ПЪТЯТ Е ТРУДЕН, НО СИ СТРУВА

ПЪТЯТ Е ТРУДЕН, НО СИ СТРУВА

  • Д-р Йорданов какво е чувството да си отличен с приз „Ти си нашето бъдеще" в тази напрегната обстановка?

 - Да, ситуацията е напрегната и наградата бе голяма изненада за мен. Човек винаги се чувства добре, когато е оценен за това, което върши. За мен е чест да бъда награден от БЛС и благодаря за признанието на колегите. Надявам се да оправдая доверието, което са ми гласували. Тази награда не е само моя, а на целия екип, с който работя. 

  • Защо Ви изненада наградата?

 - Може би, защото съм млад лекар, не работя в столицата, а обикновено повечето наградени са оттам. 

  • Как ще опишете накратко пътя дотук? Защо избрахте лекарската професия?

 - Колкото и клиширано да прозвучи още от дете исках да стана лекар. Пътят е труден, минава се през една сериозна подготовка за кандидатстудентски изпити, още стотици изпити по време на самото следване,след което трудности докато се намери място за специализация. И то място, където можеш да научиш нещо и да си полезен на хората. В България е трудно да намериш болница, в която да си оценен и да ти бъде дадена възможност да се учиш. Пътят е труден, но си струва.

 - Ако вие можехте да дадете награда, кого щяхте да наградите? 

  • Всички колеги, които работят в тази обстановка в момента, заслужават да бъдат наградени. Даваме много от себе си, за да се справим в ситуация на пандемия, която е тежка дори за доста по-съвършени здравни системи от нашата. За никого не е тайна, че у нас здравеопазването не е много добре платено – и за пациенти, и за медицинските специалисти, а условията в болниците не са на достатъчно добро ниво. 

  • Защо се спряхте именно на гастроентерологията?

 - Всъщност моето първо желание не беше гастроентерология. Като студент исках да стана коремен хирург и работих в тази насока, но в живота се  случват обрати. Един такъв обрат бе срещата с моя настоящ учител и началник в отделението д-р Иван Сираков. Още когато поработихме заедно в началото и той ми представи това, с което се занимава, аз осъзнах, че това е нещото, което би ми доставило удоволствие да работя цял живот. Така че мога да кажа, че гастроентерологията сама ме намери.

 - А какво е необходимо да се направи за едно по-добро бъдеще за младите медици в България? -

 Доста неща трябва да бъдат променени. На първо място условията на работа. Освен това трябва да има и повече учители, които да обучават младите хора, за да могат те по-лесно да се развиват, защото в даден момент те са хората, които ще заместят настоящите лекари и ще бъдат на първа линия. Също така заплащането трябва да бъде повишено, особено за дефицитни специалности каквито са анестезиологията, патоанатомията и др. Масово колеги не избират тези области, защото знаят, че заплащането ще е ниско, а това са изключително важни специалности. На второ място трябва да се подобри достъпът до специализации, много малко болници отпускат такива, а по новата наредба са задължени и да плащат заплатите. Това е доста трудно, защото всички знаем, че в здравеопазването парите не са много. Най-вече трябва да се дава шанс на младите хора, защото без тях не може. 

  • А как виждате своето бъдеще, какви са плановете за вашето кариерно развитие? 

  • Надявам се да остана в България. Имал съм много възможности да работя в чужбина, но предпочитам да бъда тук при семейството ми, приятелите ми и всички близки. Освен това камъкът си тежи място, все пак, ако всички заминат в чужбина, няма кой да остане тук. Надявам се догодина да взема специалност, а може би и да направя една докторантура по гастроентерология. Но не обичам дългосрочните планове, предпочитам стъпка по стъпка. В живота не всичко върви по план. 

  • А виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

  • Да, макар да е трудно, виждам възможности. Когато човек работи и е всеотдаен, може да се реализира и тук. Хората оценяват, когато някой дава всичко от себе си.

 - Доволен ли сте от условията на работа – заплащане, апаратура, комфорт на работното място?

 - Лечебното заведение, в което работя е много добре осигурено откъм апаратура. В екипа ми има разбирателство, работим заедно, всеки има възможност да си даде мнението както в организацията на работата, така и в лечебната дейност. Така че бих казал, че съм попаднал на правилното място и съм доволен. 

  • Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

 - Не съм сигурен, че аз съм човекът, който трябва да даде този отговор, но определено има нужда от промяна. Тя зависи от това дали ще се намери някой, който е готов да я реализира. Един важен показател, който в България не е оценен, е реалната стойност на лекарския и сестринския труд, защото в момента по клиничните пътеки, се заплаща само стойността на лечението. Не е включен трудът на медицинския персонал – нещо, което в останалите европейски държави, не е така. Отделно самата система е много тромава и затруднява и медиците, и пациентите. Но пак казвам, найважно е да се появи човек, който иска да направи промяната. Надявам се това да се случи скоро.

 - Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

 - Нито лекарите, нито пациентите са в центъра на здравната ни система. И това е основният ни проблем. Да, у нас достъпът до специализирана медицинска помощ е доста по-лесен, в сравнение с други европейски държави. Но, това, че много от консумативите и голяма част от лечението не се покрива от здравноосигурителната ни система затруднява пациентите. Защото както знаете, ние сме беден народ и хората трудно могат да си позволят най-качественото лечение. Но системата определено не е ориентирана нито към пациента, нито към лекаря. Бумащината е прекалено голяма и не винаги има достатъчно време за пациентите. 

  • Мислите ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?

 -Може би пак ще се върна на въпроса за недофинансирането. Това трябва да се промени и по-голяма част от консумативите да бъдат заплатени от здравноосигурителната система, както и труда на медицинския персонал да бъде включен в клиничните пътеки. На първо време това трябва да се промени, както и да се подобри достъпът на пациенти до някои скъпоструващи медикаменти, съкращаване на сроковете необходими за това и въобще улеснение на процеса, така че нещата да се случват по-бързо и максимално лесно. 

  • С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

 - Най-вече се дължи на липса на желание от страна на управляващите. 

  • Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали? 

  • Надявам се да зависи от нас – работещите в тази система и пациентите. Те също трябва да настояват за промени, а не да търсят вината само и единствено в медицинския персонал, защото ние само изпълняваме това, което е обявено. И за нас също е трудно, за тях още повече.

Целия материал може да видите тук

Източник: Clinica.bg Clinica.bg




SatHealth
Акадаемия за продължаващо медицинско обучение
Medicalnews
Електронно продължаващо медицинско обучение за лекари
Клъстър

Mеждународни партньори

Iamra
Световната медицинска асоциация (WMA - World Medical Association)
Eвропейска федерация на лекарите на заплата (FEMS)
CPME (Постоянен комитет на европейските лекари)
UEMS (Европейски съюз на лекарите специалисти)