Д-Р БОРИСЛАВ ДАНГЪРОВ: ХАРЕСВА МИ ДА ПОМАГАМ, ТОВА МЕ ЗАРЕЖДА И ИЗПЪЛВА СЪС СМИСЪЛ

1 ноември 2021 г., 10:27 ч.

Д-р Борислав Дангъров е завършил медицина в МУ – София през 2012 г. През 2017 г. придобива специалност по неонатология.

Започва работа в Клиниката по неонатология на СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“, а от 2019 г. е неонатолог в Отделението по неонатология на Медицински комплекс "Д-р Щерев".

От 1 април тази година д-р Дангъров е началник на отделението. Благодарение на неговите усилия и компетентно ръководство за кратко време отделението успява да защити по-високото второ ниво, което е факт от юни т.г.

Д-р Дангъров е най-младият лекар-неонатолог – ръководител на неонатологично отделение от всички специализирани АГ болници в страната.

Тази година на празника на българските лекари 19 октомври - Деня на Св.Иван Рилски Чудотворец, д-р Дангъров бе отличен с приза на съсловната организация в категорията "Ти си нашето бъдеще".

Д-р Дангъров, обикновено се смята, че специалността неонатология някак по подразбиране е определена за жени. Как се чувствате при този избор, който някои биха нарекли дори „необикновен“?

Чувствам се наистина необикновен. В България специалността неонатология, която е дял от педиатрията, занимаващ се с лечението и наблюдението на новородени деца –доносени и недоносени, наистина е феминизирана.Тук повечето лекари практикуващи специалността, са жени. В Западна Европа, обаче е точното обратното- повечето неонатолози са мъже.Това е свързано вероятно с тежестта на специалността, непрекъснатата заетост – денонощно, в почивни и празнични дни, работа с тежка апаратура, пренасяне на инкубатори и т.н., при което се очаква,че мъжете са по-подходящи. Освен това, от чисто психологическа гледна точка, мъжете по-лесно биха понесли работа с тежко болни деца, смърт на новородено и т.н.

Добре известно е, че мъжете са и по-сръчни и манипулативни. Това в никакъв случай не пренебрегва женския пол. Знае се, че в България имаме прекрасни, добре квалифицирани, много знаещи и можещи жени - неонатолози. Мъжете от тази специалност действително сме като екзотика в нашата страна, но мисля,че сме се доказали като добри професионалисти сред толкова много жени и се представяме добре в екипната ни работа!

Всъщност, как се посветихте на медицината?

Вероятно при мен е призвание. Съдба. Аз съм първо поколение лекар в семейството ми. Още като малък съм се впечатлявал и съм си играел „на лекар“. Харесва ми да помагам - това ме зарежда, прави ме нужен, изпълваме със смисъл. С едно особено чувство, което не мога да опиша с думи...Удовлетворява ме резултатът от свършената работа.

В кой момент решихте да поемете по пътя на неонаталогията?

Може би година преди да завърша медицина. Ако кажа, че това е била мечтата ми, ще Ви излъжа. След като преминах обучение през всички клинични специалности, реших, че много ми се отдава да работя с деца. Започнах работа като медицинска сестра в Детската кардиологична клиника в Националната кардиологична болница. Бях в пети курс. Там се научих на много неща, за което и до днес съм благодарен на целия екип от лекари и сестри.

След като завърших медицина и започнах да си търся място за работа в някоя педиатрична клиника, съвсем случайно попаднах в отделение по неонатология - уж като компромисен вариант и за малко, но работата ме грабна от първия ден и вече не помислих за друга специалност.Случи се като любов от пръв поглед - в случая любов от първия ден!

Кои са Вашите учители в специалността?

По време на четиригодишната ми специализация, работих в няколко неонатологични отделения.

Смело мога да заявя,че се изградих като лекар-неонатолог в Клиниката по неонатология към Университетската детска болница „Проф.Иван Митев“ в София. Там под ръководството на доц. Ралица Георгиева и целия й прекрасен екип, направих първите смели крачки и се научих на много неща. До този момент бях като дете, което прохожда, но не смее да се отпусне.Затова дължа много на колегите си от клиниката и съм им признателен и благодарен!

Много ли се различава неонатологията сега в сравнение с годините, когато правехте първите си стъпки?

Специалността се развива много бързо,тя е много динамична. В процес сме на много изследвания. Не бих казал, че се различава чак толкова много от началото- все пак се занимавам с неонатология от 8-9 години. По-скоро мога да кажа,че старите неща се усъвършенстват; въвеждат се нови технологии на изследване и лечение,които са по-щадящи за новородените.

Кои са най-актуалните проблеми в нея, онези предизвикателства, за които се очаква решение в близките години?

Все повече се обръща внимание на късното проследяване на рисковите новородени, в това число и на най-рисковата група- родените с екстремно ниско тегло под 1000 гр. и с много съпътстващи усложнения. Целта на добрата неонатологична грижа е да минимализира късните усложнения на недоносеността и да гарантира доколкото е възможно добро качество на живот на тези деца - с минимална инвалидизация във всичките й аспекти. Грижата за недоносените деца след изписването им от неонатологията, изисква наблюдение от различни специалисти от отделните субспециалности на педиатрията, което се оказва немалък проблем. Трябва да бъде официално обявена програма за проследяване на недоносените, каквато към момента няма, а всяка клиника поотделно изготвя такава.

Като цяло, най-големият проблем, който засяга специалността неонатология, това е кадровият дефицит на лекари, акушерки и сестри,заети в грижата и лечението за най-малките пациенти.

Все по-малко новозавършили лекари решават да станат неонатолози. Вероятно е необходимо промотиране на специалността, подобряване на условията на труд и възнагражденията на специалистите,за привличане на повече млади кадри в най-хубавата част на медицината,а именно работата с новородени.

Как приехте наградата на БЛС, с която бяхте удостоен в деня на Вашия професионален празник?

Зарадвах се истински. Направих си равносметка за пътя, който съм извървял до момента и установих,че изборът ми е правилен. Благодаря на ръководството на болницата, в която работя за номинацията и високата оценка и доверието в мен.

Кои качества цените най-много в екипа, с който работите?

Като началник на отделение, за мен е изключително важна екипната работа, почтените отношения и високият професионализъм в името на нашите пациенти.

Какво искате да пожелаете на колегите си, които сега поемат по своя професионален път?

Да не правят компромис със себе си и пациентите си. Да изберат да се занимават с това, което им харесва и ги прави щастливи. Да не позволяват външни фактори да определят решенията им. Да бъдат себе си и да дадат най-доброто, на което са способни.Така след няколко години, когато приключи специализацията им,ще берат плодовете на своя труд!

Целия материал може да видите тук

Източник: Zdrave.net