ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО - ПРОБЛЕМИ И РЕШЕНИЯ
Ако общините не могат да издържат клиниките си, ще ги правим хосписи
Касата ще плаща повече, но за по-малко болести
Доброволните фондове ще покриват останалите диагнози, казва д-р Божидар Нанев
Здравеопазването винаги е било сред най-трудните ресори за всяка власт. Защото по здравето на нацията се вижда как управляващите се грижат за нацията. Неслучайно новото правителство го обяви за един от своите приоритети. Какви са проблемите в сектора, как могат да се решат и дали има политическа воля за това, потърсихме здравния министър д-р Божидар Нанев.
- Д-р Нанев, какви са проблемите, които заварихте в здравната система?
- Много са - нереформирано болнично здравеопазване, постоянно нарастващият брой на лекари и медицински сестри, които напускат страната, за да работят в чужбина, нормативно елиминиране на съсловните организации от договорния процес със здравната каса, липсата на реално остойностяване на медицинските дейности, метод на финансиране на болничната помощ, който дава възможност за източване на касата и променя националната здравна статистика. Това вече не ни дава възможност да прогнозираме здравните потребности от болнични медицински услуги.
- Лекарствата и дълговете на болниците не ви ли притесняват като разходи?
- Сигналите от здравната каса са, че наистина има напрежение по отношение на лекарствата. Според техни разчети обаче, ако се използва оперативният им резерв от 240 млн. лв., би трябвало да се покрият всички недостатъчности, които се очертават.
- Ще стигнат ли тогава парите за болниците, защото обикновено тези средства отиваха за тях?
- Според разчетите на касата - да. Според НЗОК, ако приходите се събират до края на годината, няма да има нужда от използване на преходния остатък, а само на оперативния резерв.
- 400-те милиона от големия резерв тогава ще се използват ли, за да се покрие дефицитът от 2,5 млрд. лв.?
- Не би трябвало. Тези средства са предвидени по закона за здравеопазване. За да се използват, трябва да се промени законът, а това би било лошо за развитието на здравноосигурителната система.
- Здравното министерство ще успее ли да покрие с бюджета си средствата за лекарства за рак, плащанията за спешните центрове и хемодиализите?
- Натоварил съм екип в министерството със задачата да анализира дали с предвидените средства перата ще бъдат покрити. Вероятно има недостиг. В момента се анализират разчетите. Още сега обаче ще се опитаме, каквото е възможно, да намалим като разходи в министерството - капиталови, административни, да въведем по-добра финансова дисциплина.
- Ще се покрият ли дълговете на болниците?
- Отговор на този въпрос ще дам след обстоен анализ за причините за дълговете структура по структура. Работим в условията на световна финансова криза.
- През следващата година има ли опасност в абсолютна стойност бюджетът да е по-малък отколкото през тази?
- Ще изчакаме анализите на макроикономистите и финансистите. Трябва да се направи всичко възможно това да не се случи.
- Кои слабости на системата ще се опитате да поправите?
- В здравеопазването има доста противоречия в различните нормативни актове. Затова ще направим ревизия на пакета закони за здравеопазване. Ще подготвим съвместни работни групи с юристи и икономисти, които могат да помогнат, ще предложим съвместни заседания с комисията по здравеопазване в парламента, за да изберем принципа, по който трябва да тръгнем. Сега законите задължават да не се отказва лечение на пациентите, а в същото време се налагат регулативни стандарти в извънболничната помощ и лимити в болниците. Публичният ресурс не достига, а няма механизми, по които да се ограничат разходите, така че да не страдат пациентите.
- Ще промените ли тогава входа в системата за хората без редовни здравни вноски?
- Да, трябва да се прекъсне възможността човек, който не си е плащал здравните вноски, да може със сумата за три месеца да си възстановява правата. Трябва да се даде един разумен срок, колкото се може по-кратък, за да може всички, които са извън системата, да влязат в нея. Оттам нататък не трябва да има компромиси. Ако човек е безработен, си има ред, по който да се покрият вноските му и да се осигури лечение. Същото е положението за учениците и пенсионерите. Проблемът е до каква степен републиканският бюджет има възможност да плаща тези трансфери. За хората, които нарочно не се осигуряват, обаче трябва да се въведат и глоби.
- Ще се борите ли за възстановяване на договорното начало между касата и съсловните организации?
- Ще продължа да искам законово да се възстанови договорното начало. Така или иначе, ако стигнем до прилагането на конкретни методики за остойностяване на медицинските дейности, ако въведем диагностично-свързаните групи за финансиране на болничната помощ, ще останат малко неща за договаряне по цените. А точно те са в основата на конфликта между касата и лекарите.
- Ще редуцирате ли пакета с услуги, които плаща касата?
- Тази редукция трябва задължително да е обвързана с развиването на здравното осигуряване. Мога да се ангажирам с това, че още сега ще започнем работа по наредбата с пакета на касата за следващата година. В момента, в който сме готови обаче, трябва да се пусне и допълнителното здравно осигуряване, и двата процента вноска.
- До края на тази година какво е реалистично да се направи в здравеопазването?
- До края на тази година бихме могли да решим законодателно проблема със събираемостта на здравните вноски, да се подпише рамков договор и да започнем ревизия на пакета закони в ресор здравеопазване.
- В каква посока бихте искали да реформирате здравноосигурителната система по-нататък?
- Най-добре би било въвеждането на двустълбов модел - задължително здравно осигуряване в касата плюс допълнителното доброволно.
- Какви промени предвиждате в болничната система?
- Първо, категорично трябва да се реши дали общините ще поемат ангажимент към финансирането на болниците си и до каква степен. Ако собственикът откаже да поеме ангажимент, трябва да се търсят възможности някои общински болници да се трансформират в хосписи и клиники за долекуване. За държавата е важно да се запази стабилността на университетските и областните болници. От друга страна, трябва да се създаде методика за финансиране на болниците за долекуване. Възрастните хора, вместо да плащат на ръка за гледане, могат да дават част от пенсията си в един такъв дом. Това би трябвало да се изготви съвместно и със социалното министерство.
- Предвиждате ли въвеждането на по-високи изисквания към лечебните заведения, които ще могат да работят със здравната каса?
- Тук много сериозно трябва да се намеси системата за акредитация. Критериите, по които сега се оценяват болниците, трябва да станат реални, а не формални, и да се изпълняват. По оптимизирането на критериите за акредитация може да започне работа още тази година.
- Ще имате ли политическа воля и подкрепа за реализирането на тези промени?
- Да, има политическа воля да бъде постигнат резултат в реформите, да се получи оптимизация на разходите на средства и финансова дисциплина, има политическа воля за развитие на здравноосигурителния модел.
- Досега всяко правителство хвърляше вината за неуредиците върху лекарите, занапред така ли ще е?
- Разбира се, че лекарите няма защо да са виновни за това, че системата е подредена по този начин. Медиците не бива да бъдат обвинявани, че съществуват клиничните пътеки, а не диагностично свързани групи. Лекарите са едни от тези, които носят негативите на системата, пациентите също. Самото държавно управление носи негативите, няма министър на здравеопазването, който да е изкарал цял мандат. Затова трябва да остойностим реално медицинските услуги и да апробираме варианти за финансирането им.
- Реалистично ли е тази година да се въведе диференцирано заплащане на лекарите от касата според квалификацията им?
- За тази - не, но за следващата може да се търси начин да се включат регулаторни механизми в тази посока в рамковия договор. Може да се въведе коефициент при заплащането на труда им от касата, който да е по-висок за тези лекари, които имат допълнително обучение и квалификация.
Мария Чипилева
