ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ОТНОВО НЕ Е ПРИОРИТЕТ НА БЮДЖЕТ - 2013
style="text-align: justify;">
Разговор с д-р Юлиан Йорданов, зам.-председател на БЛС
БНР, “Преди всички”
Д-р Юлиан Йорданов: Вижте, аз бих започнал от там. Парите за здраве в България са малко. Парите за здраве в България са много малко и като пример мога да ви посоча колко средства се отделят средно на човек за здравеопазване в България, 142 евро. Да речем в Англия, 856, в Швеция 832, в Дания 761, говорим за евро. Виждате, колко пъти, в пъти по-малко се отделя за здравеопазване. Нещо повече: Процентът, който се отделя за здравеопазване от БВП на една държава, е най-ниският в България, отколкото в Европа. Средно в Европа е над 6-7 %. В България ние се движим около 4 %. За миналата година беше 3,9, тази година евентуално 4,1. И третият най-важен показател, който мисля, че горе-долу ще изясни картината, това е разпределението на средствата, които се дават тук от обществени средства и от частни средства, т.е. от всички нас. Там ние водим по това, че хората отделят повече средства за здравеопазване, отколкото държавата харчи за тях. Ето, това са цифричките, които ни показват как върви здравеопазването и неговото финансиране. И тука бих искал да кажа, че действително заслугата за това, здравеопазването да е все още качествено в България е изключително и единствено на медицинските специалисти и най-вече на българските лекари. Що се касае за бюджета за 2013 г., нищо ново под слънцето. Отново здравеопазването не е приоритет. Силовите министерства са приоритет. За съжаление, здравното министерство и финансирането на здравеопазването чрез НЗОК, също не е приоритет. Тези 163 милиона лева повече, които се говори, че ще бъдат дадени на касата, практически са парите, които тази година, тези 100 милиона, които т.г. трябваше касата да преведе на министерство на здравеопазването за финансиране на различни дейности…
Тези пари, тъй като конституционният съд прие едно … решение, че те не трябва да се превеждат и те са само за здравно осигурените българи, тези пари тази година остават в касата. Ето ви ги стоте милиона и другите 50милиона, които тази година останаха, защото решението на КС беше в началото на юни месец, т.е. горе-долу в средата на годината, останаха едни 50 милиона лева, които не се знае къде отидоха и които явно ще бъдат другите 50 милиона, с които се увеличава, т. нар. увеличение, защото вие виждате, че де факто това не е никакво увеличение. Има и нещо друго. С тези пари, които остават в касата, обаче министерството прехвърля различни дейности, които фактически са функции, именно на министерството. Говоря примерно за купуването на ваксини. Т.е. стойността на самите ваксини, а не това, че те ще се поставят от съответните лекари. Говоря само за цената на ваксините. Прехвърля се финансирането на реанимациите, едно голямо перо, което беше в бюджета на министерство на здравеопазването. Прехвърля се инвитро оплождането, въпреки че ще видите какъв ръст ще отбележи това с прехвърлянето към касата, така че фактически се прехвърлят дейности, които даже ще надхвърлят тези пари, които остават в касата. Т.е. се получава едно бих казал, недофинансиране в касата.
Водещ: Т.е. не можем ли да кажем, да, това щях да ви попитам. Дали прогнозирате, че може да се стигне до някакъв дефицит, на недостиг на средствата в касата за покриване на тия нови задължения, за които вие говорите?
Д-р Юлиан Йорданов: Дефицит едва ли би могло да се достигне, защото този дефицит винаги се запълва с парите, които се дават за дейност. Т.е. парите за дейност не се увеличават. Увеличават се примерно парите за лекарства. Увеличават се парите за тези неща, които изброих досега, но за дейност парите си остават същите. Т.е. това, което работят лекарите, остава оценено на същото ниво, каквото е било и тази година, и миналата година. Така че фактически, пак казвам, благодарение на българския лекар, благодарение на медицинските специалисти, здравеопазването, разбира се, отговаря на нуждите на нашите граждани. Това е действително реалната цена. Другото, което се предлага, още повече, около 50 милиона да бъдат дадени за т. нар скъпоструващи медицински изделия или както е по-популярно, консумативи. Разбира се, част от тези средства ще бъдат дръпнати отново не за дейност, а за някакви, разбира се, че това са важни неща и не е редно българският пациент да плаща за тези, но нека това да бъде поето от МЗ. Нека тези неща държавата да застане и да ги заплати.
Водещ: А всъщност в момента те ще се заплащат от общия бюджет, предвиден за здравеопазване, просто през касата?
Д-р Юлиан Йорданов: През касата. Точно така ще се плащат през касата от тези пари, които се казва, че са повече в касата. Фактически, виждате, че няма да има никакво увеличение и затова на националния съвет на БЛС, който беше проведен вчера в Разград, се взе едно такова решение. Ние след десетина дни имаме събор. Това е висшият форум на лекарския съюз, на който очаквано ще решим нашето становище, по отношение на подписването на националния рамков договор 2013, както и становището ни по финансирането на здравеопазването. Това беше обект на дискусия вчера и…
Водещ: Накъде клонят везните, д-р Йорданов? За неподписване на рамковия договор? Това щях да ви питам всъщност. Как вървят там преговорите? Имахте различия, които може би са изгладени, може би не? Вие ще кажете?
Д-р Юлиан Йорданов: Не. Различията не са изгладени. Методиката така, както ние я бяхме поставили като едно условие, методиката, която предлага НЗОК за бюджетиране на здравеопазването следващата година, ние категорично не сме съгласни с нея. Преговорите, които водихме, срещата, която направихме, не доведе до никакъв резултат.
Водещ: Днес, между другото, извинявайте, ако ви прекъсвам, но в едно обширно интервю във вестник (д-р Пламен Цеков, бел. ред) обяснява, че не става дума за лимити заглавието е буквално следното: „Болници няма да връщат 101-вия пациент”, нали?
Д-р Юлиан Йорданов: Вижте, то е много елементарно. След като има определена сума пари, т.е. има някакъв бюджет, когато се надхвърли този бюджет, откъде ще дойдат парите за допълнителните услуги за надлимитното, защото примерно да, трябва да има някакви прогнозни бюджети. Т.е. да се знае горе-долу всяка болница, към всяка РЗОК какви пари се харчат за здравеопазване, но ние питаме: Ако тези пари се надхвърлят, тогава какво остава? Затова говорим за 101-вия пациент и никой не отговаря.
Водещ: А възможно е отклонение. Да.
Д-р Юлиан Йорданов: Никой не ни отговаря. Ние това го и дискутирахме. Можем ли да говорим за бюджет в една здравноосигурителна система? Ние можем да говорим за прогноза, но за бюджет, бюджетиране, извинявайте, това просто не звучи сериозно.
Водещ: Знаете ли какво предлага д-р Цеков? Казва: „Можем и да махнем процента, но ако за всяко увеличаване на обема, лечебното заведение ни пита”. В момента болниците не го правят, а казва, всички договорни партньори, останали, го правят. Личният лекар пише искане за повече направления. Директорите на болниците казвали следното: Платете ни, пациентите дойдоха на вратата. И затова, те искат в тази методика да бъде определен обема дейност. Да го фиксират, но „да не е догма”. Цитирам го.
Д-р Юлиан Йорданов: И кой ще решава дали една болница е надработила средствата си, които се отпускат от касата по същество или те са изхарчени, да речем за дейности, които просто, недобър мениджмънт? Кой ще го реши? Това е една комисия. Тази комисия, вътрешна комисия, която е към касата. Тя ще предложи за одобрение или отхвърляне това на надзорния съвет, надзорният съвет ще вземе решение. Нещо, което ще протече за не по-малко от няколко месеца и чак тогава ще се реши на дадена болница, дали да се изплатят тези средства, които тя реално е изработила, които реално е изхарчила и като труд и като консумативи или не е. И какво се случва, ако не й ги изплати? Тази болница какво? Трябва да затвори парите. Това са пари. Вие знаете, че болниците се финансират само от НЗОК.
Водещ: Добре. Да ви разбирам правилно, че вие общо взето, не са изгладени никакви различния, които имате и по Националния рамков договор. Не приемате и бюджета за здравеопазване за догодина като добър бюджет, в частта му, свързана със здравеопазване. И на предстоящия събор на лекарския съюз, ще вземете окончателно решение и официално становище, дали ще подпишете рамковия договор и всъщност…
Д-р Юлиан Йорданов: Да, разбира се. Ние фактически ще изчакаме и окончателните разчети, по отношение на финансирането на НЗОК и здравеопазването. След това се надявам, че ще продължим и преговорите по тази методика. Вижте, действително касата е тази, която, според сегашните нормативни уредби, касата, тази, която изработва тази методика за финансиране. След това тя я предлага на МС, МС я одобрява. Тука някъде да виждате лекарски съюз? Няма го. Добре, ок. Ние преговаряме, лекарският съюз и касата по цени и обеми. Договаряме едни цени и обеми. В един момент се оказва, че според тая методика, нещата са съвсем различни. Тогава то се обезсмислят тези преговори, които водим. Това е проблемът. Ние затова искаме…
Водещ: Добре. Ако вие не подпишете, д-р Йорданов, рамковия договор, живели сме в такава ситуация, действа старият рамков договор, нали така?
Д-р Юлиан Йорданов: Действа старият рамков договор, точно така.
Водещ: Т.е. няма да видим нещо невиждано. Това едва ли би стреснало и управляващите? Като стъпка от ваша страна, как го преценявате? Какъв ефект би имало, в крайна сметка?
Д-р Юлиан Йорданов: Вижте, аз затова ви казвам, че трябва да го обсъдим на събор и всички колеги да кажат своето мнение по този въпрос, защото това действително е едно стратегическо решение. Зависи това, което е най-доброто. Ние ще решим кое е най-доброто за българското здравеопазване, за българските пациенти и разбира се, и за лекарите, които със своя труд, отново искам да подчертая, със своя труд, поддържат качеството и нивото на здравеопазването.
Водещ: Благодаря ви за този разговор. Д-р Юлиан Йорданов, заместник-председателят на Лекарския съюз.
