АНЕКСЪТ КЪМ НРД 2023-2025 Г. ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОДПИСАН ДО 22 ФЕВРУАРИ, КАЗА ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА БЛС

АНЕКСЪТ КЪМ НРД 2023-2025 Г. ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОДПИСАН ДО 22 ФЕВРУАРИ, КАЗА ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА БЛС

Анексът към Националния рамков договор 2023-2025 г. трябва да бъде подписан до 22 февруари. Това каза в интервю за БТА д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз (БЛС). След приемането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за тази година започнаха преговорите между БЛС и НЗОК за цените на медицинските дейности и на клиничните пътеки. Бюджетът за медицински дейности е със 704,8 млн. лв. повече в сравнение с миналогодишния. От БЛС предложиха повишаване на цените на не малко медицински дейности и клинични пътеки, като средно те са повишени с 20 на сто. Новите цени в извънболничната помощ ще влязат в сила със задна дата – от 1 януари 2024 г., а цените в болничната помощ – от 1 март, посочи д-р Маджаров.

Следва цялото интервю:

Д-р Маджаров, какво договорихте до момента с НЗОК?

До момента сме внесли нашите предложения за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, за болнична помощ и за медико-диагностични дейности, съобразено с възможностите на бюджета на НЗОК. Вече трета поредна година тежестта постепенно се прехвърля към извънболничната помощ. В областта на извънболничната помощ значително по-лесно се договарят нови цени и нови бройки изследвания, които да могат да назначават лекарите, а пациентите съответно да получат. Окончателно приключихме с договарянето на цените и обемите в болничната помощ. Наложи се да направим известни отстъпки, за да влезем в гласувания бюджет, но мисля, че се постигнаха добри цени. Всички неоперативни дейности, свързани с лечение в областта на онкологията, ще се извършват в рамките на т.нар. индикативни стойности - няма да бъдат включени в бюджета на лечебните заведения.

Има значително повишение на цените на всички трудни и не толкова привлекателни за изпълнение дейности във всяка специалност. Целта ни е по този начин да провокираме интерес сред лекарите да се квалифицират в тези манипулации и операции. Над 50% е договореното увеличение при еднодневните амбулаторни процедури, което дава възможност леките случаи да бъдат обработвани в амбулаторни условия или в диагностично-консултативни центрове. Това ще даде възможност пациентите да не бъдат приемани в болница. Процедурата „Малки хирургични интервенции“ е една от тях и се изпълнява при всички хирургични специалности. Ако пациентът има нужда от малка оперативна интервенция, няма да бъде хоспитализиран. Цената на тази процедура досега беше ниска и лекарите предпочитаха да хоспитализират пациента за три дни в болница. При гастроскопиите и колоноскопиите договорихме цена, която ще позволи тези процедури да се изпълняват без прием на пациента по клинична пътека. Ще наблюдаваме процесите през първите три месеца. Очакванията ни са да намалее болничният прием за гастроскопии и колоноскопии. Има още две-три малки ортопедични манипулации, на които сме повишили цените. Целта ни е да се създават още процедури, които да се изпълняват и в извънболничната помощ, за да намалеят хоспитализациите.

Възможно ли е да започне извършването на ненужни гастроскопии и колоноскопии?

Хората, които имат нужда, ще могат да преминават през тези изследвания и те ще бъдат като тип скрининг. Досега не малка част от пациентите се отказваха от тях, защото им се налагаше хоспитализация.

Новите амбулаторни процедури ще намалят ли броя на приетите в болница, след като са заложени два милиона хоспитализации за тази година?

Би трябвало да се намалят хоспитализациите. Ще заложим механизми да няма възможност да се отчита едновременно и клинична пътека, и процедура на името на един и същи пациент. Имаме още една добра идея, която ще обсъдим следващата седмица – ще се опитаме да увеличим престоя в болница за пациентите, засегнати от тежък инсулт. Сега изписват болните след четири дни престой в болница и това е голям социален проблем. Ще се опитаме да дадем възможност, ако пациентът е с преходно мозъчно състояние, да не бъде дълго задържан в болницата, а лечебното заведение да получи 80 на сто от цената на клиничната пътека. Искаме да осигурим възможност пациентите с тежък инсулт да бъдат хоспитализирани за по-дълъг период, например 10 дни, докато се организира продължаващото им лечение. Предстои с НЗОК да уточним и колко ще бъде заплатено на болницата.

Какви са новостите в извънболничната помощ?

Увеличението, което договорихме в извънболничната помощ, е средно с 24% за първичната помощ, средно с 18% за специализираната извънболнична помощ, а за медико-диагностични дейности - 20% на всички цени за лабораторни изследвания и 25% за образната диагностика и клинична патология. Договорихме цената на профилактичните прегледи да бъде 34 лв. Лекарите, които към 30 ноември тази година направят профилактични прегледи на над 53% от записаните в пациентската им листа, ще получат допълнително бонус на края на годината.

Под наблюдение ще бъдат всички лекари, за които са оказа, че правят под 20% профилактични прегледи на пациентите си. На всички тях е изпратено писмо с молба да дадат становище защо се е получило така. Не е нормално да имат записани над две хиляди човека в пациентската си листа, а да са извършени профилактичните прегледи само на 50-60 от тях.

Кога приключват преговорите с НЗОК?

Надяваме се до края на следващата седмица да запознаем делегатите на предстоящия събор на БЛС с всички договорености, постигнати с НЗОК. На 17 февруари, когато ще бъде съборът, ако делегатите гласуват доверие, трябва да подпишем анекса най-късно до 22 февруари.

Откога ще влязат в сила новите договорености?

Текстовете и условията за работа, както и договорените цени и обеми в болничната помощ ще влязат в сила от 1 март 2024 г. Цените и обемите в извънболничната помощ ще влязат в сила със задна дата – от 1 януари 2024 г.

Трябва ли да остане заплащането за издаване на медицински бележки за децата?

Практически, тази бележка се явява детският вариант на болничния лист. Има много лекари, които искат много ниски такси за издаването на медицинските бележки и никой не протестира. Появи се проблем за това, че колеги си позволиха да взимат невероятни такси – повече от цената на един преглед. Редно е обаче да има такса.

Трябва ли да се повиши потребителската такса, която пациентите заплащат?

Когато обсъждаме тази тема, някой предлага тази такса да я поеме държавата или НЗОК. Ролята на потребителската такса е тя да се плаща от пациента, но да бъде и поносима. Трябва да се повиши малко, защото, ако продължава да е толкова ниска и при наличието на толкова много освободени от нея, ще продължаваме да виждаме огромните опашки пред лекарските кабинети. Не е тайна, че има пациенти, които решават, че е добре да минат през лекарския кабинет, просто за да им премерят кръвното налягане. Целта на тази такса беше да има възпиращ ефект и намаляване на неразумното натоварване на лекарите. Таксата според личното ми мнение трябва да е четири - пет лв.

Д-р Маджаров благодари на настоящото ръководство и на експертите на НЗОК за водените конструктивни разговори.

Целия материал може да видите тук

Източник: Българска телеграфна агенция БТА Българска телеграфна агенция БТА




SatHealth
Акадаемия за продължаващо медицинско обучение
Medicalnews
Клъстър
Credoweb Learning Modul
Осцилококцинум

Mеждународни партньори

Iamra
Световната медицинска асоциация (WMA - World Medical Association)
Eвропейска федерация на лекарите на заплата (FEMS)
CPME (Постоянен комитет на европейските лекари)
UEMS (Европейски съюз на лекарите специалисти)