ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА ПОВИШИ РАЗХОДИТЕ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Няма грешка в заглавието. Но то не се отнася до нас. Става въпрос за данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) - 2010г. Увеличението на разходите за здравеопазване, съчетано с намаляването на брутния вътрешен продукт (БВП) породено от кризата доведе до рязко повишаване на процента на здравните разходи в някои страни. В Ирландия от 7,5% през 2007 се стигна до 8,7% през 2008. В Испания от 8,4% до 9,0%. Като изключим Унгария и Чехия, растежа в разходите за здравеопазване в последните 10 години изпреварват растежа на БВП в страните от организацията. Как се обяснява това?
В България (не е член на ОИСР) - с източване на касата.
По света – с напредъка на медицинската технология за лечение и диагностика. Данните на ОИСР за 2010г показват значителен ръст в използването на компютърни томографи и ЯМР, които са пример за скъпоструваща техника и изследвания.
Разбира се факторите за повишаващите се разходи включват множество компоненти, което кара правителствата на държавите-членки на ОИСР да търсят решения за поддържане на здравните си системи. Много страни са изправени пред труден избор - намаляване на обществените разходи за здравеопазване, орязване на разходите в други сфери, повишаване на таксите.
Някои данни:
Средния общ процент на разходи за здравеопазване от БВП в страните-членки на ОИСР за 2007г е 8,9%. Първенци по разходи отново са САЩ – 16%. За Полша - 6,4%, Чехия – 6,8%, Унгария – 7,4%, Словакия – 7,7%. Що се касае за процента на публични разходи той варира от 2,7% в Мексико, до 8,7% във Франция.
По актуалната тема – брой хоспитализации установяваме, че статистически повече от всеки четвърти австриец е преминал през болница (278 на 1000 души население), без това да скандализира Австрия. Други страни със сравнително висок брой хоспитализации са Франция – 274/1000, Германия – 227/1000. Значителна тенденция за намаляване на хоспитализациите се установява в Канада, Италия и Исландия. В Канада например това е свързано с изразено увеличение на еднодневната хирургия. Без да поставям под съмнение необходимостта от противодействие на наблюдаваната тенденция за увеличение на хоспитализациите у нас, не мога да не отбележа, че единствено търсенето на причините за феномена и тяхното отстраняване би било ефективна мярка.
Болнични легла (за активно лечение – с уговорката, че в различните страни има нюанси в дефиницията им и статистиката) – те имат тенденция да намаляват. От 4,7/1000 през 1995г. на 3,8/1000 през 2007г. Наистина намаляването на болничните легла за активно лечение в повечето страни се съпътства с намаляване на броя на хоспитализации, средния болничен престой (6,5 дни) и повишаване на използваемостта на леглата, която като цяло стои непроменена за ОИСР – 75%. Това разбира се не трябва да води до опростенческото разбиране, че едното води автоматично до другото, а здравната система трябва да се разглежда като един организъм и действията е необходимо да бъдат добре обмислени в рамките на цялостна стратегия. Специално за общия брой на леглата в България и техния вид, не бива да се забравя факта, че той е на средно за Европа равнище, а по отношение на долекуването – че цените на повечето клинични пътеки за остри състояния в същност се доближават по-скоро до цени на пътеки за долекуване. Всичко това подсказва, че без промени в механизмите на финансиране едва ли може да се възлагат големи очаквания на едно чисто механично трансформиране на легла от един в друг вид. Както и ако не се преразгледа изцяло функционирането на извънболничната помощ, за да попадат в болници наистина сериозно нуждаещите се от това.
