ПЪТЯТ Е ТРУДЕН, НО СИ СТРУВА
- Д-р Йорданов какво е чувството да си отличен с приз „Ти си нашето бъдеще" в тази напрегната обстановка?
- Да, ситуацията е напрегната и наградата бе голяма изненада за мен. Човек винаги се чувства добре, когато е оценен за това, което върши. За мен е чест да бъда награден от БЛС и благодаря за признанието на колегите. Надявам се да оправдая доверието, което са ми гласували. Тази награда не е само моя, а на целия екип, с който работя.
- Защо Ви изненада наградата?
- Може би, защото съм млад лекар, не работя в столицата, а обикновено повечето наградени са оттам.
- Как ще опишете накратко пътя дотук? Защо избрахте лекарската професия?
- Колкото и клиширано да прозвучи още от дете исках да стана лекар. Пътят е труден, минава се през една сериозна подготовка за кандидатстудентски изпити, още стотици изпити по време на самото следване,след което трудности докато се намери място за специализация. И то място, където можеш да научиш нещо и да си полезен на хората. В България е трудно да намериш болница, в която да си оценен и да ти бъде дадена възможност да се учиш. Пътят е труден, но си струва.
- Ако вие можехте да дадете награда, кого щяхте да наградите?
Всички колеги, които работят в тази обстановка в момента, заслужават да бъдат наградени. Даваме много от себе си, за да се справим в ситуация на пандемия, която е тежка дори за доста по-съвършени здравни системи от нашата. За никого не е тайна, че у нас здравеопазването не е много добре платено – и за пациенти, и за медицинските специалисти, а условията в болниците не са на достатъчно добро ниво.
Защо се спряхте именно на гастроентерологията?
- Всъщност моето първо желание не беше гастроентерология. Като студент исках да стана коремен хирург и работих в тази насока, но в живота се случват обрати. Един такъв обрат бе срещата с моя настоящ учител и началник в отделението д-р Иван Сираков. Още когато поработихме заедно в началото и той ми представи това, с което се занимава, аз осъзнах, че това е нещото, което би ми доставило удоволствие да работя цял живот. Така че мога да кажа, че гастроентерологията сама ме намери.
- А какво е необходимо да се направи за едно по-добро бъдеще за младите медици в България? -
Доста неща трябва да бъдат променени. На първо място условията на работа. Освен това трябва да има и повече учители, които да обучават младите хора, за да могат те по-лесно да се развиват, защото в даден момент те са хората, които ще заместят настоящите лекари и ще бъдат на първа линия. Също така заплащането трябва да бъде повишено, особено за дефицитни специалности каквито са анестезиологията, патоанатомията и др. Масово колеги не избират тези области, защото знаят, че заплащането ще е ниско, а това са изключително важни специалности. На второ място трябва да се подобри достъпът до специализации, много малко болници отпускат такива, а по новата наредба са задължени и да плащат заплатите. Това е доста трудно, защото всички знаем, че в здравеопазването парите не са много. Най-вече трябва да се дава шанс на младите хора, защото без тях не може.
А как виждате своето бъдеще, какви са плановете за вашето кариерно развитие?
Надявам се да остана в България. Имал съм много възможности да работя в чужбина, но предпочитам да бъда тук при семейството ми, приятелите ми и всички близки. Освен това камъкът си тежи място, все пак, ако всички заминат в чужбина, няма кой да остане тук. Надявам се догодина да взема специалност, а може би и да направя една докторантура по гастроентерология. Но не обичам дългосрочните планове, предпочитам стъпка по стъпка. В живота не всичко върви по план.
А виждате ли възможности за кариерно развитие тук?
Да, макар да е трудно, виждам възможности. Когато човек работи и е всеотдаен, може да се реализира и тук. Хората оценяват, когато някой дава всичко от себе си.
- Доволен ли сте от условията на работа – заплащане, апаратура, комфорт на работното място?
- Лечебното заведение, в което работя е много добре осигурено откъм апаратура. В екипа ми има разбирателство, работим заедно, всеки има възможност да си даде мнението както в организацията на работата, така и в лечебната дейност. Така че бих казал, че съм попаднал на правилното място и съм доволен.
- Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?
- Не съм сигурен, че аз съм човекът, който трябва да даде този отговор, но определено има нужда от промяна. Тя зависи от това дали ще се намери някой, който е готов да я реализира. Един важен показател, който в България не е оценен, е реалната стойност на лекарския и сестринския труд, защото в момента по клиничните пътеки, се заплаща само стойността на лечението. Не е включен трудът на медицинския персонал – нещо, което в останалите европейски държави, не е така. Отделно самата система е много тромава и затруднява и медиците, и пациентите. Но пак казвам, найважно е да се появи човек, който иска да направи промяната. Надявам се това да се случи скоро.
- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?
- Нито лекарите, нито пациентите са в центъра на здравната ни система. И това е основният ни проблем. Да, у нас достъпът до специализирана медицинска помощ е доста по-лесен, в сравнение с други европейски държави. Но, това, че много от консумативите и голяма част от лечението не се покрива от здравноосигурителната ни система затруднява пациентите. Защото както знаете, ние сме беден народ и хората трудно могат да си позволят най-качественото лечение. Но системата определено не е ориентирана нито към пациента, нито към лекаря. Бумащината е прекалено голяма и не винаги има достатъчно време за пациентите.
- Мислите ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?
-Може би пак ще се върна на въпроса за недофинансирането. Това трябва да се промени и по-голяма част от консумативите да бъдат заплатени от здравноосигурителната система, както и труда на медицинския персонал да бъде включен в клиничните пътеки. На първо време това трябва да се промени, както и да се подобри достъпът на пациенти до някои скъпоструващи медикаменти, съкращаване на сроковете необходими за това и въобще улеснение на процеса, така че нещата да се случват по-бързо и максимално лесно.
- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?
- Най-вече се дължи на липса на желание от страна на управляващите.
Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?
Надявам се да зависи от нас – работещите в тази система и пациентите. Те също трябва да настояват за промени, а не да търсят вината само и единствено в медицинския персонал, защото ние само изпълняваме това, което е обявено. И за нас също е трудно, за тях още повече.
Целия материал може да видите тук
Източник: Clinica.bg 
