Д-Р КОЛЕВ: ОБЩОПРАКТИКУВАЩИТЕ ЛЕКАРИ НАМАЛЯВАТ ЗАРАДИ АДМИНИСТРАТИВНАТА ТЕЖЕСТ И ФИНАНСИРАНЕТО
Д-р Николай Колев – член на УС на Българския лекарски съюз (БЛС), в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България“ на Радио "Фокус“
На пряката ни телефонна линия вече е д-р Николай Колев, който е член на Управителния съвет на Българския лекарски съюз (БЛС). Д-р Колев, както говорихме и с вас, днес тема на фокус ще е искането от личните лекари за повишаването на потребителската такса, но пък и не само. Ще бъдат на фокус и другите проблеми, пред които са изправени специалистите. Но да започнем първо с това – както казах, личните лекари настояват за увеличаване на потребителската такса за преглед. Какви са конкретните желания, каква е сега таксата, в какъв размер трябва да бъде? Изобщо, по-подборно ако можем да обясним.
Да, благодаря за анонса. Бе казано, че личните лекари искат това повишаване, но разговорът за потребителската такса започна от една кръгла маса в Народното събрание и аз искам да благодаря на Комисията по здравеопазване и доц. Тонев, които инициираха тази среща. Там бяха поставени много и ред проблеми на първичната извънболнична медицинска помощ и потребителската такса е само един от тях. Като още в началото на разговора ние трябва да кажем, че проблемът "Потребителска такса“ и разговорът за това е всъщност проблемът за финансиране и дофинансиране на системата, както и достъпът до системата, а не на последно място – и съпричастност, дори ако щете и контрол на дейността от пациентите, защото когато има самоучастие като потребителската такса, винаги отношението и на двете страни в лечебния процес е различно. Така че потребителката такса има няколко роли. Неслучайно името й е "потребителска“, тя е регулатор на потреблението и това наистина най-много важи за системата на първична извънболнична медицинска помощ, където се извършва голям обем от прегледи, една част от които са т.нар. остри прегледи – тези, при които има много, много висока обръщаемост към личните лекари. И затова тя там се явява основен регулатор на потреблението и затова донякъде разговорът започна за това, че таксата е най-най-важна в първичната извънболнична медицинска помощ, но тя има своето място и в специализираната извънболнична помощ. Подобен род такса има в лабораториите и тази такса в размер на 2% от минималната работна заплата е фиксирана в болнична помощ. Но тук трябва да кажем, че тази такса като потребителска такса е заложена в Закона за здравно осигуряване, но бе замразена в 2012 г. през постановление на Министерски съвет и оттогава нейният размер си остана на 2,90 лева, колкото беше 1% от минималната работна заплата през 2012 г.
А кои са основните причини за исканията тя да бъде повишена?
Основните причини са именно това, че нищо в тези 10 години не е останало на цената от 2012 г. Тя е в изключително малък размер, както всеки от нас може да се досети, но не на последно място е и това, че 50% - това са половината от потребителите, и то дори тези, които имат най-висока обращаемост към системата, са освободени от тази такса по закон, а това в началото на системата не създаваше такъв голям проблем, но сега в годните, с все по-голямата обращаемост, с все по-лесния достъп до медицинска помощ това наистина е проблем и тук трябва да бъде преосмислено от законодателя дали това може и трябва да продължава по този начин.
В случай че бъде повишена, ще бъде ли повишено и качеството на услугата според Вас?
Според мен, и не само според мен, точно това е целта и ние затова искаме да отворим този дебат, защото когато има по-високо плащане и когато се постигне един ръст на някакво плащане, то винаги трябва и ще бъде обвързано под някаква форма с повишаване на качеството на услугата. Но аз искам да се върна на разговора за тези освободени. Това са наистина най-големите потребители и това създава проблем точно с достъпа до здравна помощ на пациентите, които имат нужда. Само ще изброя, че това са деца до 18 години, лица, освободени през ТЕЛК за хронични заболявания, други лица с хронични заболявания по списък, бременни жени, регистрирани безработни в Бюрото по труда и т.н. до 50%. И именно тези 50% са реалният проблем, когато има недобра възможност за регулация на тяхната обращаемост.
Всъщност тук вариантите са, че може те също да имат такса, но пък да е по-намалена от на другите.
Разбира се. Ние сме отворени за този дебат. Така например е решен проблемът за пенсионерите, за хората над 65 години, които към момента плащат 1 лев, който 1 лев също бе фиксиран през 2012 г., и остатъкът се доплаща през бюджета на Здравното министерство, през Националната здравноосигурителна каса. Това е един отворен разговор. Всичко това трябва наистина да бъде стегнато - като едно продължение на тази кръгла маса, с която започнахме, за да бъде изговорено между хората, които извършват дейността, и тези, които получават съответно и които ще заплащат.
Да, т.е. в тази ситуация можем да бъдем гъвкави и да може да се настрои така ситуацията, за да бъде по-добра и за двете страни.
Категорично, категорично. И това е нашата цел, не само това – ние просто да отворим дебата и за финансиране на системата, и за достъпа на системата. Потребителската такса е само един малък елемент от цялата картина, тя е такса, тя не е цената на прегледа, тя е някакво минимално доплащане и в извънболничната, и в болнична помощ.
Искам да ви попитам – смятате ли, че ще бъдат уважени исканията и желанията на медиците?
Категорично смятам, че трябва да бъдем чути, а дали ще бъдат уважени – това зависи както от администрацията към момента, така зависи и от следващото Народно събрание, където се надяваме, че ще бъдат взети под внимание нашите забележки и ще бъдат направени нужните законодателни промени.
Искам да Ви попитам относно причините, поради които броят на общопрактикуващите лекари у нас намалява.
Причините да намалява броят на общопрактикуващите лекари са няколко и те пряко или косвено са свързани частично с тази такса. Причината е, че през 2002 г. започна системата на здравното осигуряване и тогава в системата влязоха голяма част и брой от лекарите, които бяха в извънболничната помощ под формата на участъкови терапевти и педиатри, хора с квалификация, със специалности по вътрешни болести, по детски болести. И по този начин бе направена една система, която в продължение на няколко години започна гладко да функционира. За съжаление, през следващите години до днес, повече от 20 години има причини това да не се развива във времето и те са свързани както с финансиране, така и с организация на специализацията по обща медицина, с навлизането и възможността да влязат в системата млади лекари, за съжаление с тежката административна натовареност и с тежката административна дейност, с която е свързана общата практика, и с наличието на други причини в т.нар. неблагоприятни райони от инфраструктурен характер и от чисто битов характер, които правят тези райони непривлекателни за голяма част от младите лекари.
Какви мерки трябва да бъдат предприети в такъв случай това да се промени? Да се обърне по-голямо внимание на тези райони или…
Категорично.
Защото това наистина не е хубава картинка и е опасно, когато има липса именно на общопрактикуващи лекари.
Да, затова казахме, че това е един отворен дебат, в който трябва, и то в много срочен план, да помислим как да надградим системата, как да я отворим така, че да я направим атрактивна за навлизане на млади лекари, защото през 2002 г. са започнали 5500 общопрактикуващи лекари, сега тяхното число е под 4000. Тяхната средна възраст е 59 години по данни на БЛС и ненавлизането на млади лекари през следващите две-три години ще бъде ключово за това системата да се развие и да може да върви в правилната посока или да остане в сегашния си вид, който не може да бъде поддържан изключително дълго време - по чисто социални и биологични причини. Така че трябва да се намали и административната тежест, трябва да се подобрят условията за специализация, трябва да се подобри финансирането, трябва да се помисли за някои социални придобивки за тези отдалечени и неблагоприятни райони и това ще бъдат нещата, които ще направят темата и ролята на общопрактикуващия лекар по-атрактивна за младите лекари.
И широк дебат, както казахте вие, ще бъде пътят.
Категорично, категорично. Това е нужно, защото в дебата, и то в дебата с тези, които работят и които разбират дейността като същност, се раждат добрите идеи и идеите, които могат да бъдат развивани и да направят така, че системата да работи.
Искам да обърна внимание и на още един въпрос, който нашумя през последните седмици, и това е проблемът с липсата на медикаменти. Какво е вашето мнение за тази ситуация?
Моето мнение за тази ситуация е, че леко се преекспонира. Подобна липса на медикаменти не за пръв път се случва, особено в последните месеци на годината. На пазара ако липсва един медикамент, има голямо количество от медикаменти със същото генерично име, така че те могат да бъдат добре и адекватно заместени. Аз мисля, че не това е основният проблем, който действително влезна във фокус в последните месеци. Той е проблем, разбира се, и не само за България, в различните си варианти го има и в други европейски страни. Това е проблем на снабдяване, проблем на ежегодни заявки през списъците на Здравното министерство. Мисля, че ще бъде решен под една или друга форма.
Вие казвате, че това не е основният проблем. А всъщност кои са основните проблеми, пред които са изправени специалистите днес?
Специалистите днес са изправени пред тези проблеми, с които започнахме – проблемът с финансиране на системата, проблемът с организацията на тяхната работа, проблемът с достъпа до системата, проблемът с административната тежест. И затова ние очакваме, когато вече има възможност да започнем нови преговори с Националната здравноосигурителна каса, да бъде един преговорен процес, в който да направим крачки напред и да се даде възможност за едни по-добри промени в принципите на работата на лечебните заведения. Разбира се, това няма как да не бъде свързано с един нов бюджет на Националната здравноосигурителна каса, който да е съобразен не само с инфлацията и с реалностите, и един бюджет, който да даде гаранция за по-добри дни и удовлетвореност от това, което се случва, и за лечебните заведения, и за обществото. И не на последно място – и наредбите, които обсъждаме със Здравно министерство, в обсъжданията на които очакваме да се създаде възможност за едни по-ясни, прости правила на работа, както и за специализации и развитие на продължаващото медицинско обучение.
Надяваме се да видим решения, които са в полза и на двете страни, всъщност удовлетворяващи и пациенти, и лекари.
Целия материал може да видите тук
Източник: Радио Фокус 
