„ЗДРАВЕ НАКРАТКО 2013”: ОТ РАСТЕЖ НА РАЗХОДИТЕ КЪМ РАСТЕЖ НА ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТТА В ЗДРАВНИЯ СЕКТОР
Почти шест години след започването на глобалната финансова и икономическа криза, икономическите фактори сред страните от ОИСР широко варират, като Съединените щати, Канада и Япония са тръгнали по пътя на възстановяването, докато икономическите перспективи на много европейски страни остават понижени. След период, в който бяха насочени повече ресурси към програмите за благосъстояние и социална закрила като част от пакета за стимулиране на икономиката, изместването към възстановяване на нормалните фискални условия често означаваше съкращения на публичните разходи. Подобно на други правителствени програми, здравеопазването в много страни от ОИСР беше обект на съкращения на разходите. Кризата оказа силно въздействие върху живота на гражданите в целия свят и тества устойчивостта на много семейства, които изпитаха спада на своите богатства и доходи. Милиони хора се присъединиха към редиците на безработните, а други милиони преживяват финансов стрес. Комбинираните ефекти от кризата със свързаните с нея нови съкращения на разходите, както и реформите в здравеопазването, доведоха до несигурност по отношение на въздействието върху здравето и благосъстоянието на населението. Най-новите статистически данни в областта на здравеопазването на страните от ОИСР, представени в това издание на Здраве накратко, предоставят всеобхватна картина за това как са се развили здравните системи през време на кризата и предизвикателствата, които предстоят.
Повечето страни от ОИСР са преминали към по-ниски разходи за здравеопазване
След 2008 г. растежът на разходите за здравеопазване в почти всички страни от ОИСР подчертано се е забавил. След години на постоянен растеж от повече от 4% годишно, средния за ОИСР разход за здравеопазване за годините от 2009 до 2011 г. нараства само с 0.2%. В периода между 2009 и 2011 г. общите разходи за здравеопазване в 11 от 34-те страни на ОИСР намаляват в сравнение с предкризисните нива. Не е изненадващо, че страните, ударени най-тежко от икономическата криза, са свидетели на най-големите съкращения в растежа на разходите за здравеопазване. Например, Гърция и Ирландия изпитаха най-острите спадове, като разходите за здравеопазване на човек в периода 2009-2011 г. намаляха със съответно 11.1% и 6.6%. Растежът на разходите за здравеопазване се забави значително и в Канада и Съединените щати. От 2009 г. насам само в Израел и Япония растежът на разходите за здравеопазване се е ускорил.За да ограничат или намалят публичните разходи за здравеопазване, страните работиха за намаляване на цените, които се плащат за обществено финансираното здравеопазване, включително намаляване цената на медицинските изделия, особено на фармацевтичните продукти. Болничните разходи станаха обект на намаления от страна на правителствата чрез бюджетни ограничения и намаляване на заплатите. Някои страни, включително Гърция, Ирландия, Исландия и Естония, в отговор на кризата понижиха заплатите на медицинските сестри, както и тези на общопрактикуващите лекари на заплата. От 2009 г. насам бяха съкратени и разходите по превенция и обществено здраве. Освен това, в някои страни от ОИСР понастоящем се очаква от пациентите да поемат по-голям дял от разходите за здравеопазване.
Кризата оказа смесено въздействие върху здравните показатели
Какво е въздействието на кризата върху здравето? Резултатите са смесени. Например, макар че в началото на кризата процентът на самоубийствата леко нарасна, оттогава той изглежда се е стабилизирал. Има също така признаци, че процентът на детската смъртност в Гърция, който дълго време намаляваше, е започнал да расте от началото на кризата. Нито едното от двете не е добра новина. Но други здравни показатели показват различна картина: броят на смъртните случаи от пътнотранспортни произшествия, например, е спаднал. Тези смъртни случаи вече спадаха стабилно в повечето страни от ОИСР, но този спад след 2008 г. се ускори в някои страни, които бяха силно засегнати от рецесията, вероятно защото по-слабата икономическа активност означава по-малко коли по пътищата и следователно по-малко злополуки.
Кризата също така може да е довела до положителни здравословни промени в определени поведения. По-специално, като непосредствена последица от кризата в редица страни от ОИСР намаля консумацията на алкохол и тютюн. В повечето страни от дълго време това беше постоянна тенденция, но спадът в консумацията беше ускорен благодарение на комбинираното въздействие на по-ниски доходи и по-строги политики по отношение на покупката и употребата им. Остава под въпрос доколко тези постижения могат да бъдат запазени, когато икономическият растеж и бюджетите на домакинствата започнат да се подобряват.
След като краткосрочното въздействие от кризата върху здравето е както отрицателно (психично здраве), така и положително (злополуки, алкохол), не е изненада да открием, че все още няма данни за широкоразпространено въздействие върху здравето в страните, които бяха най-силно засегнати от кризата. Както с много други неща в здравеопазването, пътищата, по които икономическата криза и политиките влияят върху здравните резултати, са сложни за оценяване. Освен това, повечето страни, включително най-тежко засегнатите от кризата, продължават да отбелязват напредък в първичната медицинска помощ и качеството на активното лечение на животозастрашаващи състояния. Няма признаци с кризата да се повишава нивото на смъртността на раковоболните, например, и в повечето страни продължава да се повишава нивото на преживяемостта при сърдечносъдовите заболявания.
Независимо от това, насоката, която политиката в някои страни взе, повдига известно безпокойство. Например, превенцията често е по-рентабилен начин за подобряване на здравето, отколкото изразходването на средства, след като веднъж заболяването пусне корени. Въпреки това, от 2009 г. насам разходите по превенция намаляват (макар че те представляват само около 3-4% от общите разходи в здравеопазването). Пример за последствията от това е драматичното нарастване на броя на нови случаи на ХИВ сред инжекционно употребяващите наркотици, отчетено от 2010 г. насам в Атина, Гърция. Макар от началото на епидемията програмите за опиоидните заместители и обмен на спринцовки да бяха разширени, първоначалният отклик падна доста под препоръчителните нива на достъп, като илюстрира потенциалното дългосрочно въздействие върху здравето и разходите, когато програми по превенция с висока рентабилност не се прилагат изцяло. Съкращенията на разходите за превенция на затлъстяването, злоупотребата с алкохол и употребата на тютюн са примери на мислене от типа „скъпи на триците, евтини на брашното”.
По същия начин, намаленията в предлагането на здравни услуги и промените в разпоредбите по финансирането на здравеопазването също оказват влияние върху достъпа до медицинска помощ. След години на стабилен спад, средното време за чакане за някои процедури в Португалия, Испания, Англия и Ирландия показват леко увеличение. Има доказателства, че все повече хора в страни като Гърция и Италия не ходят на лекар поради финансови ограничения, което е отражение на намалените доходи на домакинствата, а навярно и на повишаването на личния дял от разходите. Най-зле засегнати са групите с ниски доходи, въпреки че вероятно те са с най-големите нужди от здравеопазване, а те може би се отказват от необходимата медицинска помощ като лекарства или редовни медицински прегледи при хронични състояния. Това може да има дългосрочни здравни и икономически последици за най-уязвимите групи на обществото.
Към устойчиви грижи на достъпни цени
Натискът за намаляване на публичните разходи вероятно ще се запази и през фазата на (икономическото) възстановяване. Като се имат предвид големите фискални дисбаланси, изградени през време на кризата, фискалната консолидация, която се изисква за привеждането на съотношенията дълг към БВП обратно към устойчиви нива, ще бъде цел в редица години, както се подчертава в Икономическа перспектива на ОИСР 2013. Основните консолидационни цели на страните варират, но като цяло се фокусират върху неефективните публични разходи и включват икономии в здравеопазването.
В условия на бюджетни ограничения и усилия за ефективност, ръстът на разходите в здравеопазването трябва да е в по-голямо съответствие с икономическия растеж на страната и нейната способност за повишаване на приходите. Преди кризата положението не беше такова, тъй като финансирането на здравеопазването в много страни изпреварваше икономическия растеж. Кризата принуди много страни да предприемат структурни реформи в техните системи на здравеопазване, чиято цел беше промяна на стимулите или начина, по който се договарят цените. Примерите включват въвеждането на система на болнично финансиране въз основа на резултатите в Гърция, подтика към по-голяма конкуренция на пазара за дистрибуция на лекарства в Италия, инвестиции в управленски системи на дейността в здравеопазването в Португалия и централизация на закупуването на фармацевтични изделия в Испания. Тези реформи биха могли да дадат дългосрочен принос към производителността и ефективността на здравните системи.
Правителствата трябва да продължат да търсят интелигентни начини, чрез които системите на здравеопазване да могат да продължат подобряването на благосъстоянието на пациентите в рамките на новите бюджетни условия. Някои страни се стремят към по-голяма производителност на труда посредством преразглеждане на традиционните функции на общопрактикуващи лекари, лекари специалисти, медицински сестри и свързаните с тях други здравни работници. Други страни гледат и степента, в която различните медицински практики показват неефективни и неефикасни грижи. Например, има трикратна разлика в дела на цезаровите сечения между Исландия и Холандия, които са с най-нисък брой цезарови сечения, и Мексико, което е с най-високия дял. Някои от тези разлики може да са оправдани от гледна точка на клиничната необходимост, но също така може и да означават или че на жените се правят ненужни операции, или че им се отказва медицинска помощ, която би трябвало да получат. Клиничните пътеки, основани на доказателства, могат да подобрят производителността на здравеопазването.
Въпреки че качеството на грижите понастоящем твърдо стои на дневен ред в повечето системи на здравеопазване, страните могат да постигнат повече в сферата на безопасността на пациентите, като така ще намалят разходите в здравеопазването и проблемите, свързани с нежелани усложнения. Качеството на здравеопазването може да се подобри и чрез укрепване на системите на първична медицинска помощ, за да могат да се справят по-добре с управлението на сложни състояния. Нарастващото разпространение на сложни хронични заболявания е едно от многото предизвикателства, възникващи от застаряването на населението и ще изисква непрекъсната бдителност и мултидисциплинарни грижи за предотвратяване появата на скъпоструващи усложнения.
Много от реформите, осъществени от началото на кризата, оказаха незабавно въздействие върху публичните разходи. Някои бяха противоречиви, със значително недоволство и политически натиск от индустриалните групи, а някои може да са имали нежелани последици върху достъпа, резултатите и справедливостта. Така например, по-големият дял на личните плащания в разходите вероятно редуцира ползването на медицинска помощ сред най-нуждаещите се, като води до по-голяма неравнопоставеност и неефективност в дългосрочен план. В новия, по-ограничен фискален климат, предизвикателството за политиците в сферата на здравеопазването е да запазят качественото здравно покритие за цялото население, докато превръщат системата, построена върху идеята за неограничен растеж, в такава, която се основава на по-голяма производителност и фискална устойчивост. Това предизвикателство не е ново. Страните от десетилетия са преследвали двете цели на ефективност и справедливост в здравеопазването. Икономическата криза означава, че политиците в здравеопазването трябва бързо и убедително да приемат дневен ред за производителност в здравните грижи. От: Стефано Карпета, директор по заетостта, труда и социалните дейности;
Превод: Ели Генова
