Д-Р ВЕНЦИСЛАВ ГРОЗЕВ: НАМАЛЯВАНЕТО НА ЛЕКАРИТЕ ЗАСТРАШАВА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ
__
- Д-р Грозев, идеята на НЗОК да намали с 12-13% цените на клиничните пътеки ви изхвърля с трамплин в същността на новата ви дейност. Как отговаряте?__
- Управителният съвет е категорично против, това със сигурност е позицията и на всеки лекар. Критериите в медицината не може да са количествени, важно е качеството. Да се изтъква мотив за намаляване на пътеките с увеличен прием, е нелогично, най-малкото защото това допълнително ще доведе до увеличаване на приема с логична последица намаляване на качеството. Сбъркан е принципът. Ще го обясним в НЗОК. Надявам се да чуят аргументите ни.
- Обещахте на колегиите в страната да обсъждате проблемите им на място, кога тръгвате?
- Срещите започват от края на юни. До есента очаквам да има и резултати от тях. Но дотогава проблемите в повечето болници ще си приличат - ще са изчерпали бюджетите си. От години разчетът за средствата залага дефицит още при приемането. На практика лекарите са поставени в невъзможност да си свършат работата. А после се питаме защо бягат навън.
- Казвате, че задържането на лекарите е единият от двата ви приоритета. Изпълним ли е?
- Първо ще чуем какви са очакванията на младите лекари. Проблемът не е само сред специализантите, заплахата е лавинообразна. Специализантите в името на квалификацията си ще правят компромиси и ще изкарат тези 4-5 г. Но ако след това не виждат условия за реализация, ще напуснат. Общественият интерес е броят на специализантите да бъде равен или поне близък до броя специалисти, които ще лекуват в България. Като шамар ме поразиха думите на млади лекари по време на среща с бивш министър на здравеопазването: влизаме петима специализанти, а оттук ще излезем 5-тима емигранти. Надявам се, да надделее здравият разум и държавата да създаде условия за развитието на младите лекари. Ако ситуацията не се промени бързо, след 10-15 г. няма да има кой да ни лекува - средната възраст в повечето специалности е 55-60 г. И това е въпрос на национална сигурност. Надявам се да бъде разбрано от всички власти в държавата. Вече се усеща дефицит на лекари особено по специалности, за които в чужбина има в пъти по-добри условия за реализация. Крайно време е да се създадат предпоставките за задържане на лекарите.
- Как ги виждате вие?
- Ще се борим за искането на младите лекари началната им заплата да бъде поне 1500 лв.
- А колко е в момента?
- Току-що завършил лекар, отивайки ординатор, взима 450-700 лв. Моята основна заплата като асистент е кръгло 760 лв. Върху тях лекар със стаж има начисления за прослужено време, квалификации, но на млад лекар, като му дадете едни голи 450 лв.? БЛС се опитва чрез дарители и свои средства да дава стипендии от 400 лв. месечно на 127 млади колеги, но това не е достатъчно, сумата стига почти само да си купуват учебници.
- Вторият ви приоритет е остойностяване на лекарския труд. Това по-лесната цел ли е?
- Нещата са свързани: липса на остойностяване на труда - липса на нормални условия за реализация - липса на адекватно заплащане според извършената работа и отговорността на лекаря. Ако аз изкопая 3 кубика пръст днес, ще знам на колко се оценява това, каква надница съм заработил. Но ако направя 3 операции или се родят три бебета, или каквато и да била друга медицинска дейност - не знам на колко е оценен трудът ми. Проблем ще се създаде и сред общопрактикуващите лекари, които са дефицитна специалност в Западна Европа при много по-атрактивни условия за работа. Българският лекар е отлично подготвен и не отстъпва по нищо на колегите отвън. Даже е по-квалифициран и това се оценява от приемащите държави. Към 30% от лекарите българи във Великобритания са назначени на ръководни позиции.
- Това е добре за тях, но за пациента тук кои специалисти са дефицитни?
- Хирурзи, анестезиолози, педиатри, патоанатоми, изобщо специалности, в които има голяма ежеминутна отговорност... След няколко години ще се стигне до проблем с хирурзите със сигурност. За 7-8 г. хирурзите у нас намаляха с 15-20% - не само заради емиграция, а поради липса на интерес за вземане на такава специалност. Няма интерес и към педиатрията, а колкото и да намаляват ражданията, на бял свят всяка година идват българчета. Нула интерес и за работа в спешната медицина. Има стремеж да се специализира кардиология и особено инвазивната, образна диагностика, лаборатория, микробиология, имунология, вирусология... Специалности, в които има по-добри условия за труд и заплащане. Но задаваме ли си въпрос дали ще има лекар, който да ни лекува в спешни случаи, хирург, който да ни оперира, къде да заведем детето на преглед - специалности с поемане на изключителна отговорност срещу един гол ентусиазъм.
Ако не съм си подготвил хирург, под чийто скалпел утре да съм спокоен да легна, какво съм направил? Мога ли да смятам, че ако тук не стигат кадрите, здравната каса ще ми финансира лечението в чужбина? Отговорът е толкова очевиден, че няма смисъл да се изговаря. В ситуацията, в която се намираме, всички сме недоволни до краен предел - и в позицията на пациенти, и като лекари.
- Реформата, която се подготвя, ще намали ли напрежението?
- Като съюз не сме запознати с детайлите. Безспорно е, че трябва да има промени, но искаме да знаем как, с какви средства, в какви темпове и последователност ще върви процесът, каква е предполагаемата ефективност. Ще се стигне ли до по-добра организация на здравеопазването, която гарантира качествено лечение и профилактика за пациентите и добри условия за реализация на лекарите, професионалистите по здравни грижи, фармацевтите, денталните лекари?
- Това как се съотнася към вашата представа за здравната карта на България? Много или малко са болниците у нас?
- Достатъчно са, няма нужда от разкриване на нови, въпросът е по-скоро в неравномерното разпределение на лечебните заведения в страната. Със сигурност има такива, които трябва да бъдат преструктурирани - да станат центрове за долекуване например, определени дейности да бъдат редуцирана така, че да се оказва наистина компенентна помощ . За всеки е очевидно, че сега много болници съществуват, за да поддържат персонала или да предоставят социални дейности. Промените, които трябва да се направят, бих сравнил с хирургическа интервенция.
Решението за или против операция трябва да се вземе бързо, но когато разрезът е направен, се иска изпипване - не толкова скорост, колкото внимание и прецизност, за да има добър край лечението. С други думи, бързата, навременна медицина е добрата медицина, но на етапа на същинското лечение по-важно е качеството, не се правят резки движения.
- На кой етап сме, направен ли е “разрезът”?
- Да, решението за реформа е взето, връщане няма, трябва да видим обаче детайлите. Неяснотата е тази, която води хората до напрежение и догадки. Да, промените може да имат и неприятни последици, но е възможно и да стане много по-добре. Важно е намеренията да се обсъдят, информацията да стигне до тези, които засяга.
- Спечелихте одобрение с призива за “по-малко бумащина”, за да не се свежда срещата на пациент и лекар до 2-3 мин преглед и 10-15 мин писане, как ще стане?
- С бързо навлизане на електронната здравна карта. Горите на Амазония изсякохме, за да струпваме незнайно къде купища хартия. Изписването й е загубено време и за пациента, и за лекаря. Контрол, разбира се, трябва да има, но той може да бъде най-после рационализиран с използването на електронно досие на пациента, което вкарва на едно място цялата информация какви прегледи и изследвания са правени, как е лекуван, какви лекарства получава. Може да е неудобно за някого, има риск да лъснат нелицеприятни неща, но като цяло за обществото несъмнено е полезно.
