да съхранява надлежно личната си медицинска документация предоставена му от лечебното заведение.
17. при планово постъпване в болница да представи цялата налична медицинска документация по профила на заболяването (епикризи, амбулаторни листове от прегледи при личния лекар или специалист, изследвания извършени амбулаторно и др.);
Права на медицинските специалисти
Чл.116 ш (1) Лекарят не носи отговорност в случаите, в които пациентът не спазва предписанията на изпълнителите на медицинска помощ във връзка с лечението, поддържането, запазването, укрепването и възстановяването на здравето му, както и предписаната терапия и режим.
(2) Лекарят не носи отговорност и не може да бъде санкциониран в случаите, в които пациентът:
1. не се явява на задължителен профилактичен преглед, изследване или имунизация, след като е бил надлежно уведомен;
2. не спазва принципа на наблюдение-диспансеризация при открити социално значими заболявания по реда упоменат в съответните наредби на Министерство на здравеопазването и НРД и разяснени от лекуващият лекар;
3. пациентът не е дал добросъвестно необходимата информация за своето здравно състояние и е укрил такава.
Чл.116 щ (1) Лекарят може да откаже лечението и консултацията, когато липсват условия за изпълнението на неговите професионални права и задължения, когато потърсената медицинска помощ е извън неговата компетентност или когато върху него е упражнена принуда..
(2) По време на лечебния процес между лекар/пациент да не се допуска от страна на пациента поведение, водещо до неволно или умишлено уронване на професионалния престиж на лекаря.
